Васильовден е, гадаем за бъдещето

На 1 януари православната църква почита паметта на св. Василий Велики, а според народната традиция е Сурваки. Това е зимен празник, който е тачен в цяла България. Прави се обредна трапеза, сурвака се и се ладува. Вечерята на Васильовден е втората кадена вечеря. За нея се коли петел или се готви свинско. В някои семейства се приготвя пача от краката и главата на прасето, заколено на Коледа. Ястията на трапезата са блажни. Обредното меню може да съдържа блюдо с варена свинска глава, баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето, къщата и богатството, петел, кокошка или пуйка, мед, жито, орехи, ошав.

Хлябът носи названието боговица. След прекадяването на трапезата с въглен, поставен на керемида, най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и я раздава на всички по ред на възрастта им. В някои семейства се прави баница с късмети. Тя се завърта три пъти и всеки взима падналото се пред него парче. Останалото от баницата се пази "за Богородица".

Освен всичко, на днешния празник се правят и гадания, свързани със здравето и благополучието на семейството, добитъка, плодородието. В някои райони на страната в 12 люспи от кромид лук, наредени край огнището, се посипва малко сол, като всяка люспа е наречена на определен месец от годината. На сутринта се гледа в коя люспа солта се е стопила, като според вярването това означава, че този месец ще е най-дъждовен.

Широко разпространени са и брачните гадания. Младите момичета и ергените запазват първия залък от баницата или погачата, за да го сложат под възглавницата си, вярвайки че ще сънуват този, с който ще минат под венчило. Ладуването също се явява гадание за женитба. Изпълнява се от момите и ергените, които пускат в котле с вода белязани китки или пръстени. Една мома ги изважда, наричайки при това на кого какъв брачен партньор се пада. Потапянето и изваждането са съпроводени със специални песни, като обичаят обикновено завършва с общо хоро.

Основният обичай на Сурваки е т. нар. сурвакане. Малки момчета обикалят по къщите и потупват членовете на семейството със сурвачки, пожелавайки им здраве и плодородие.

Православната църква отбелязва празника с литургия в чест на св. Василий Велики. Светецът е роден около 330 година в град Кесария в малоазийската провинция Кападокия. Той е известен за времето си църковен учител, християнски мислител, философ и писател - един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес.