2012-а беше годината на бокса, но ми е жално за Станка Златева

Добър или лош, спортът ни продължава да жъне успехи. Българинът е голям спортист и това призна и председателят на БОК Стефка Костадинова. Гранддамата на световната лека атлетика направи обзор на случилото се по стадионите, залите и спортните площадки през 2012 година. А това, оказа се, не е никак малко.

Според нея предстоят и още много успехи. Какъв спортист е българинът? Кой е спортният момент на годината? Кои са отличниците сред състезателите ни? Стефка Костадинова с удоволствие отговори на тези и на още много въпроси и го направи от сърце - това, което спортистите ни не пестят, за да постигнат и невъзможното.

- Г-жо Костадинова, каква спортна година изпрати България?

- Една добра година, защото освен Олимпиадата в Лондон, имаше и други не олимпийски спортове, които се представиха блестящо. Специално за Олимпиадата - ние сме максималисти, чакахме да имаме и златен медал, при положение че през месеците преди това имахме световни и европейски шампиони. Всичките ни 63 спортисти бяха там със законно самочувствие, покрили нормативи от МОК и съответните федерации. Бяха там! Имаше момент, в който късметът не беше с тях. Както стана със Станка Златева. Видяхте блестящия Данчо Йовчев какво съчетание изигра на халките. Момичетата на Илиана Раева, които завършиха шести, а според мен бяха сребърни медалистки. Гордостта ни - волейболистите ни, които стигнаха до полуфинала и малко не им достигна да вземат бронза, при положение че през годината имаше толкова много разправии в тяхната федерация. Щангистите ни, които бяха на ниво. Не мога да кажа, че годината е била много силна за нас, но аз съм позитивен човек, бях с тях там и видях в техните очи болката и сълзите. Най-добре те могат да ви кажат как са се чувствали. Най-тежко те са го изживели. Това е 4-годишен цикъл. Все пак Олимпиадата е каймакът на спортната кариера. Това са хората, с които разполагаме.

- Въпреки липсата на достатъчно средства и условия все пак продължаваме да постигаме не лоши успехи. На какво се дължи това?

- Ами, вижте, спортът беше забравен след 1992 година. Не беше приоритет на държавата. Над 20 години той тънеше в безхаберие. Мисля, че сега нашето правителство направи всичко по силите си за последните четири години. Но за 4 години не се градят шампиони. Грешката е преди тези 4 години как се е работило. Хората, които нас ни направиха шампиони, треньорите - или някои от тях, вече не са в спорта, или са в чужбина за по-добро заплащане. Виждате, че в последните години се вложиха средства в базите. И "Спорт палас" блести, и "Белмекен", имаме една уникална многофункционална зала, която беше домакин на олимпийски квалификации, световни купи, държавата беше домакин на големи ски състезания - на Банско и на Пампорово... Но за 4 години няма как да направиш състезателя.

- Може ли да се каже, че това е една добра основа?

- Мисля, че да. Въобще не е рано да се каже, че това е точно така. Щом се започва нещо с такова желание от страна на държавата, аз мисля, че то ще продължи.

- Виждайки класирането в Спортист на годината и Треньор на годината, може ли да се каже, че това е годината на бокса?

- Да, класирането го показва. Кубрат Пулев е на първо място, а Тервел Пулев на второ. Мисля, че двамата се представиха много добре. Техният треньор пък е №1, така че това е показателно.

- 2012 година роди много спортни герои, Кубрат Пулев ли е най-големият от тях?

- Много се радвам за него. Всички знаем колко е трудно да пробиеш в професионалния бокс, и то в най-атрактивната категория. Мисля, че това все още не му е върхът. Още много върхове ще покори. Виждам, че хората го обичат много. На церемонията за Спортист на годината залата много бурно му ръкопляскаше. Хората го обичат и мен това много ме радва.

- Имаше и неприятен момент на церемонията. Заговори се, че Станка Златева е обидена от третото си място в класирането?

- Аз, за жалост, не можах да я видя. Бях една от първите, които излязоха на сцената. Не разбрах, че тя е в залата. Не я видях. Тази анкета е пожелателна, тя е на вас и на вашите колеги. Аз лично съм била четири пъти спортист на България, но съм била и втора, и четвърта. Може да има някакви причини, нямам обяснение. Тук не виждам някой да има вина, всеки си казва мнението. Тя е много готино, много специално момиче. Треньорът й Симеон Щерев е много добър специалист. Всеки човек реагира сам за себе си. Аз много си ги обичам всичките, така че не мога да ги деля.

- Един труден въпрос - кой беше спортният момент на годината?

- Честно казано, съм неподготвена. Може би не е само един. Не знам. Може би това, че Тервел спечели бронз от Олимпийски игри. Или това, че нашите олимпийски квалификации бяха тука. Или това, че момичетата ни от ансамбъла станаха световни шампионки. Много са, не искам да обидя някои. Може би това, че Кубрат се изкачи толкова много на боксовата стълбичка. Не мога да отлича само един. Всички са специални.

- Голям спортист ли е българинът?

- Българинът има голяма душа и голямо сърце. Мисля, че много обича спорта и се гордее с всеки един наш спортист, в чиято чест свири българският химн. Българите сме голяма работа, да знаете.

- Спортистите са големите посланици на България в чужбина. Вие знаете това от личен опит...

- Така е, това е лицето на България. Разпознаваеми са в цял свят. Спортът дава най-бърза представа за постижения и резултати, виждат се много бързо от всички. Въпреки че има толкова много достойни българи. За какво само говорим! Да не забравя да спомена Цветана Пиронкова и Григор Димитров. Те са едни уникални таланти, имат невероятно бъдеще. Така че - имаме си го! Абе там, където е текло вода, пак ще тече!

- Явно спортистите са ни големи факири въпреки липсата на достатъчно средства и условия, имаме световни звезди във всеки спорт - футбол, сумо, шахмат, тенис...

- Пари има. Цялата ни олимпийска делегация беше обезпечена от до. Видяхте какви бяха премиите за класиране в първата осмица. Ако станеш олимпийски шампион, получаваш 200 000 лв., след това премии дават от тотото, спонсорите, Олимпийския комитет. Значи олимпийският шампион щеше да спечели над половин милион лева. Не винаги парите са всичко, говоря като стимул.

- Да, но съпоставяйки как се подготвят нашите спортисти и тези в чужбина, разликата е голяма. Въпреки че много държави влагат милиони, а имат по-слаби резултати от нас.

- Двамата съвместно стигнахме до извода, че основите за нещо голямо вече са поставени. Аз лично мисля, че колкото повече бази има във всеки един град, толкова по-добре. Мисля, че това би трябвало да бъде и задължение на общините. Това, че някои се готвят в чужбина - например, ако в България няма условия, парите за подготовка зад граница ние ги осигуряваме.

- Значи все пак сме изпратили успешна година от спортна гледна точка?

- Е, как да ви кажа. Най-важното събитие през 2012 г. беше Олимпиадата. Но ние имаме един голям шампион в бокса. Доста медали спечелихме. Сега, не можем да кажем на 100%, че е била много успешна година. Но за едни е успешна, за други не. За всеки е различно. Някои спортове се радват на едно трето място, докато за други 25-и в класирането е невероятен успех. Това е на кантар. Аз лично плачех, когато съм втора. Или първо място, или нищо! Но пък съм била и втора, и четвърта, и пета. Не е гаранция, че като отидеш на някое състезание като фаворит трябва да спечелиш първото място. Различна психика сме, характери, всеки си има своя стратегия и мислене. Но ми е много болно за Станчето, защото наистина аз бях абсолютно сигурна, че ще вземе златото, защото и през годината беше много добра.

- Една нищожна секунда й попречи...

- За жалост е така. Както моята история в Сеул. Няколко секунди невнимание и станах втора. Това е. И ме би човек, който не е и сънувал, че може да ме бие.

- А спортната 2013 година какви емоции ще донесе на българите?

- Това ще бъде предолимпийска година, само че за зимните спортове. Нали 2014 година е Олимпиадата в Сочи. Въпреки че всички знаем, че по-силни са ни летните спортове. Но имаме един прекрасен отбор по биатлон, имаме Сани Жекова, имаме Владимир Зографски. Така че ще стискаме палци. Винаги стават изненади.

- Какво бихте пожелали на действащите спортисти и на тези, които тепърва започват своя път?

- Нека първо да бъдат живи и здрави. Много да вярват в себе си и в треньора до себе си. Да бъдат позитивни и да накарат България отново да напълни стадионите и залите. Да ръкопляскат и да се гордеят с тях.