Фалшифицирането на избори в СИК и РИК е невъзможно, вярвайте ми

Обсъжданите сега промени предизвикаха и дежурната за всяка опозиция реакция, че с тях управляващите имат единствената цел да фалшифицират резултатите от изборите, ако, разбира се, те се окажат не такива, каквито са очаквали да бъдат. От 1989 г. досега са проведени, ако не се лъжа, седем парламентарни избора. След всеки от тях, без изключение, загубилите винаги са заявявали, че те са били фалшифицирани на ниво секционни и общински (районни) избирателни комисии. И в подкрепа на това твърдение са били изреждани цяла поредица “факти”.

Като всеки средностатистически български граждани и аз давах ухо на подобни приказки. На последните президентски и местни избори обаче бях председател на една от секционните избирателни комисии в община Несебър. Поради това мога да кажа, че фалшифицирането вота на избирателите на ниво секционна и общинска избирателна комисия е не само невъзможно. То е абсолютно невъзможно. И ще се обоснова.

Секционната избирателна комисия (СИК) в с. Баня беше от седем души, представители на всички парламентарно представени партии, като включително имаше изискване секретарят на комисията да е от опозицията. Както си и беше.

Тук никой не трябва да се бърка относно съдържанието и значението на длъжностите председател, зам.-председател и секретар на СИК. Те не са нищо повече от чисто организационни. Защото всички решения на комисията се вземат с гласуване, а никоя политическа сила няма пълно мнозинство там. Така че ако някой ви твърди, че щом председателят на СИК и заместникът му са от управляващата партия вече могат да си правят каквото им скимне, знайте, че това е просто приказка за наивници.

Освен разнопартийния състав на СИК има и застъпници на отделните политически сили или кандидати. Те висят през цялото време в изборното помещение на определените им места и са склонни да пищят за всяка дреболия. Но това не е същественото. Важното почва да се случва, когато изборният ден приключи.

Тогава урната се отваря пред цялата комисия и всички застъпници. В моя случай това бяха повече от 10 души. Само председателят изважда от урната бюлетините и ги подрежда на купчини. Това става пред очите на всички. После започва преброяването на бюлетините според подадения вот. Пак пред очите на всички присъстващи. При което всеки от комисията и застъпниците си записва резултатите. Накрая застъпниците получават екземпляр от изборния протокол с подписите на всички членове на комисията. Което пък от своя страна означава, че комисията е единодушна за установените числа от упражнения вот. Един екземпляр с резултатите се окачва пред изборното помещение.

Следващата стъпка е в Общинската избирателна комисия (ОбИК), където председателят на съответната СИК, секретарят и един член на  комисията срещу подпис предават запечатаните отделно бюлетини, с които е гласувано, неизползваните бюлетини, невалидните, както и някои организационни пособия. Особено важно е и за него зорко се следи броят на използваните, невалидните и неизползваните бюлетини да отговоря точно на броя бюлетини, които комисията е получила преди изборния ден. Една да липсва или една да е в повече - вече става голям проблем, който като нищо може да доведе и до анулиране на изборите в съответната секция.

Чиста басня са и приказките, че след като свърши изборният ден, председателят на комисията и някои нейни членове вадели предварително попълнени допълнителни бюлетини и ги смесвали с реално подадените.Да оставим това, че дузина хора, както вече казах от различни политически сили, гледат много зорко комисията в ръцете. Но за да има допълнителни бюлетини, нали някой трябва да ги отпечата, при това те трябва да са абсолютно същите, каквито са получени от Общинската избирателна комисия, а тя от своя страна - от ЦИК.

Второ, нали на всяка такава евентуална бюлетина трябва (при това два пъти!) да се удари маркираният по специфичен начин печат на комисията. И накрая така да се направи цялата сметка, че броят на бюлетините, които се предават в ОбИК да е точно този, който е бил при получаването им преди изборния ден. Това дори теоретично не е възможно, да не говорим практически. Подобна картинка би се получила само ако всички членове на СИК и застъпниците се наговорят да подкрепят дадена политическа сила или кандидат, което по условие няма как да стане. Но дори да се получи, откъде ще се вземат непопълнени бюлетини, с които да променят в желаната от тях насока вота на избирателите.

В ОбИК остават и екземплярите от протокола на СИК за изборите. Който веднага, пред погледа на същите тези трима представители на СИК, които изброих по-горе, се въвежда компютърната система за изборите. С което пък следващи фалшификации стават още по-невъзможни. Най-малкото поради това, че резултатите от изборите са публични и всеки председател на СИК може да ги сравни с екземпляра от протокола, който е останал у него. И ако има несъответствие, веднага да изпищи където трябва.

Не знам за вас, не знам и за тези, които с пълно гърло твърдят сега, че най-големите фалшификации били в секционните избирателни комисии, но аз не виждам абсолютно никаква възможност това да стане пред очите на поне 12 души, които, както вече казах, са от различни политически сили и съответно са нахъсани да се хванат за всяка подробност, излизаща извън правилата. И това не зависи от личността на председателя, от неговата принадлежност към дадена политическа сила, просто системата е така изработена, че да изключи каквато и да е възможност за подмяна вота да избирателите. Сигурен съм и че всичко, писано дотук, може да го потвърди с ръка на сърцето всеки председател или член на секционна изборна комисия от последния вот за президент на републиката и кметове и общински съветници.

Има хора, които пък за разнообразие твърдят, че всяка политически сила преди изборите инструктира своите представители как да правят шмекерии в изборния ден. Аз бях определен за председател на СИК в с. Баня, община Несебър, от квотата на ГЕРБ, тъй като просто така се случи. Никой не може да ми припише каквато и да е пристрастност към тази партия. Тоест, аз имам много и много добри приятели, които работят за ГЕРБ или членуват в тази партия, но крайно ниската ми оценка за работата на правителството на ГЕРБ и на депутатите на тази партия е изразена във всичките ми публикации от 2009 година досега и в този сайт, и в други медии. И в това си качество мога без колебание да кажа, че в подготвителния период нас ни обучаваха и ни набиваха в канчетата само на едно нещо - как да проведем изборите по правилата.

Разбира се, всеки, който е имал търпението да прочете дотук, ще си каже иронично: “Чакай бе, всички знаем, че изборите у нас са контролирани.” Контролирани обаче не означава фалшифицирани. И този контрол, и въобще цялата предизборна агитация не се извършва от СИК или от ОбИК и не там е заровено, както се казва, кучето.

Иначе контрол има, това е неоспорим факт. В нашата комисия имаше застъпничка, която предварително знаеше кой как ще гласува. Видях и списъка й, на който тя си отмяташе вота на всеки. Предполагам, че този списък е в резултат на разговорите й с хората в периода преди изборите. Това обаче  е разрешено от закона.

Купуването на вота обаче е престъпление. Казвали са ми, че някъде на цели групи от хора е било плащано за да драснат в дадено квадратче в бюлетината. Дори са ми назовавали и точните суми. Не мога да го докажа, тъй като не съм бил там.

По същественото обаче е да се надникне в корена на нещата. Във всяко населено място или пък квартал, махала и т.н. всяка политическа сила има свой контингент от членове, привърженици и симпатизанти. Това е, така да се каже, видимата част на айсберга. В подводната му част са така наречените “авторитети” в тези общности, утвърдили се като такива най-вече на икономическа основа. Примерно еди кой си давал работа (разбирай - давал хляба) на толкова и толкова хора, те били доволни от него, значи ще гласуват за кандидата или партията, които той подкрепя. И със сигурност в предизборния период хора на тази “авторитети” тръгват по къщите и къде с добро, къде с лошо, къде може би с пари насочват вота на хората в желаната от тях посока. Всичко това е, така да се каже, публична тайна.

Възможно ли е тази откровено недемократичната практика за купуването на гласове да се пресече? Напълно е възможно. Иска се само полицията да разполага с целия си арсенал от средства и - което всъщност е  най-важното - да има категоричното нареждане да пресече тази практика. Нещо, което досега май не се е случвало.

И последният тънък момент са бюлетините. Те са прозрачни и така са направени, че дори в сгънат вид ясно да се вижда от члена на секционната изборна комисия, който им слага печатите, кой за кого гласува. Това е много важно, защото ако има купуване и продаване на гласове, то трябва да има и контрол дали всеки е гласувал “правилно”. А какъв по-добър начин за това от прозрачните бюлетини?...

Може  ли да не бъде така? Естествено, аз поне на прима виста мога да кажа поне два полиграфически способа това да се избегне, без да се увеличава грамажът на хартията, а с това и цената на бюлетините. Да, ама не се прави. При това далеч не само от ГЕРБ - просто такава е тихомълком установената практика на всички политически сили у нас.

Тук оставям настрана вероятно известното на всички положение, че големите пари по всяка вероятност се въртят тъкмо от онези “авторитети”, за които вече стана дума, и че за избирателите - били те роми или не, реално остават трохите. Както и че след изборите всеки, който може би е дал пари за посочената по-горе цел, със сигурност после си ги възвръща, като най-широко разпространеният начин за това е възлагането на обществените поръчки. Законът за обществените поръчки обаче съществува отдавна. И е направен тъкмо така, че да осигурява възвращаемост на евентуалните вложения в предизборната кампания средства.

Основният извод от цялата тази родна картинка е следният - ако политическите сили искаха да има честни избори, отдавна да са направили нужното това да е така. Проблемът обаче е - и това в особена степен се отнася за предстоящите парламентарни избори, - че никоя политическа сила у нас не е напълно сигурна, че би спечелила изборите по единствено възможният демократичен начин - честният. Най-малкото поради две причини. Първата е, че всеки подозира другите в нечестна игра. А втората, по-важната, е тази, че българската политическа класа ни смята нас, народът, за стадо бунаци, които, като незапознати с тънкостите на политическата игра, ще вземат да сбъркат и пак ще изберат неподходящите. И поради тази проста причина вече 23 години гледаме що-годе едни и същи муцуни, внушаващи ни непрекъснато, че тъкмо те са достойните да управляват общите ни съдбини. Нещо, което наистина правят. Само че за собствените си и на партиите си интереси.