Защо Орлин сам не можа да разбере причината да бъде избран за победител?

Един важен за мене извод ми се оформи в главата тази сутрин след снощния финал на ВИП Брадър и не можах да се сдържа да не го опиша. Какво му е важното ли – ами това, че ако изхождаш от едно клише, от една древна теза, че „Народът е най-мъдрият, народният избор винаги е правилен”, то с лекота ще можеш да си дадеш достатъчно обосновани отговори на множество въпроси от рода на „Защо финалисти във ВИП Брадър 2012 бяха точно Орлин, Фънки и Къци?”, „Кои бяха силните и слабите страни на тримата финалисти, завладяващи, респективно отблъскващи зрителя от всеки от тях?”, „Защо победи именно Орлин?”. Ще се опитам в тази светлина да формулирам съответни тези на горните три въпроса и (дори) да ги докажа, за да запълня поне малко празнотата в букета от въпроси, които всички си задаваме и на които засега не сме чули цялостен и задълбочен отговор.

Теза: Финалист във ВИП Брадър беше Фънки основно заради чувството си за хумор и за самоирония, заради отношението му към приятелството и заради чувството за социализация в групата. Изключително ценни качества. Те показват и зрялост и феноменалност на личността, те създават истинското шоу. Почти всеки зрител е способен да оцени това.

Антитеза: Победител не беше Фънки заради грубото и вулгарно отношение към действителността, което е израз на слабия дух и неспособността му за личностно развитие, заради неговата двойнственост – т.е. способността му да бъде искрен, но не и откровен.

Теза: Финалист във ВИП Брадър беше Къци основно заради своя интелект и творчески усет, заради своята искреност и откровеност, заради анти-мачовската си култура на общуване, заради висотата, от която възприемаше дребните сплетни, завист и обида. Заради здравословния си начин на живот той получи много точки, но и много загуби заради неговото преекспониране.

Антитеза: Победител не беше Къци заради факта, че той е индивидуалист, че имаше в прекалена степен и амбиция и стратегия да спечели ВИП Брадър, които му попречиха да оцени по-важното значение на феномена „приятелство” в групата, да подчини стремежа към победа на стремежа към социализация. Този факт му създаде врагове още от самото начало. За него приятелството може да съществува като че или само с главно „П” или изобщо да не съществува. Но това не е такав действителност. Животът е много по-разнообразен и богат и по-адекватното поведение на всеки човек е да се стреми не към черно-бяла, а към към различни степени на близост, към индивидуална оценка на всеки член на групата, към оценяване на качествата на всеки друг в по-голяма степен като ценност, отколкото като заплаха за неговата цел, оценяване на слабостите на всеки друг не като възможност да спечелиш едно състезание, а и като твой проблем, в качеството ти на приятел, и потребност да представиш тези му слабости като проблем пред всички останали в групата - в качеството им на негови приятели. Амбицията на Къци му изигра лоша шега и му донесе много страдания.

Къци е най-сложният и противоречив герой на това шоу. Затова ще му отделя още малко внимание. Бихме могли да оправдаем донякъде неговото поведение, вземайки ясна позиция по отношение на един много важен фактор в групата, както и в цялото ни общество – алкохола. Алкохолът е средство за сближаване между хората, но също така и добре известен начин за бягство на слабия от състезателната реалност, каквато в случая беше зле прикритата заявка за победа или поне за превъзходство от страна на Къци в самото начало. Естествено е всеки да има повече или по-малко желание за победа, но това поведение на Къци, както и фактът, че той не е от пиещите алкохол, послужиха като катализатор на заместването на това желание в останалите с раздразнение, примесено или последвано от стремеж към обединение срещу самообособилия се враг – самият Къци. Но истината за обединението, разбира се, е друга. Не Къци и алкохолът създадоха групата на Юлиян, Ники, Фънки, Патрашкова, Ласкин и особено Багата (защото той почти не пиеше), а тяхното естествено желание за живот в социум – със всичките му предимства и недостатъци – това е изконно човешко качество, защото човек е социално животно. То не липсва и на Къци, но той го подцени, подценявал го е винаги като е давал предимство на личното усъвършенстване в произволна (понякога съмнително вярна) посока в противовес на чувството за принадлежност към групата, с която му е съдено да живее и която си има своите установени традиционни ценности и норми. Затова, въпреки, че съм противник на алкохола, преди да лепнем стигмата „пияници” на горната група, е добре да се опитаме да разберем и тяхната част от истината, да разберем защо Къци се очерта като техен естествен враг, а в същото време нито успя да създаде своя сплотена, да я наречем безалкохолна група, още по-малко пък – да предотврати създаването на отделни враждебни, по-малки групи в цялата група.

Теза: Финалист във ВИП Брадър беше Орлин основно заради своето изключително добро възпитание, заради чувството му за баланс и дипломатичност, галантното и фино усещане за неговата роля и място в мизансцена, заради неговата естествена усмивка, жизнерадост и позитивизъм, заради приятелското му отношение към другия – по принцип.

Антитеза: Победител всъщност не би бил Орлин, а един полу-Къци – полу-Фънки, ако имаше такава личност. Ако си представим една личност - съчетание на силните страни на Фънки и на силните страни на Къци, а още по-далеч – и без техните слабости, то Орлин би бил бледо копие на една такава личност. В този смисъл Орлин е компромисният победител във ВИП Брадър 2012 и това обяснява защо той сам не успя да си отговори на въпроса по каква причина беше избран за победител. Неговото признание не беше просто проява на скромността а несъзнавано усещане, че може би е имало и някой по-заслужил. Казвам това без лоши чувства към чудесния Орлин. Моите уважения към неговата личност, но истински цвят и стойност на шоуто придадоха най-вече неоспоримият шоу-талант на Къци и свежото чувство за хумор на неговия вечен опонент – Фънки.

Не е трудно от тази група тези и антитези да се направи заключение за съвпадението между логичната, от една страна и реализиралата се подредба, от друга страна, на първите три места. Затова нека не бързаме да се съгласяваме с антитезата на Камелия за „тъпия народ”, а да изходим от тезата за „мъдрия народ” и да се опитаме – всеки за себе си – да извлечем някакви поуки от така получилата се наистина „мъдра класация”, ако тя се различава от нашата лична класация.