Архангелова задушница е, молим се за мъртвите

Днес е Архангеловата задушница, наричана още Архангелска задушница, Рангелова задушница, Хрангеловото одуше. Тя е една от трите най-големи, затова е наричана и Голяма задушница. Така е именувана, защото се отбелязва в съботата преди Архангеловден и защото събота е отредена за ден на покойниците. Във всеки православен храм на Архангелова задушница се прави Обща панихида за починалите, молим се за душата на мъртвите и палим свещ. На Архангелова задушница се отдава и вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България. На задушница посещаваме гробовете на нашите близки. Почистваме ги, прекадяваме с тамян и украсяваме с цветя. Най-възрастната жена прелива гроба с червено вино. Ритуала по преливане на вино започва от мястото, където е главата на покойника в посока наляво - прави се три кръга по края на гроба.

Върху гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята - добродетелите на починалия.

На Архангелова задушница така както при другите задушници се правят общи трапези. Наричаната още Голяма задушница тя е последната за годината, за това на общата трапеза на гробищния парк се поставят седем различни ястия (между, които такива любими на починалия) за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости. Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се изсипва на земята и споменаваме починалите с думите "Бог да прости".

Правят се помени или наричани още раздавки, подавки. Раздават се на близки, комшии, роднини дошли на гроба на починалият, а също и на другите хора около съседните гробове, дори непознати.

В раздавката за Архангелова задушница традиционно присъства вино, варено жито, питки (или хляб), пилешко, агнешко или въобще месо, дребни сладки, бонбони, ябълки и други плодове, кекс, но всъщност можете да подадете каквото пожелаете. Житото символизира възкресението, хляба и виното - за спомен на Христовата жертва за нас.