Заради гаврите с историята децата са тъпи и невинни
Учениците оскверниха националните ни светини, заради гаврата на политическия ни елит с историята и с българското училище. 23 години българската образователна система обърка главите въобще на всички българи, каза в студиото на ТВ7 Красимир Каракачанов. Лидерът на ВМРО допълни, че 23 години се води един абсолютно вулгарен и глупав спор имало ли е турско робство в България. Спорът тръгна от едни хора, които се занимаваха с наука и след това станаха десни политици. Те започнаха да пишат тези глупости, предлагаха да правим общи учебници в Турция, едва ли не Баташкото клане да го изкараме някаква случайна битова свада. Ако отидете в училище, ще видите, че там има повече пособия, разни други материали, които могат да осветлят ученика какво е то Европейски съюз, правата на човека, правата на обратните и какво ли не друго, изтъкна патриотът от ВМРО.
Училището обаче е призвано да възпитава уважение към българските национални герои, към националната история, традиция, култура, достойнство, каза още той. Образованието ни се чалгализира. Простотията се превръща в мода, подчерта лидерът на войводите и припомни, че по времето на царското премиерстване един от неговите министри решил да махне «Аз съм българче» от учебника по литература, защото то не се отнасяло за турчета, циганета и други етноси. Когато подобно нещо се върти в главите на хората, които ни управляват и това е част от образователната система, е нормално не само циганите да са дезинтегрирани от съпричастността им към българската история и традиция. Дори и българчетата вече не знаят кой е Софроний Врачански, Паисий.
Какви българи са тези деца? Чалгата убива ценностите ни. Гаврата с националните си символи е заради предателството на политическия и научния ни елит.
5
Коментара по темата
5.
Какъвто министъра, такова и образованието
31.10.2012 18:20:35
Из "ЗАПИСКИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ"
___________________
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ - бивш министър на образованието и науката – 1997-1999 г.
Налбантов и Веселин Методиев са лични приятели. Налбантов постоянно парадирал и се хвалел с това приятелство. Понякога карал Методиев, когато имал да му съобщи нещо лично, да го направи чрез Инспектората в Бургас. Тогава Методиев се обаждал на тогавашната началничка на РИО Снежана Пренерова и я карал да предаде на Налбантов някаква лична информация – примерно, че щял да идва в Приморско и искал да се види с Налбантов или Налбантов да дойдел в София за да си поговорят. Винаги, когато по някакъв повод говорел с Пренерова, Методиев я питал: “Как е Налбантов? Какво прави?” Карал я да му предаде много поздрави и т. н. С това Налбантов искал да натрие носа на Пренерова – тя трябвало да разбере, че фактически не тя командвала, а той. Пренерова от своя страна умирала от яд, че Налбантов имал такива големи връзки и много се страхувала той да не я измести от поста й.
Налбантов винаги е подчертавал, че министрите са били все негови стари приятели, на които винаги можел да разчита. Специално с В. Методиев отношенията им са били толкова близки, че заедно са сваляли мадами. Много често е разправял за един случай, когато двамата сваляли две студентки и за целта били наели хотелска стая в един хотел в Китен. Тогава министърът бил с едното момиче на едното легло, а Налбантов с другото момиче - в другото легло.
Общо взето Налбантов не останал доволен от министъра, защото бил много вързан и не можел да сваля мацки - така цялата организация на мероприятието се паднала на него. Този случай Налбантов коментирал така:
"Е как може да е толкова вързан бе, станал цял министър, а не може да наебе една путка!? Ох, докога ще съм жив да ги оправям тези некадърници, докога ще ги нося на гърба си!?..."
Той ако бил министър, какви чудеса щял да направи...
Налбантов поддържа приятелски връзки и с Румен Вълчев – бивш зам. министър на образованието (1997 – 1999 г.). Румен Вълчев открито демонстрира неприязненото си отношение към министър Веселин Методиев, казва за него, че бил много прост, за нищо не ставал. През лятото на 1999 г. Румен Вълчев напуска министерството. Казал на Налбантов, че повече не можел да работи с прости хора. Налбантов се съгласил с него – В. Методиев наистина за нищо не ставал - не можел да сваля мацки: “Как може да е толкова вързан бе?! Станал цял министър, а не може да наебе една путка! Аз, ако бях на негово място какви чудеса щях да направя!” и т. н. и т. н. И двамата си попаднали на любимата тема и плюели министъра…
___________________
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ - бивш министър на образованието и науката – 1997-1999 г.
Налбантов и Веселин Методиев са лични приятели. Налбантов постоянно парадирал и се хвалел с това приятелство. Понякога карал Методиев, когато имал да му съобщи нещо лично, да го направи чрез Инспектората в Бургас. Тогава Методиев се обаждал на тогавашната началничка на РИО Снежана Пренерова и я карал да предаде на Налбантов някаква лична информация – примерно, че щял да идва в Приморско и искал да се види с Налбантов или Налбантов да дойдел в София за да си поговорят. Винаги, когато по някакъв повод говорел с Пренерова, Методиев я питал: “Как е Налбантов? Какво прави?” Карал я да му предаде много поздрави и т. н. С това Налбантов искал да натрие носа на Пренерова – тя трябвало да разбере, че фактически не тя командвала, а той. Пренерова от своя страна умирала от яд, че Налбантов имал такива големи връзки и много се страхувала той да не я измести от поста й.
Налбантов винаги е подчертавал, че министрите са били все негови стари приятели, на които винаги можел да разчита. Специално с В. Методиев отношенията им са били толкова близки, че заедно са сваляли мадами. Много често е разправял за един случай, когато двамата сваляли две студентки и за целта били наели хотелска стая в един хотел в Китен. Тогава министърът бил с едното момиче на едното легло, а Налбантов с другото момиче - в другото легло.
Общо взето Налбантов не останал доволен от министъра, защото бил много вързан и не можел да сваля мацки - така цялата организация на мероприятието се паднала на него. Този случай Налбантов коментирал така:
"Е как може да е толкова вързан бе, станал цял министър, а не може да наебе една путка!? Ох, докога ще съм жив да ги оправям тези некадърници, докога ще ги нося на гърба си!?..."
Той ако бил министър, какви чудеса щял да направи...
Налбантов поддържа приятелски връзки и с Румен Вълчев – бивш зам. министър на образованието (1997 – 1999 г.). Румен Вълчев открито демонстрира неприязненото си отношение към министър Веселин Методиев, казва за него, че бил много прост, за нищо не ставал. През лятото на 1999 г. Румен Вълчев напуска министерството. Казал на Налбантов, че повече не можел да работи с прости хора. Налбантов се съгласил с него – В. Методиев наистина за нищо не ставал - не можел да сваля мацки: “Как може да е толкова вързан бе?! Станал цял министър, а не може да наебе една путка! Аз, ако бях на негово място какви чудеса щях да направя!” и т. н. и т. н. И двамата си попаднали на любимата тема и плюели министъра…
4.
За един ректор на бургаски ВУЗ
30.10.2012 12:16:11
ИЗ "ЗАПИСКИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯТ УЧИТЕЛ" - или българското образование такова, каквото го видях.
________________
ПРОФ. Д-Р П. Ч. – РЕКТОР НА УНИВЕРСИТЕТ В БУРГАС
Училищният директор С. Н. поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Ч. (Понастоящем проф. П. Ч. носи друга титла, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, С. Н. винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка и т. н. С. Н. успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти С. Н. много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска С. Н. при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и С. Н. разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
С. Н. бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
С. Н. много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. С. Н. излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава С. Н. побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а С. Н. я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на С. Н., а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на С. Н. за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора С. Н. научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж С. Н. много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). С. Н. попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле бе? Любовникът й нали е тука. Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. S., a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва С. Н. за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.
________________
ПРОФ. Д-Р П. Ч. – РЕКТОР НА УНИВЕРСИТЕТ В БУРГАС
Училищният директор С. Н. поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Ч. (Понастоящем проф. П. Ч. носи друга титла, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, С. Н. винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка и т. н. С. Н. успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти С. Н. много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска С. Н. при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и С. Н. разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
С. Н. бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
С. Н. много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. С. Н. излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава С. Н. побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а С. Н. я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на С. Н., а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на С. Н. за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора С. Н. научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж С. Н. много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). С. Н. попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле бе? Любовникът й нали е тука. Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. S., a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва С. Н. за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.
3.
За една началничка на РИО
29.10.2012 11:46:42
Из "ЗАПИСКИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ"
...................
През периода 1997-2000 г. е отговаряла за образованието в Областната управа в Бургас. За кратко време /от 2000 до 2001 г./ е била началник на Инспектората. През пролетта на 2001 г. след поредица от скандали е сменена от Мария Жекова. През периода 1998-1999 г. преподава във филиала на бившия Славянски университет в Приморско, който се помещава в сградата на училището. По това време тя е постоянен гост в дирекцията на училището, където директорът я посреща с отворени обятия. Възможно е връзката им да е била много по-стара. Поради честите присъствия на М. П. в кабинета му директорът е принуден да я представя като проверяваща от Областната управа. След подобни "проверки" той се хвалел на някои колеги: "Аз я наебах и тя си отиде" и други неща от този род, т. е. благодарение на него "проверката" минала успешно и тя си отишла доволна от свършената работа и най-вече от секса. В подобни случаи директорът се хвалел: "При мен проблеми няма, бе! Аз инспекторките като дойдат ги наебавам и така решавам всичките проблеми - и те са доволни, и аз съм доволен, и работата върви, какво повече искаш от това?" Но много скоро тази жена започнала да му омръзва. Както е известно директорът е имал много претоварена програма. Освен М. П. той е трябвало да посреща в дирекцията и други жени, предимно две учителки - едната по български, другата по английски, които правели секс с него почти ежедневно. Налагало се да се крие от М. П. Когато тя го посещавала той я отпращал като си измислял поводи, че уж заминавал по важна работа в общината или че някъде другаде го викали по спешност. Но тя била неуморима и постоянно го преследвала. Директорът вече се чудел как да се отърве от нея. Много често, когато М. П. идвала в дирекцията с явното намерение да правят секс, директорът излизал и викал на помощ някои от колегите си учители: "Ох, елате да спасявате положението! Тази пак ми се натресе и иска да я еба." В такива случаи той вкарвал колегите си в дирекцията уж по работа и ги задържал като ги карал да пият алкохол, за да останат по дълго докато М. П. си отидела. Когато тя си отивала директорът въздъхвал с облегчение и казвал на колегите си с поучителен тон като човек, който много е живял и препатил, че нямало нищо по-страшно от това да те преследва разгонена жена.
...................
През периода 1997-2000 г. е отговаряла за образованието в Областната управа в Бургас. За кратко време /от 2000 до 2001 г./ е била началник на Инспектората. През пролетта на 2001 г. след поредица от скандали е сменена от Мария Жекова. През периода 1998-1999 г. преподава във филиала на бившия Славянски университет в Приморско, който се помещава в сградата на училището. По това време тя е постоянен гост в дирекцията на училището, където директорът я посреща с отворени обятия. Възможно е връзката им да е била много по-стара. Поради честите присъствия на М. П. в кабинета му директорът е принуден да я представя като проверяваща от Областната управа. След подобни "проверки" той се хвалел на някои колеги: "Аз я наебах и тя си отиде" и други неща от този род, т. е. благодарение на него "проверката" минала успешно и тя си отишла доволна от свършената работа и най-вече от секса. В подобни случаи директорът се хвалел: "При мен проблеми няма, бе! Аз инспекторките като дойдат ги наебавам и така решавам всичките проблеми - и те са доволни, и аз съм доволен, и работата върви, какво повече искаш от това?" Но много скоро тази жена започнала да му омръзва. Както е известно директорът е имал много претоварена програма. Освен М. П. той е трябвало да посреща в дирекцията и други жени, предимно две учителки - едната по български, другата по английски, които правели секс с него почти ежедневно. Налагало се да се крие от М. П. Когато тя го посещавала той я отпращал като си измислял поводи, че уж заминавал по важна работа в общината или че някъде другаде го викали по спешност. Но тя била неуморима и постоянно го преследвала. Директорът вече се чудел как да се отърве от нея. Много често, когато М. П. идвала в дирекцията с явното намерение да правят секс, директорът излизал и викал на помощ някои от колегите си учители: "Ох, елате да спасявате положението! Тази пак ми се натресе и иска да я еба." В такива случаи той вкарвал колегите си в дирекцията уж по работа и ги задържал като ги карал да пият алкохол, за да останат по дълго докато М. П. си отидела. Когато тя си отивала директорът въздъхвал с облегчение и казвал на колегите си с поучителен тон като човек, който много е живял и препатил, че нямало нищо по-страшно от това да те преследва разгонена жена.
2.
Секс, наркотици...
29.10.2012 09:27:34
Ето откъде сценариста на Революция Z е взел сценария си!!!
1.
Из "Записките на българския учител"
23.10.2012 10:02:50
МНОГО АКТУАЛНА СТАТИЯ!
КРАЙНО ВРЕМЕ Е НЯКОЙ ДА ОБЪРНЕ ВНИМАНИЕ КАКВО СЕ СЛУЧВА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА!
ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ ЧАСТИ ОТ КНИГАТА НА ЕДИН БИВШ УЧИТЕЛ "ЗАПИСКИ НА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ - или българското образование, такова каквото го видях", КЪДЕТО ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО НИ СА ОПИСАНИ ПО МНОГО КОЛОРИТЕН И ИНТЕРЕСЕН НАЧИН:
"............................
Публична тайна е, че директорът е зависим от алкохола. За
него практически е невъзможно да извършва каквато и да е
дейност без да е пил алкохол. Всеки, който е бил при него в
дирекцията е ставал свидетел на това как директорът по
време на разговор от време на време отива до хладилника,
вади някаква бутилка с концентрат и си налива за пиене.
Явно е, че за него това е един автоматизиран и несъзнателен
физиологичен процес, който той не може да овладее. Всичко
това се повтаря многократно в продължение на целия ден
особено в промеждутъците, когато е свободен - тогава той
бърза да се прибере в дирекцията, за да си налее поредната
чаша алкохол. Спомням си за един случай, когато един от
гостите му в дирекцията отказал да пие предложения му
алкохол. Доколкото разбрах той е бил някакъв учен-философ и
писател, живял дълги години като емигрант в Германия -
Димитър Бочев.
Тогава г-н Бочев обърнал внимание на директора, че не е
редно в едно училище да се пие алкохол и го предупредил, че
това можело да му коства работата. За целта му дал за
пример Германия, където това било невъзможно да се случи.
Когато няма гости, директорът кани в дирекцията някои от
учителите за да пие алкохол с тях. Когато говорят за такива
случаи учителите си служат със специален жаргон, за да не
назовават нещата с истинските им имена - например, че в
дирекцията имало културно мероприятие и посещението му било
задължително или че в "библиотеката" (т. е. в дирекцията)
пристигнала някаква нова книга и тази книга трябвало да
бъде прочетена и да й се направи разбор (т.е. алкохолът
трябва да бъде изпит). В тази връзка много често в
учителската стая се чуват коментарии за дадено посещение
в "библиотеката", дали е било ползотворно и изпълнено със
съдържание, какво е било качеството на конкретната "книга"
и т.н. Нещо обикновено е в учителската стая да се чуват
коментарии от този род: "Отивам в библиотеката", "Бях в
библиотеката", "Защо не дойдохте в библиотеката? Всички ви
чакахме там?", "Защо не каза на еди-кой си да не ме търси?
Нали знаеш, че съм в библиотеката." и др. такива коментарии
все в същия алегоричен стил. Така за един страничен човек,
който присъства на подобен разговор е много трудно да
разбере, за какво всъщност става въпрос.
Много пъти учениците са споделяли с мен, че понякога
учителите влизали в час леко пийнали. Това ставало
обикновено в часовете след голямото междучасие - тогава
учителите били в някакво особено, приповдигнато настроение,
очите им светели, а лицата им били зачервени.
Другото с което директорът е скандално известен са интимните
му връзки с учителки. Като се базирам на негови лични
признания мога да посоча най-малко 11 (единадесет) учителки
и две жени от помощния персонал, с които той е имал
сексуални контакти (възможно е тези контакти да са много
повече, но в момента не се сещам за други). Всичко това се
осъществявало в дирекцията обикновено преди обяд, когато
учителките имали свободни часове. Следобед същото нещо се
повтаряло, но вече с други негови гостенки - обикновено
майки на ученици. Считам че тези негови признания могат да
се приемат за достатъчно достоверни, тъй като в това
отношение директорът е цинично откровен - той не крие, че с
други 6-7 учителки не е имал никакви връзки, дори си
признава, че е правил предложения на някои от тях, но те му
отказвали.
Нерядко директорът се е оплаквал на мене или на други
колеги, че програмата му за деня е била много претоварена.
През първият час е трябвало да прави секс с една от
учителките, през втория час - с друга. Понякога се случвало
така, че през третия час първата учителка отново искала да
влезе при него и той бил принуден да я приеме, защото не
можел да отказва. Имало е и случаи, когато някои от
учителките не можели да се вредят от другите, които били по-
нахални и затова го причаквали пред дирекцията преди
началото на работния ден - около 7.00 ч. В такива моменти
директорът се виждаше в чудо и не на шега ми се
оплакваше: "Кажи ми какво да правя сега! След малко чакам
да дойде еди-си коя, следващия час - еди-си коя. Ееее ама
аз мога ли да огрея навсякъде? Тези жени направо акъл
нямат!"
Веднъж се получила много конфузна ситуация. Две учителки се
засекли по едно и също време на вратата на дирекцията и
докато той се чудел коя да приеме, едната която била
по-нахална избутала другата от вратата, влязла вътре и
започнала да му обяснява, че трябвало да обсъдят нещо много
важно във връзка с работата. Така директорът се принудил да
я приеме и да прави секс с нея, но впоследствие трябвало да
успокоява и другата учителка и да се отчита и пред нея,
защото тя се почувствала пренебрегната и му била много
обидена.
Имало е случаи, когато директорът е прекъсвал някои от моите
часове, за да ме извика в коридора и да ми се похвали, че
току що е правил секс с някоя от учителките, като при това
ми обясняваше с най-големи подробности какво точно са
правили. Веднъж дори за тази цел влезе в един от часовете
ми. Тогава, след като влезе в класната стая, първо започна
да се кара на учениците, че не били дисциплинирани, че щял
да ги наказва и т. н. После ме извика в ъгъла на стаята
между прозорците и черната дъска, за да ми каже нещо насаме
без да го чуят учениците. Предполагах, че ще ми говори по
някакъв служебен въпрос, но това което той ми каза направо
ме стъписа: "Сега бях с еди-коя си учителка в дирекцията.
Съблякохме се голи и правихме това и това на фотьойла. След
това се преместихме на дивана и там правихме това и
това..." Като го слушах не знаех как да реагирам и какво да
кажа и сигурно съм изглеждал много стъписан. Не можех да
повярвам, че чувам всичко това в една класна стая и то по
време на час. Трудно можех да възприема целия този
контраст - само до преди малко преподавах някаква сериозна
тематика и изведнъж влиза този човек и започва да ми говори
някакви глупости, които нямаха нищо общо нито с темата на
преподаване, нито с проблемите на учебно-възпитателния
процес. Но все пак побързах да се овладея, защото съзнавах,
че учениците ме наблюдават и се чудят за какво си говорим.
Вероятно те си мислеха, че си говорим за нещо много
сериозно, затова си придадох сериозно изражение на лицето и
въобще придадох си вид, че разговаряме по някакъв много
важен служебен въпрос. Получаваше се една много комична
ситуация. Директорът продължаваше да бълва глупостите си
със някакъв ентусиазиран поглед и със светещи очи: ама
голяма работа била тази учителка, ама в каква поза били
правили секса, после това правили, после онова, ама голям
кеф било, нещо страшно..., а аз само кимах с глава и се
чудех как да поддържам диалога. Когато директорът излезе
учениците ме попитаха за какво сме си говорили и аз ги
излъгах, че сме обсъждали служебни въпроси. Но те не ми
вярваха, защото са си мислели, че с директора обсъждаме
тяхната дисциплина и евентуалните наказания на някои от
тях. Чак тогава разбрах, че учениците са били много
обезпокоени да не бъдат наказани.(Както се казва: всеки с
проблемите си - директорът с неговите, учениците с
техните). Не знам дали ако им бях казал истината щяха да ми
повярват.
Веднъж директорът ме извика в дирекцията и аз предположих,
че ме вика за да ми възложи някаква задача. И той наистина
ми възложи задача... Каза ми да отида в учителската стая,
да огледам дрехите на една от учителките, да се върна в
дирекцията и да му кажа какво съм видял. Всъщност беше се
случило следното, малко преди това двамата с тази учителка
били правили секс и той бил опръскал дрехите й със сперма.
Или по-точно били правили орален секс, при което накрая той
започнал да еякулира върху дрехите й. Като ми говореше за този случай той искаше
аз да се уверя, че това е истина и ми каза, че ако не съм
му вярвал, да съм отидел в учителската стая и сам да съм се
уверял с очите си. В интерес на истината беше ми любопитно
да удостоверя въпросния факт - все още не можех да
повярвам, че в едно училище е възможно да се случва всичко
това. Затова отидох в учителската стая и видях, че
въпросната учителка наистина има някакви влажни петна по
дрехите си. През целият ден, въпреки че не беше много
студено тя носеше една връхна дреха, за да прикрие донякъде
петната по дрехите си. Впоследствие, когато ставаше въпрос
за този случай, директорът винаги отбелязваше: "Видя ли, че
ти говоря истината, а пък ти не ми вярваше..."
Една от любимите теми за разговор с директора беше да
уточняваме колко точно са били на брой учителките, с които
той е спал в т. ч. и тези които вече бяха напуснали. В
такива случаи минаваше дълго време докато уточним точният
им брой и винаги се случваше така, че някоя от тях оставаше
пропусната. По време на такива разговори директорът описваше
с подробности качествата на всяка една от учителките - коя
на какво била способна и с какво се отличавала от другите.
Така например казваше, че бил използвал дадена учителка
само за традиционен секс, а еди си коя само за орален секс,
защото била голяма майсторка. На друга една забранил да
прави орален секс, защото много го хапела и му причинявала
болка - зъбите й били остри като на катеричка и му
наранявала члена.
Много пъти, когато ставаше въпрос за секса в дирекцията
Налбантов подчертаваше, че много държал на личната хигиена
и затова преди половият акт карал учителките да се
подмиват. За целта той им стоплял вода с един бързовар в
една кана за кафе в ъгъла на дирекцията зад хладилника и
там се осъществявало въпросното подмиване. Интересното в
случая е това, че със същият този бързовар и в същата кана,
по негови думи, той бил приготвял кафе за гостите, които го
посещавали в дирекцията. И всичко това му се виждаше много
забавно и смешно, защото много от гостите му бяха все
известни и видни личности - политици, учени, министри,
служители от инспектората и др.
Както е известно в кабинета на директора зад бюрото му е
окачен портрета на патрона на училището Н. Вапцаров. По
този повод и във връзка със сексуалните сцени, които се
разиграват в дирекцията, веднъж една учителка се изказа, че
Вапцаров (от портрета) е ставал свидетел на страшни сцени -
само да не вземел да се разприказва, какво е видял в тази
дирекция...
Веднъж в дирекцията бяха събрани няколко учители, така да
се каже "на посещение в библиотеката". Тогава влезе една
учителка, която явно не беше очаквала, че вътре ще има
хора. Каза, че си търсела химикала, който уж преди това
била забравила в дирекцията, след което си излезе. Веднага
последваха коментарии на колегите: "Абе, знам я аз какъв
химикал търси. Пустият му химикал, защо все в дирекцията го
търсят?" После влезе една друга колежка, която като видя,
че вътре има хора побърза да излезе. Отново последваха
коментарии: "Тази и тя си е забравила химикала." Споменавам
всичките тези подробности, за да стане ясно, че всички
знаят какво става в дирекцията, знаят за връзките на
директора с учителките, всичко това се коментира свободно и
едновременно с това, колкото и да е странно, се възприема
като нещо нормално и естествено.
Някои от учителките дори не крият, че имат връзки с
директора. Така например, веднъж в присъствието на три
други учителки директорът започна да прави комплименти на
едната от тях - че била много темпераментна, страстна и
т.н. Учителката му отговори: "Виждаш ли как знаеш, защото
си спал с мене." Директорът впоследствие коментираше този
случай така: "Гледай я тази как се издава! Тя направо няма
акъл!" Един месец по-късно същата учителка отишла в
дирекцията и сама му предложила правят секс.
За целта започнала да го съблича, да му разкопчава
панталоните и т. н. (умишлено спестявам подробностите).
Според директора тази учителка постъпила така, за да си
запазела работата - именно по този начин тя му доказвала
своята вярност и лоялност към него. Една година по-късно
същата учителка ми се оплака, че директорът разгласявал
тяхната връзка на всеки срещнат в града и това много я
огорчавало и обиждало.
Друга една учителка сама му предложила да му
стане официална любовница, но при едно условие - ако той не
й изневерявал. На случаи като този директорът гледаше с
известна досада: "Тази пък за толкова ли закъсал ме мисли!?
Тя не знае с колко много жени разполагам, направо не знае
за какво става въпрос!"
Много пъти, когато съм влизал в дневната (помещение до
учителската стая) съм заварвал директора да прегръща някоя
от учителките. После той ми правеше забележка, че не е
трябвало да ги прекъсвам, защото учителката много се била
притеснила и т.н. Понякога в мое присъствие той е започвал
да прегръща някоя от учителките и да я опипва по тялото. В
такива случаи съм се чувствал излишен и винаги съм бързал
да изляза от учителската стая, за да не им преча.
Всъщност темата за сексуалните подвизи на директора е в
буквалния смисъл на думата неизчерпаема и необхватна. За
целта може би е по-подходящо да се напише цял един роман
все на тема "Българско образование" или как се осъществява
то на практика.
.............
(Накрая авторът прави някакви изводи и призовава българската общественост да вземе мерки)
При всички положения трябва да стане ясно, че дирекцията на училището не може се превръща
в място за осъществяване на любовни срещи. Все пак не е
нормално по времето, когато в класните стаи се осъществява
учебно-възпитателния процес, в непосредствена близост само
на 10-20 метра да се разиграват порно екшъни. Крайно време
е дирекцията на това училище да започне да изпълнява
истинското си предназначение и функции, т.е. от там да се
ръководи и координира цялостния учебно-възпитателен процес
в училището.
.............................."
КРАЙНО ВРЕМЕ Е НЯКОЙ ДА ОБЪРНЕ ВНИМАНИЕ КАКВО СЕ СЛУЧВА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА!
ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ ЧАСТИ ОТ КНИГАТА НА ЕДИН БИВШ УЧИТЕЛ "ЗАПИСКИ НА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ - или българското образование, такова каквото го видях", КЪДЕТО ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО НИ СА ОПИСАНИ ПО МНОГО КОЛОРИТЕН И ИНТЕРЕСЕН НАЧИН:
"............................
Публична тайна е, че директорът е зависим от алкохола. За
него практически е невъзможно да извършва каквато и да е
дейност без да е пил алкохол. Всеки, който е бил при него в
дирекцията е ставал свидетел на това как директорът по
време на разговор от време на време отива до хладилника,
вади някаква бутилка с концентрат и си налива за пиене.
Явно е, че за него това е един автоматизиран и несъзнателен
физиологичен процес, който той не може да овладее. Всичко
това се повтаря многократно в продължение на целия ден
особено в промеждутъците, когато е свободен - тогава той
бърза да се прибере в дирекцията, за да си налее поредната
чаша алкохол. Спомням си за един случай, когато един от
гостите му в дирекцията отказал да пие предложения му
алкохол. Доколкото разбрах той е бил някакъв учен-философ и
писател, живял дълги години като емигрант в Германия -
Димитър Бочев.
Тогава г-н Бочев обърнал внимание на директора, че не е
редно в едно училище да се пие алкохол и го предупредил, че
това можело да му коства работата. За целта му дал за
пример Германия, където това било невъзможно да се случи.
Когато няма гости, директорът кани в дирекцията някои от
учителите за да пие алкохол с тях. Когато говорят за такива
случаи учителите си служат със специален жаргон, за да не
назовават нещата с истинските им имена - например, че в
дирекцията имало културно мероприятие и посещението му било
задължително или че в "библиотеката" (т. е. в дирекцията)
пристигнала някаква нова книга и тази книга трябвало да
бъде прочетена и да й се направи разбор (т.е. алкохолът
трябва да бъде изпит). В тази връзка много често в
учителската стая се чуват коментарии за дадено посещение
в "библиотеката", дали е било ползотворно и изпълнено със
съдържание, какво е било качеството на конкретната "книга"
и т.н. Нещо обикновено е в учителската стая да се чуват
коментарии от този род: "Отивам в библиотеката", "Бях в
библиотеката", "Защо не дойдохте в библиотеката? Всички ви
чакахме там?", "Защо не каза на еди-кой си да не ме търси?
Нали знаеш, че съм в библиотеката." и др. такива коментарии
все в същия алегоричен стил. Така за един страничен човек,
който присъства на подобен разговор е много трудно да
разбере, за какво всъщност става въпрос.
Много пъти учениците са споделяли с мен, че понякога
учителите влизали в час леко пийнали. Това ставало
обикновено в часовете след голямото междучасие - тогава
учителите били в някакво особено, приповдигнато настроение,
очите им светели, а лицата им били зачервени.
Другото с което директорът е скандално известен са интимните
му връзки с учителки. Като се базирам на негови лични
признания мога да посоча най-малко 11 (единадесет) учителки
и две жени от помощния персонал, с които той е имал
сексуални контакти (възможно е тези контакти да са много
повече, но в момента не се сещам за други). Всичко това се
осъществявало в дирекцията обикновено преди обяд, когато
учителките имали свободни часове. Следобед същото нещо се
повтаряло, но вече с други негови гостенки - обикновено
майки на ученици. Считам че тези негови признания могат да
се приемат за достатъчно достоверни, тъй като в това
отношение директорът е цинично откровен - той не крие, че с
други 6-7 учителки не е имал никакви връзки, дори си
признава, че е правил предложения на някои от тях, но те му
отказвали.
Нерядко директорът се е оплаквал на мене или на други
колеги, че програмата му за деня е била много претоварена.
През първият час е трябвало да прави секс с една от
учителките, през втория час - с друга. Понякога се случвало
така, че през третия час първата учителка отново искала да
влезе при него и той бил принуден да я приеме, защото не
можел да отказва. Имало е и случаи, когато някои от
учителките не можели да се вредят от другите, които били по-
нахални и затова го причаквали пред дирекцията преди
началото на работния ден - около 7.00 ч. В такива моменти
директорът се виждаше в чудо и не на шега ми се
оплакваше: "Кажи ми какво да правя сега! След малко чакам
да дойде еди-си коя, следващия час - еди-си коя. Ееее ама
аз мога ли да огрея навсякъде? Тези жени направо акъл
нямат!"
Веднъж се получила много конфузна ситуация. Две учителки се
засекли по едно и също време на вратата на дирекцията и
докато той се чудел коя да приеме, едната която била
по-нахална избутала другата от вратата, влязла вътре и
започнала да му обяснява, че трябвало да обсъдят нещо много
важно във връзка с работата. Така директорът се принудил да
я приеме и да прави секс с нея, но впоследствие трябвало да
успокоява и другата учителка и да се отчита и пред нея,
защото тя се почувствала пренебрегната и му била много
обидена.
Имало е случаи, когато директорът е прекъсвал някои от моите
часове, за да ме извика в коридора и да ми се похвали, че
току що е правил секс с някоя от учителките, като при това
ми обясняваше с най-големи подробности какво точно са
правили. Веднъж дори за тази цел влезе в един от часовете
ми. Тогава, след като влезе в класната стая, първо започна
да се кара на учениците, че не били дисциплинирани, че щял
да ги наказва и т. н. После ме извика в ъгъла на стаята
между прозорците и черната дъска, за да ми каже нещо насаме
без да го чуят учениците. Предполагах, че ще ми говори по
някакъв служебен въпрос, но това което той ми каза направо
ме стъписа: "Сега бях с еди-коя си учителка в дирекцията.
Съблякохме се голи и правихме това и това на фотьойла. След
това се преместихме на дивана и там правихме това и
това..." Като го слушах не знаех как да реагирам и какво да
кажа и сигурно съм изглеждал много стъписан. Не можех да
повярвам, че чувам всичко това в една класна стая и то по
време на час. Трудно можех да възприема целия този
контраст - само до преди малко преподавах някаква сериозна
тематика и изведнъж влиза този човек и започва да ми говори
някакви глупости, които нямаха нищо общо нито с темата на
преподаване, нито с проблемите на учебно-възпитателния
процес. Но все пак побързах да се овладея, защото съзнавах,
че учениците ме наблюдават и се чудят за какво си говорим.
Вероятно те си мислеха, че си говорим за нещо много
сериозно, затова си придадох сериозно изражение на лицето и
въобще придадох си вид, че разговаряме по някакъв много
важен служебен въпрос. Получаваше се една много комична
ситуация. Директорът продължаваше да бълва глупостите си
със някакъв ентусиазиран поглед и със светещи очи: ама
голяма работа била тази учителка, ама в каква поза били
правили секса, после това правили, после онова, ама голям
кеф било, нещо страшно..., а аз само кимах с глава и се
чудех как да поддържам диалога. Когато директорът излезе
учениците ме попитаха за какво сме си говорили и аз ги
излъгах, че сме обсъждали служебни въпроси. Но те не ми
вярваха, защото са си мислели, че с директора обсъждаме
тяхната дисциплина и евентуалните наказания на някои от
тях. Чак тогава разбрах, че учениците са били много
обезпокоени да не бъдат наказани.(Както се казва: всеки с
проблемите си - директорът с неговите, учениците с
техните). Не знам дали ако им бях казал истината щяха да ми
повярват.
Веднъж директорът ме извика в дирекцията и аз предположих,
че ме вика за да ми възложи някаква задача. И той наистина
ми възложи задача... Каза ми да отида в учителската стая,
да огледам дрехите на една от учителките, да се върна в
дирекцията и да му кажа какво съм видял. Всъщност беше се
случило следното, малко преди това двамата с тази учителка
били правили секс и той бил опръскал дрехите й със сперма.
Или по-точно били правили орален секс, при което накрая той
започнал да еякулира върху дрехите й. Като ми говореше за този случай той искаше
аз да се уверя, че това е истина и ми каза, че ако не съм
му вярвал, да съм отидел в учителската стая и сам да съм се
уверял с очите си. В интерес на истината беше ми любопитно
да удостоверя въпросния факт - все още не можех да
повярвам, че в едно училище е възможно да се случва всичко
това. Затова отидох в учителската стая и видях, че
въпросната учителка наистина има някакви влажни петна по
дрехите си. През целият ден, въпреки че не беше много
студено тя носеше една връхна дреха, за да прикрие донякъде
петната по дрехите си. Впоследствие, когато ставаше въпрос
за този случай, директорът винаги отбелязваше: "Видя ли, че
ти говоря истината, а пък ти не ми вярваше..."
Една от любимите теми за разговор с директора беше да
уточняваме колко точно са били на брой учителките, с които
той е спал в т. ч. и тези които вече бяха напуснали. В
такива случаи минаваше дълго време докато уточним точният
им брой и винаги се случваше така, че някоя от тях оставаше
пропусната. По време на такива разговори директорът описваше
с подробности качествата на всяка една от учителките - коя
на какво била способна и с какво се отличавала от другите.
Така например казваше, че бил използвал дадена учителка
само за традиционен секс, а еди си коя само за орален секс,
защото била голяма майсторка. На друга една забранил да
прави орален секс, защото много го хапела и му причинявала
болка - зъбите й били остри като на катеричка и му
наранявала члена.
Много пъти, когато ставаше въпрос за секса в дирекцията
Налбантов подчертаваше, че много държал на личната хигиена
и затова преди половият акт карал учителките да се
подмиват. За целта той им стоплял вода с един бързовар в
една кана за кафе в ъгъла на дирекцията зад хладилника и
там се осъществявало въпросното подмиване. Интересното в
случая е това, че със същият този бързовар и в същата кана,
по негови думи, той бил приготвял кафе за гостите, които го
посещавали в дирекцията. И всичко това му се виждаше много
забавно и смешно, защото много от гостите му бяха все
известни и видни личности - политици, учени, министри,
служители от инспектората и др.
Както е известно в кабинета на директора зад бюрото му е
окачен портрета на патрона на училището Н. Вапцаров. По
този повод и във връзка със сексуалните сцени, които се
разиграват в дирекцията, веднъж една учителка се изказа, че
Вапцаров (от портрета) е ставал свидетел на страшни сцени -
само да не вземел да се разприказва, какво е видял в тази
дирекция...
Веднъж в дирекцията бяха събрани няколко учители, така да
се каже "на посещение в библиотеката". Тогава влезе една
учителка, която явно не беше очаквала, че вътре ще има
хора. Каза, че си търсела химикала, който уж преди това
била забравила в дирекцията, след което си излезе. Веднага
последваха коментарии на колегите: "Абе, знам я аз какъв
химикал търси. Пустият му химикал, защо все в дирекцията го
търсят?" После влезе една друга колежка, която като видя,
че вътре има хора побърза да излезе. Отново последваха
коментарии: "Тази и тя си е забравила химикала." Споменавам
всичките тези подробности, за да стане ясно, че всички
знаят какво става в дирекцията, знаят за връзките на
директора с учителките, всичко това се коментира свободно и
едновременно с това, колкото и да е странно, се възприема
като нещо нормално и естествено.
Някои от учителките дори не крият, че имат връзки с
директора. Така например, веднъж в присъствието на три
други учителки директорът започна да прави комплименти на
едната от тях - че била много темпераментна, страстна и
т.н. Учителката му отговори: "Виждаш ли как знаеш, защото
си спал с мене." Директорът впоследствие коментираше този
случай така: "Гледай я тази как се издава! Тя направо няма
акъл!" Един месец по-късно същата учителка отишла в
дирекцията и сама му предложила правят секс.
За целта започнала да го съблича, да му разкопчава
панталоните и т. н. (умишлено спестявам подробностите).
Според директора тази учителка постъпила така, за да си
запазела работата - именно по този начин тя му доказвала
своята вярност и лоялност към него. Една година по-късно
същата учителка ми се оплака, че директорът разгласявал
тяхната връзка на всеки срещнат в града и това много я
огорчавало и обиждало.
Друга една учителка сама му предложила да му
стане официална любовница, но при едно условие - ако той не
й изневерявал. На случаи като този директорът гледаше с
известна досада: "Тази пък за толкова ли закъсал ме мисли!?
Тя не знае с колко много жени разполагам, направо не знае
за какво става въпрос!"
Много пъти, когато съм влизал в дневната (помещение до
учителската стая) съм заварвал директора да прегръща някоя
от учителките. После той ми правеше забележка, че не е
трябвало да ги прекъсвам, защото учителката много се била
притеснила и т.н. Понякога в мое присъствие той е започвал
да прегръща някоя от учителките и да я опипва по тялото. В
такива случаи съм се чувствал излишен и винаги съм бързал
да изляза от учителската стая, за да не им преча.
Всъщност темата за сексуалните подвизи на директора е в
буквалния смисъл на думата неизчерпаема и необхватна. За
целта може би е по-подходящо да се напише цял един роман
все на тема "Българско образование" или как се осъществява
то на практика.
.............
(Накрая авторът прави някакви изводи и призовава българската общественост да вземе мерки)
При всички положения трябва да стане ясно, че дирекцията на училището не може се превръща
в място за осъществяване на любовни срещи. Все пак не е
нормално по времето, когато в класните стаи се осъществява
учебно-възпитателния процес, в непосредствена близост само
на 10-20 метра да се разиграват порно екшъни. Крайно време
е дирекцията на това училище да започне да изпълнява
истинското си предназначение и функции, т.е. от там да се
ръководи и координира цялостния учебно-възпитателен процес
в училището.
.............................."