Референдум за АЕЦ Белене или местене от левия в десния крачол

Човек съвсем сериозно би си помислил, че на управляващите от ГЕРБ или поне на някои от тях нещо им има, след като проследи дори неангажирано главозамайващите пируети в становището на правителството и лично на премиера по темата АЕЦ “Белене”. И като нищо ще се запита не увеличават ли тъкмо поради това и така спешно заплатите на лекарите психиатри, та като им свърши мандатът догодина, поне на едно място да бъдат добре приети?

Още като взеха властта през лятото на 2009 година, първото нещо, което почнаха да правят без умора Борисов и министърът Му тогава Трайков, бе под път и над път да обясняват, че този проект е нещо нефелен, че не го бива и че в крайна сметка съвсем нямало да го бъде. Тези приказки в комбинация със свободните съчинения на съратниците на Борисов и Трайков от по-долните етажи на властта на тема колко ще струва централата, представяни като бъркоч от различни митове, легенди и обикновени заклинания на домораслите герберски шамани, логично доведоха до това, че стратегическият по това време инвеститор – немският енергиен гигант RWE, сви знамената и избяга с писъци и от България, и от проекта.

Като видя обаче опашката на отиващия си стратегически инвеститор,

по силата на някаква странна логика в мисленето на премиера Борисов настъпи следващото циклично просветление. По този повод в ползващото се с висок рейтинг сред отявлените противници на чалгата телевизионно предаване “Панорама” той дълго, красноречиво и много нагледно обясни как България ще фалира като две и две четири, ако АЕЦ “Белене” не бъде построена.

Мина обаче още време и дали самостоятелно, дали под нечие влияние, но премиерската глава превключи на нова вълна и с типичната за него пълна увереност в собствената си правота и за изненада дори на някои от министрите Му, Борисов взе да повтаря като развален грамофон, че площадката на АЕЦ “Белене”, погълнала в миналото не един милиард лева, не е нищо повече от гьол с тази угнетяваща обаче разлика, че там дори риба не може да се лови. Взе да води там журналисти, изненадани от изблиците му чужденци, дори по едно време стигна до напълно парадоксалния откъдето и да го погледнеш извод, че на тоя свят само Путин го разбирал.

Както обаче е типично за него, и този път люшканията на Борисов по повод евентуалното строителство на Втората българска атомна централа не траяха дълго. Някой с нещо го беше ядосал – я обичайните заподозрени – земеделците, я лекарите, я шофьорите, но за да си го излее и на тях, и на всички и най-вече поради крайно нерадостната си съдба да бъде премиер на неблагодарен народ, рече и отсече, че в Белене атомна централа поне по времето на неговото царуване няма да се строи!

Новината бе толкова неочаквана и толкова зашеметяваща,

че заобиколилите го репортери в първия момент се сбъркаха, после, като видяха отдалечаващия се премиерски джип, хукнаха презглава да търсят Трайков, за да чуят какво ще им каже той. Откриха го на другия край на страната, но той се оказа също толкова шашнат от новината, която му съобщиха те, че след като мълча нетипично много време за който и да е герберски министър, зададе на журналистите първия въпрос, който му дойде на ума – дали не са сънували нещо лошо, та му идват ни в клин, ни в ръкав с такива нелепи твърдения, приписвани при това на премиера-слънце.

Скандалът за малко тогава да избухне с пълна сила, ако не се бяха намесили решително свикналите с подобни акробатики правителствени говорители. На следващия ден те много убедително ни обясниха, че когато Борисов е казал, че АЕЦ “Белене” няма да се строи, е имал предвид точно обратното.

Докато накрая, след дълга и смешна за наши и чужди наблюдатели игра на котка и мишка с готовите на всякакви варианти руснаци, логично се стигна до едноличното Борисово решение централата да не се строи. С две много важни и същевременно симптоматични допълнения,

които Борисов направи със същата лекота, с която един мъжки атрибут се премесва от левия крачол в десния.

Първо, готовият вече реактор да се впише като блок № 7 в АЕЦ “Козлодуй”, и, второ, за да не идат все пак на вятъра парите, хвърлени на площадката “Белене”, там да се строи парогазова централа.

Тук прескачаме изяснените вече в някаква степен положения, че вписването на нов блок във вече работеща атомна централа не е като да си построиш навес до къщата и че въпросната парогазова централа ще потребява два пъти повече газ от този, който е нужен за цяла България за една година и че цената й може в крайна сметка да се окаже по-голяма и от тази на атомната. Последното решение на Борисов обаче му донесе два тежки удара. Първият – на 22 септември тази година руският “Росатом” внесе в парижкият арбитражен съд иск за неустойки в размер на 1 милиард евро. Вторият – БСП се стегна и със 700 000 събрани подписа поиска провеждането на референдум за строителството на АЕЦ “Белене”.

В типичния си стил правителството на ГЕРБ веднага обяви, че Русия трябва просто да бъде напляскана по дупето като пакостливо дете. Колкото до референдума, Борисов предложи той да бъде проведен съвместно с предстоящите догодина парламентарни избори, пропускайки обаче да забележи, че тъкмо тогава допитването до народа има шансът да събере нужния вот за валидност, а общественото мнение съвсем не беше съгласно с неговото решение. Да не говорим за законовите срокове за провеждане на референдум, които са ясно разписани, защото такива подробности не впечатляват ни най-малко решителния Боэрисов.

Шило в торба обаче не стои

и някакъв странен американски консорциум, в който според синия пророк и стар политически търтей Иван Костов добре се виждала руската ръка, заяви, че иска да строи АЕЦ “Белене”. При това проявявайки в някаква степен и желанието си да приеме характерното за някои подземни структури условие на Борисов, изразено най-ясно така: “Брато, тури 200 милиона на масата и ще говориме.”

Тогава на премиера пак внезапно му просветна и отново противно на всякаква логика, освен на собствената си, здраво се хвана за спасителния пояс на предложението на БСП за референдум, макар само допреди дни леко иронично да говореше наляво и надясно,

че допитване я има, я – не, я ще е с парламентарните избори догодина, я – след тях.

И не само това – той и съратниците му изведнъж така пълноводно заговориха за него, че доста от хората вече са с впечатлението, че референдумът е предложен именно от спасителя на българския род и отечество Бойко Борисов!

Когато премиерът не е съгласен с мнението на хората, той обикновено усмихнато ги приканва да го хванат са шлифера. Попадне ли пък в непозната зона, а това напоследък взе да става съвсем често, веднага, като във вица на Мирча Кришан за краставица, почва да говори за магистрали и да обяснява на хората, че българският интелектуален потенциал трябва да се ограничи само до правилното попълване на бланките за европроекти. А когато пък се разсърди на някоя партия или отделен нейн представител, тогава се заинатява и отказва да изпълни конституционното си задължение да отговаря на депутатски питания.

Както вече се спомена в това писание, тази странност в мисленето и действията на премиера е лесно обяснима от онези медицински специалисти, чиито заплати правителството се кани сега да вдигне. От това обаче трябва да си направим извода, че големият ни проблем сега не е нито АЕЦ “Белене”, нито нагазилата ни криза, нито дори разпадащата се еврозона, а самото присъствие на Борисов на върха на властовата пирамида у нас, с което станахме смешни и в Русия, и в Европа, пък и по целия свят.