Няма връзка между убития турски консул и великия българин Константин Фотинов
Ключови думи:
Бора Сюелкан, Константин Фотинов, Генерално консулство на Турция, Бургас, паметна плоча, турски консул, убит в атентат
- Г-жо Тодорова, от кога е идеята да поставите паметна плоча на големия наш просветител Константин Фотинов в Измир?
- Отпреди 8 години , когато отбелязвахме 110-та годишнина от създаване на Организирано журналистическо движение в България. Тогава говорихме и за списание „Любословие”, което също имаше кръгла годишнина. Нулевият брой излиза през 1842 г. в град Смирна (днешен Измир, Турция) . Тогава това списание започва да излиза в печатницата на американски мисионери в Смирна. В памет на съэздателя му Константин Фотинов, ние решихме, ако е възможно да направим и сложим една паметна плоча.
- Къде трябваше да се постави паметната плоча – вероятно сградата на тази печатница, както и сградата на българо-гръцкото училище, което също е създадено от Фотинов, отдавна ги няма?
- Решихме, че ще е най-добро мястото, където е била печатницата . Колеги от Турция обаче уточниха, че сградата е разрушена и ни препоръчаха място в по-централната част на Измир. Последваха няколко години разговори с турски колеги, с български изселници от турски произход, които сега живеят там, и с представители на нашето Външно министерство.
- Дълъг период на преговори, защо толкова много се е проточила подготовката?
- Нашият посланик в Анкара г-н Красимир Тулечки - изключително активен човек, също пожела да ни помогне. През май месец т.г. ние вече имахме информация, че кметът на Измир е изразил съгласие и дори имахме обсъждане с нашето посолство паметната плоча да бъде сложена върху един голям камък на Крайбрежната улица в Измир. Даже уточнихме текста – на български, на турски и на английски, за да могат повече хора да научат за Константин Фотинов - родоначалникът на българския периодичен печат.
- Възможно ли е текстът да е стресиращ за нашите южни съседи, ако звучи твърде патриотично?
- Не, не, трябваше да пише „Константин Фотинов, родоначалник на българския периодичен печат, издател на списание „Любословие” - в този дух. Най-нормален текст, с нищо и никого неангажиращ. Тази акция би допринесла за по-добрите взаимни контакти, развитие на българо-турското културно сътрудничество. За съжаление обаче, наистина, за мое голямо съжаление, след завръщането ми от отпуска, намерих едно писмо, изпратено от нашето Министерство на външните работи (виж тук), в което коректно ни информираха, че в отговор на нашата молба, в Община Бургас е постъпило искане от кметството на Измир да се постави паметна плоча на убит турски дипломат на оградата на Генералното консулство на Турция в Бургас.
- И смятате, че загиналият в атентат турски дипломат не бива да се обвързва с поетия ангажимент за паметната плоча на Фотинов?
- Аз не намирам пряка връзка между нашето желание да сложим паметна плоча на един велик българин, когото ние тачим и който започва своето издателство в този град и паметна плоча на човек, който е убит. Признавам си честно: аз не знаех подробности, сега научих кой е, защо е бил убит. Аз лично съм против всякакви терористични актове, но някакси ми се струва, че има несъотвествие. Не приемам това условие, да ви кажа аз. Защо трябва да говорим и да сравняваме значимостта на тези две личности?! Според мен това е абсурдно. Нямам нищо против да се осъди един терористичен акт, но не смятам, че поставянето на тази плоча трябва да се обвързва с поставянето на плочата на Константин Фотинов.
- Г-н Тулечки не може ли да преговаря дипломатически с турските си колеги в Истанбул, колкото е възможно по-бързо да се случат и двете събития, за да спрем да коментираме в медиите?
- Би било прекрасно , ако повечето български посланици имат качествата на г-н Тулечки. Отзивчивост, всеотдайност, желание да помогне. Човек, който си върши работата, не зная дали ще е по силите му.
- Защо, според Вас, се обвърза Бургас, тук етническият мир между българи, турци и арменци, е твърде крехък, тук е най-голямата структура на националистическата партия НФСБ? Може би турският дипломат Бора Сюелкан е родом от Измир и близките му настояват?
- Лично аз мога да направя само следната логическа връзка – предполагам, че град Измир е побратимен с Бургас и тъй като ние говорим за поставяне на плоча в Измир, вероятно затова се иска нещо подобно в Бургас.
- Г-жо Тодорова, работя като журналист в Бургас от 22 години, не помня някога да сме се побратимявали с Измир?
- С тези думи още повече ме обърквате.
- Има ли дарители, които са готови да помогнат за реализацията на проекта Ви, ако двете страни се споразумеят бързичко, докато не се е вдигнал още повече шум в медиите?
- Това е идея на СБЖ, въпреки че изпитваме финансови трудности. В разгорите с нашия посланик стана ясно, че от турска страна са проявили готовност не просто да подкрепят идеята, но и да помагат. От Сдружението на българските изселници в Измир са проявили желание да финансират плочата. И журналистите от Турция са приели радушно идеята.
- Тогава откъде е дошла тази идея за реципрочност?
- Аз искам да ви кажа, че още преди 8 години ние направихме паметна плоча, но тъй като твърде дълго не можахме да постигнем съгласието за поставянето й в Измир, ние сме я сложили долу, на входа на СБЖ, в София, на ул. „Граф Игнатиев” 4. Тържествено открихме тази плоча преди 8 години. Константин Фотинов е от изключително значение за българската култура, за българското възраждане, за българската журналистика, смятаме го за основоположник на свободното слово, защото с неговото издание започва българският периодичен печат. Най-добронамерено предложихме, без да искаме да влошаваме отношенията - нито българо-турските на национално ниво, нито тези толкова крехки взаимоотношения във вашия град Бургас. Между другото, винаги съм смятала, че българите са много толерантни хора и вярвам, че можем да живеем в мир с всички етноси. Затова нека преодолеем тази трудност по-бързо.
- От колкото време сте гл.секретар на СБЖ?
- Трети мандат вече, изпълнявам и длъжността председател, защото за съжаление, нашият председател Милен Вълков почина преди година. От 10 години съм секретар.
Добави Коментар