В Ахтопол чакат снимките ви с любими хора, започва фотоконкурс
Кметство град Ахтопол организира фотоконкурс на тема „Ахтопол – град на любовта”. В страницата във Фейсбук на адрес: http://www.facebook.com/FotokonkursAhtopolELubov жителите и гостите на Ахтопол могат да публикуват снимки с любимите си хора и места направени в морския град.
Легенда, от поколение на поколение, предава историята, която разказва защо Ахтопол е наречен град на любовта, а именно Агатополис.
„Всяко лято в Ахтопол отмарят хиляди хора, които запечатват най-хубавите си моменти на фона на града. Сега им даваме възможност да покажат тези кадри първо във Фейсбук, а най-харесваните снимки в социалната мрежа ще подредим в изложба. За фотосите с най-много почитатели сме предвидили уикенд ваканции в края на сезона и много други награди”, казва кметът на Ахтопол Атанас Желязков.
Снимки за участие във Фейсбук се приемат до 5 септември 2012 г.
Легендата разказва защо Ахтопол е града на любовта
Посейдон пристигнал пръв на Олимп за съвета на боговете, придружен от синовете си на Олимп. Когато отишъл при Зевс, синовете му приели човешки образ и най-красивият от тях бил Делфин. Разхождайки се, те видели на една осветена и стоплена от слънцето поляна три девойки да се люлеят в три златни люлки. Делфин се доближил до едната, усмивката на която греела като слънце и моментално стоплила сърцето му.- Коя си ти, красива девойко? Най-красивата от всички и най-милата на Олимп.Като се усмихнала отново, девойката му казала:- Аз съм Агата, щерка на Зевс и Хера и съм орисана да бъда робиня на любовта. А ти кой си, момко?- Делфин - син на Посейдон, богът на моретата. Придружавам баща си заедно с моите братя.Така, от искрата на запознанството, пламнал огънят на една голяма любов.Свенливо момъкът помолил баща си да я поиска от Зевс за негова жена. Гръм и мълнии разтърсили Олимп като чул за това Зевс Кронион и изгонил сватовниците. Помръкнали лицата на двамата млади. Разделили се, но любовта им не угаснала.
Дни и нощи Делфин се мятал из морето от Колхида до Астея. Огромни вълни вилнеели и се биели в скалите край брега. Моряците не смеели да влязат в това море и го нарекли Аксейнос Понтос (Негостоприемно море).Агата по цял ден седяла в покоите си и плачела за първата си любов. Вечер излизала навън и разговаряла с луната и любимата си птица - кукумявката.Всеки ден Делфин изпращал по една чайка да я намери и разкаже за мъката му, но чайките се връщали без вест от нея. Изпратила и Агата любимата си птица Агао, с надежда, че ще го види и разговаря с него. Долетяла кукумявката край брега на морето. Кацнала на крайбрежните скали и започна да го зове с всичка сила.- Защо така крещиш, зловеща птицо? - Чу тя глас да идва от морето.- Кой си ти, дето ме наричаш така? Аз нося мъката на любовта и търся Делфин, за да му я предам.- Аз съм Делфин. Горко ми?- Изпраща ме моята господарка Агата да ти предам, че след раздялата любовта и мъката й не се побират на Олимп.- Ще я открадна? - реши Делфин. - Предай на господарката си, че ще дойда с бързо летяща лодка, теглена от лекокрили чайки, да я взема. Нека тя приспи баща си за два дни и две нощи и слезе на брега на морето.
Така и станало. Майката на Агата - Хера, която познаваше земните и божествени билки, намерила и сварила настойка от приспивно биле и като го наляла във виното на Зевс. Той заспал дълбоко и спал дълго. Агата целунала благодарно скъпата си майка и полетяла с бързата лодка на Делфин към царството на Посейдон. На скалата, където била кацнала кукумявката, блестял дворец от мрамор. В него въвел Делфин своята любима.Събудил се Зевс и като разбрал измамата, изпратил палачи да й отрежат гърдите, та никога да не отглежда деца. Когато пристигнали палачите, видяла ги кукумявката, макар да било нощ и закряскала зловещо и предупредително.Събудил се Делфин, упоен от любовта на Агата и събрал свитата си. Пренесъл любимата си в лодка, а палачите примамил до морето. Боят бил жесток, но победил любовта.Заживели щастливи Делфин и Агата. Народили им се много деца и създали град. Нареколи го Агапиполис (град на любовта). Най-почитана в този град, между птиците била кукумявката Агао - символ на щастието.Слънцето кротко галило с лъчите си сините води на морето и то нежно целувало с укротените си вълни крайбрежните камъни. Отново кораби заплували от бряг до бряг, разперили платна, като бели чайки, а моряците с благодарност нарекли това море Евксинос понтос (гостоприемно море).