Потресаващо: гръцки съд се гаври с четирима българи, дава им по 25 години затвор за нищо

Вече втора година четирима българи лежат в гръцки затвор със страшни присъди. Трима от тях – Борислав Борисов от Враца, Светлин Георгиев от Силистра и Анатоли Петров от София - са осъдени на по 25 години зад решетките и по 120 000 евро глоба за всеки. Четвъртият – Константин Костов от Берковица – се „отървал“ само с 13 години затвор и 23 000 евро глоба. Българите не са нито убийци, нито изнасилвачи, нито търгуват с наркотици. Те са осъдени така сурово за „трафик на емигранти“. Но за какъв „трафик“ става дума изобщо в този случай?

Според обвинението, на 28 октомври 2009 година, около 17,30 часа, те се опитали да превозят 9 иракчани от гръцкото село Кавили до автогарата на Солун. Иракчаните влезли нелегално в Гърция с помощта на турски трафиканти, а крайната им цел била да стигнат до Холандия. Петима от емигрантите – семейство с две деца и мъж, се качили в БМВ-то на Борислав, а четирима мъже взел в мерцедеса си Светлин.  Анатоли Петров, който е таксиметров шофьор, карал на 100 метра пред другите със своя „Шевролет Авео“ като предупредител. С него пътувал Константин Костов. След като изминали 20 - 30 км, между 17,30 – 18 часа, беемвето и мерцедесът били спрени от полицията, а пътниците и двамата шофьори – арестувани. В 18,30 часа, на граничния пункт Орменио, са задържани и двамата българи в таксито. В един миг животът и на четиримата се преобръща. Те са осъдени въз основа на показанията на един-единствен полицай – Пантелеймон Хадзигеоргакидис. Имат право на обжалване, но то е насрочено чак за 19.06.2014 година. Така твърди прокуратурата. Анатоли и Константи обаче настояват категорично, че нямат нищо общо със случая и лежат в затвора абсолютно невинни, а Борислав и Светлин смятат, че ако изобщо имат някаква вина, тя е несъизмерима с наказанията им.

Какви са фактите според свидетеля-полицай, показанията на българите в съда и обвиненията на прокуратурата?

За 40-годишния Борислав Борисов всичко идва като гръм от ясно небе. Той не е криминален тип - завършил е академията за изящни изкуства в София. През 1997 година заминава за Кипър, където работи като иконописец и компютърен програмист. Там научава и гръцки. Когато се връща в България, отваря кафене във Враца. През злополучния 28 октомври 2009 година имал намерение само да прескочи до Солун на гости при свой приятел. Няколко дни преди това в кафенето му дошъл негов познат - иракчанин, който знаел за предстоящото пътуване и го помолил да помогне на негови роднини, които са застрашени в Ирак, като ги превози от някакво гръцко село до Солун. Вечерта Борислав говорил с жена си и

тя му казала да не се забърква.

Иракчанинът обаче дошъл още два-три пъти в кафенето. „Ти си бил емигрант в Кипър, знаеш колко е тежко“, настоявал той и накрая Борислав приел. „Направих го от човещина и да помогна“, казва по-късно той пред съда. За услугата не поискал нищо, само 200 евро, за да си покрие разходите. В материалите по делото иракчанинът е посочен като „човек с неизяснена самоличност“, защото никой не си е направил труда да го открие и да го призове като свидетел по делото.

Емигрантите обаче били девет човека и трябвала още една кола. Така в превозването им се включва и 48-годишният Светлин Георгиев. Той е бивш офицер от армията, преподавател, а последно работил в строителството. Иракчанинът, който според Светлин се казва Синди, се свързал с него, след като разбрал от техен общ познат, отбелязан просто като Малкия, че много иска да отиде до Атина, където от 3 години живее дъщеря му Деяна, за да я види, но така и не успява да спести пари.

„Ще ти дам 1000 долара и ще можеш да видиш детето си, 

ако на път за Атина се отбиеш в едно гръцко село – Кавили и откараш едни мои близки до автогарата в Солун“, казал Синди. 

Светлин Георгиев в България. Месеци по-късно той ще получи тежка присъда, а белия му мердесец ще бъде конфискуван от гръцките власти

Уговорили тръгването да стане в 8,30 часа на 28 октомври от София. Светлин и Борислав, които дотогава не се познавали, трябвало да се срещнат на бензиностанция OMV на излизане към Пловдив. Пръв пристигнал Светлин, а десетина минути по-късно и Борислав. Към обяд те минали границата през Свиленград, а на първата бензиностанция спрели да се поосвежат, да хапнат, да пият кафе и да разберат как се стига до Кавили. Около 30 минути по-късно на бензиностанцията пристигнало  българско такси – въпросният „Шевролет Авео“. Шофьорът му Анатоли Петров, 39 годишен, твърди, че спрял по принуда, защото газовото устройство на колата се повредило и двигателят прекъсвал. Докато той и пътуващия с него Константин Костов се опитвали да отстранят повредата, при тях дошъл Борислав и ги попитал дали знаят пътя за Кавили. Анатоли му отговорил, че няма никаква представя, но в колата си има GPS. Включил го, показал му откъде трябва да мине и двамата се разделили. „Не съм виждал повече нито беемвето, нито мерцедеса“, категоричен е и на разпита, а по-късно и пред съда Анатоли.

Същият ден той пътувал към Кавала. Оттам трябвало да вземат един приятел на Константин, който работел в Гърция и искал да се прибере. Имал доста багаж и пресметнал, че ще му излезе по-евтино, ако си поръча такси от България. Пред съда е доказано, че шевролетът се е движел с включен апарат. До Кавала обаче така и не успели да стигнат, защото повредата в газовото се появила отново. „Започна да се мръква, изплаших се, че ще закъсаме и предложих на Константин да се върнем в България, а на следващия ден да решим дали ще поправяме шевролета или той ще вземе друго такси“, казва Анатоли.

Когато стигат до КПП Орменио обаче двамата са арестувани.

Обвиненията срещу българите се крепят единствено върху показанията  на полицая от Орестиада Пантелеймон Хадзигеоргакидис, 35-годишен, който същия ден бил на смяна. „Около 15 часа забелязахме 3 коли – едно такси „Шевролет“, БМВ и мерцедес, всички с български номера, да се движат подозрително. Проследихме ги от Кастаниес до Орестиада. Колите спряха на разклона за Кавили и към 17,30 часа се качиха 4 човека в мерцедеса и 6 в беемвето. После тръгнаха в противоположна посока – към Метаксадес. Таксито караше пред другите като предупредител. Разстоянието между  колите с емигрантите беше около 5-10 метра, а таксито бе 100 метра напред. Спряхме беемвето и мерцедеса, където се качиха чужденците. Те нямаха документи. Бяха иракски граждани, преминали границата незаконно с помощта на турците и казаха, че ще платят всеки по 2800 долара като стигнат Солун. Не казаха на кого точно ще платят“, разказва пред съда полицаят Хадзигеоргакидис. От разказа му става ясно, че всичко е плод на пълна субективност.

Някакъв селски полицай вижда български коли и преценява, че те се движат подозрително.

Нито има оперативна информация за готвен трафик на иракски емигранти, нито има продължително проследяване, нито подслушване на телефонни разговори със специални разузнавателни средства и събиране на доказателства. И още една фрапиращо недоразумение - таксиметровият шофьор Анатоли Петров, който твърди, че със Светлин и Борислав се виждат  за първи път на бензиностанцията в Гърция, е обявен за водач и предупредител на „престъпната“ група.

Наистина - според протоколите от първите разпити, Светлин, Борислав и Константин признават, че трите коли са се срещнали още на OMV в София, пътували са заедно през цялото време, а след влизането в Гърция Анатоли дал на другите двама шофьори по една СИМ-карта с предплатени минути, за да подържат връзка по време на пътуването. На процеса обаче и тримата настояват, че са били манипулирани. Нещо повече – съдът признава, че

по време на разпитите срещу тях е употребена сила.

А и всички протоколи са се водили на гръцки език, така че българите не са можели да прочетат това, под което се подписват.

„Шофьорът на таксито видях единствено на първата бензиностанция в Гърция и го помолих да ми покаже пътя с GPS… Когато ме арестуваха полицаите бях уплашен и объркан и им казах, че ще подпиша, каквото искат, стига да ме оставят. Поради това е записано в признанията ми, че с нас е имало и такси. В участъка ни затвориха тримата (Борислав, Светлин и Константин – б.а.) в една килия, а шофьорът на таксито – в друга. Дойде един полицаи и ни каза, че ако включим към нашите коли и таксито, ще ни пусне. Сега се срамувам от това, което направих“, казва пред съда Борислав. Същото потвърждават и другите двама българи.

В крайна сметка таксиметровият шофьор Анатоли е признат за виновен и осъден на 25 години затвор и 120 000 евро глоба, без да е представено каквото и да е доказателство срещу него. На разпитите иракчаните говорят само за две коли – БМВ и Мерцедес – и никъде не споменават за трета кола – такси. Как така не са го видели, след като уж е бил на мястото на срещата, а после се движел само на 100 метра пред тях като предупредител. Защо той не е задържан заедно с другите? Какъв „предупредител“ може да бъде кола, която се движи практически заедно с останалите? Как е успял да стигне за половин час до границата, която е на близо 100 км от мястото на ареста? Защо съдът не е поискал разпечатка на телефонните разговорите на българите, за да установи по безспорен начин дали те са говорили помежду си? Защо не е издирен българинът от Кавала, който е трябвало да вземат и защо не е призован като свидетел? На тези въпроси няма отговор.

Никакви убедителни доказателства не са представени и срещу пътуващия  с Анатоли Константин Костов, но въпреки това той е обявен от съда за съучастник. Неговата роля била да съобщава на другите две коли, ако види полицейски патрул.

Доста спорна е вината и на Светлин и Борислав.

Те не са трафиканти, защото не са правили опит да прекарат емигрантите през границата. Самите иракчани по-късно са били освободени от гръцките власти и спокойно са заминали за Холандия, което доказва, че превозването им от Кавили до Солун не може да се квалифицира като тежко престъпление.

Българите, на които с лека ръка е зачеркнат четвърт век от живота, са търсили помощ от консулството ни в Солун и от посолството в Атина. Отговорът е: „Нищо не можем да направим. За гърците вие сте престъпници“. „Ако бях британец, нямаше да оставят тази неправда така, но за съжаление аз съм българин… Конфискуваха ми автомобила, нарушиха човешките ми права, унищожиха живота ми, усещам, че психически се сривам и не знам дали ще оцелея тези пет години до обжалването“, пише Светлин на сестра си Теменужка Георгиева.

Освен неговия мерцедес са конфискувани  и другите два автомобила, а в България са върнати само регистрационните им номера.

Очаквайте продължение!