Сапунената опера „Атентат в Сарафово“

Ако не ставаше дума за огромна трагедия с човешки жертви, всичко, което последва терористичния акт на летище Сарафово край Бургас от 18 юли насам, сигурно би могло да послужи като база за кинокомедия. Говорим изцяло за версиите, които официалните лица се надпреварват да лансират всеки ден – една от друга по-чудни, екзотични и противоречащи си. Буквално в първите часове и дни след взрива полицията разпространи запис от видеокамера на летището, на който се вижда младо стройно момче, доста свежо облечено и нямащо никакъв вид на ислямски терорист. Бе заявено, че това е атентаторът. Понеже косите му бяха буйни, а това никак не се връзва с ислямския терор, полицията уточни, че 

на главата си носел перука 

Тази версия бе уж потвърдена при огледа на местопроизшествието, където около злощастния автобус криминалистите наистина откриха и една въргаляща се перука.

Мина седмица, но властите решиха, че случаят за медиите е приключен, поради което спряха да съобщават каквато и да е официална информация. Иначе неофициално тя си тече и до днес. Единственият портрет на терориста, разпространен публично, си оставаше записът от камерата. В това време полицаи обикаляха Черноморието с фотороботи в ръка и някакви уж фалшиви документи за самоличност и търсеха следи от атентатора и помощниците му. От човек на човек стигнаха до различни свидетели, които разказаха интересни случки. Атентаторът минал през Русе, Варна, Златни пясъци, Бургас, Равда, Поморие, Несебър, Приморско. Няма начин да не се е отбил и в Слънчев бряг. Някои свидетели дори се оказаха вещи криминалисти – отдавна те подозирали въпросното лице, с което се засекли един-два пъти, но и те не знаели защо не сигнализирали на органите на вътрешните работи.

Същите тези органи дадоха да се разбере, че въпросните фотороботи са си само за вътрешно ползване и няма да бъдат давани на медиите. Още докато това изявление се правеше, един фоторобот се появи в израелския вестник “Аарец”, а оттам и в българската преса. Сетне се започна една – вестниците в София се надпреварваха да публикуват фоторобот след фоторобот. На един терористът е с къса коса като войник, на друг – с по-длъжка. Може би с перука?

Седмица след атентата перуката продължи да се въргаля непотребна из следствието, защото се разбра, че цветът й не отговарял много-много на онази от записа на летището. Полицията тактично си замълча, но думата взеха патоанатомите. Тяхна бе задачата да сглобят от взривилия се на парчета камикадзе някакъв

що-годе приличен труп, който да бъде сниман 

и изследван за етнически произход. Човекът, заел се с тази работа – д-р Косьо Янков, съобщи, че това, което му донесли, въобще нямало нищо общо с кльощавия младеж от записа на летището. “На този само единият му крак тежи 30-40 килограма. Като добавим и тялото, то този човек трябва да е бил над 100”, заразказваха от моргата и съвсем слисаха публиката. Думите на д-р Янков придобиха особена загадъчност от факта, че след като зашил главата на камикадзето, я снимал – в профил и анфас. Но МВР си прибрало снимките и ги скрило дълбоко. Колежката на д-р Янков – д-р Галина Милева каза, че момчето било със сини очи. В същото време повечето свидетели, които са го виждали, настояваха, че е с кафяви. Пък и на фалшивата шофьорска книжка, с която атентаторът и вероятните му помощници са обикаляли България, наемали са хотели и автомобили, също пише „очи: кафяви”. Експертиза за етническия произход на главата така и не бе направена.

 Затова пък прокурорът, натоварен с разследването на взрива – Калина Чапкънова, се оплака (неофициално, естествено – вече се уговорихме, че официална информация по случая не изтича), че не знаела какво да прави със споменатата по-горе перука. В конкретния контекст това помощно средство вече станало не само излишно, а дори опасно за следствието.

Попитана от журналисти къде са снимките от обработената глава и защо не се показват на обществеността, на 27 юли по обед прокурор Чапкънова заяви твърдо, че те остават в разпореждане на разследващите. “В правомощията на прокуратурата е да прецени кои от събраните доказателства могат да бъдат разгласявани и кои не”, каза тя. От думите й трябваше да се разбира, че поне в близките седмици снимка/снимки на глава няма да се публикуват.

Докато по обед прокурорката изричаше тези думи, в Париж вече се продаваше поредният брой на вестник “Eкспрес”, изпъстрен с главата на терориста, наснимана във всякакви пози, в които си я пожелаете – в лице, в уши, със затворени очи, с отворени, зяпнал, незяпнал. Разбра се, че предния ден представител на вестника се поразходил из Бургас, мотивирал някак си съответните органи, които на драго сърце му дали снимките, а може и хорце да са му тропнали. В България

официалните органи много се радват на чужди журналисти 

ако им носят мотивиращи торбички, пълни с шумолящи неща. Ако не им носят, те сами си ги искат.

Все в този 27 юли вицепремиерът Цветан Цветанов се появи на изслушване в парламента, където важно отчете, че МВР работи с пълната сериозност по случая и дори е установило, че терористът със същата фалшива шофьорска книжка бил посещавал България и преди пет години. Тогава влязъл през летище Пловдив. Вярно, министърът така и не уточни откъде знае, че лицето, навестило страната, е точно това, за чиято глава стана въпрос по-горе – все пак

тази шофьорска книжка може да е била оборотна, 

но пък и никой не го попита. В отговор полиция, прокуратура и летищни власти в Пловдив се посмяха – те нямали информация баш това лице да се е появявало преди пет години. После се разбра, че данните на Цветанов не били от МВР, а от ФБР.

За да неутрализира историята с изтеклите снимки на главата, която иначе МВР и Цветанов се направиха, че не са забелязали, полицията побърза да пусне (и това бе първото нещо около взрива, което МВР разпространи почти две седмици след него) цветен и черно-бял фоторобот-портрет на терориста. Той бил даден на партньорските служби из Европа. Дали някой е разпознал в рисунката свой изчезнал роднина няма как да знаем, понеже МВР пак млъкна. Но пък се разбра, че в разплитането на атентата полицията се е насочила към най-правилните хора - комунистическата организация “12 септември”. Тя обединява около 30-ина младежи от цяла България, чието основно занимание е денонощно да се възхищават на Северна Корея и на вожда й. Всички активисти на организацията са били профилактирани в МВР, където ги питали къде са се намирали в деня на взрива и имат ли отношение към него.

 Впрочем, разследването на първия голям терористичен акт в България от 25 години насам продължава…