Помагах на БСП и СДС! Легализирах им парите за предизборни кампании

Стефан Чолаков е човекът, извършил един от най-дръзките банкови обири в България. Когато е само на 22 години, той източва 181 млн. лева без оръжие, дори без грам насилие! Признат е за най-младият банков измамник в света и до днес. По образование Стефан е... ветеринарен техник, но тогава работи за няколко счетоводни къщи и помага на бизнесмени и политици (някои от тях - много известни!) да крият данъци и перат пари.

Чолаков осъществява идеята си източи банката с помощта на сервитьорката Лили Колева и таксиметровия шофьор Младен Корчанов. След излизане от затвора прави фирма за финансова сигурност и консултации заедно с втората си съпруга, която е... дългогодишен банков служител. Сега основният му бизнес е търговия с орехови ядки. Прави и слънчеви” готварски печки по технология отпреди 6 000 години. Същевременно учи национална сигурност във Варненския свободен университет и гледа двете си деца - момче на 8 и момиче на 10 г.

- Как се обира банка, господин Чолаков?

- Самото обиране на банка е свързано с много сериозна подготовка и с много сериозни финанси, които човек на 22 години, ако не работи нещо, което носи големи пари, просто няма как да го направи!

Още на 20 аз вече бях натрупал доста пари, защото от 16-годишен бях започнал да се занимавам с амбулантна търговия и далавери - почти всички млади хора го правеха след промените. Първата си фирма регистрирах на 18 години.

- С образование на ветеринарен техник, откъде такива познания във финансовите дела?

- Прочетох всички данъчни закони и наредби и успях да намеря вратички, с които мога да облекчавам данъците на бизнесмени! Правех го през мои фирми. С две думи - имах свой продукт, условно да го наречем “за криене на данъци и пране на пари”, и го предложих на счетоводни къщи, които въртяха парите на голяма част от бизнеса.

Работех като консултант – криех данъците на бизнесмените. Бизнесът, който правех, не беше особено легален...

Зимата на 1997 година сменихме правителството и Костов дойде на власт. Участвах активно в тези събития, защото

през счетоводните къщи, за които работех, минаваха парите за политическите партии  по това време. Ясно е, че с 1 млн. лв. не могат да бъдат направени огромните митинги, не може да бъде платено на певци, на организатори на избори. За никого не е тайна, че по време на избори в политическите кампании се наливат огромни недекларирани пари - няма партиите да ползват само смешните дарения по 3-4 хил. лева, каквито са ограниченията. Няма как да стане - в партиите по време на избори влизат огромни пари!

Работех и за двете основни политически сили – за БСП с Нидал Алгафари и за СДС с Евгений Бакърджиев и Антоан Николов. Парите и за двете партии идваха от едно и също място. Бизнесмените, които даваха пари за СДС, даваха и за БСП, оттогава не гласувам, между другото...

Та, във връзка с този мой бизнес, бях постоянно присъствие в банката.

Един ден виждах един пропуск в организацията на работата, друг ден - друг - в придвижването на документи, в сигурността на информация на самата банка...

- И как ви дойде идея за удара?

- Мой братовчед ми поиска пари на заем - 20 000 долара, за операция на очите. Казах, че няма да му дам, по-добре да отиде сам да си вземе парите от банката, които бяха съвсем безстопанствени. Той не ми повярва: “Как така?!” И повечето хора биха реагирали по този начин.

Казах му просто да си регистрира фирма и аз ще направя така, че да може да си вземе пари от банката.

След една седмица той дойде при мен и ме попита дали фирмата може да не е на негово име, а на името на негов приятел. За мен нямаше абсолютно никакво значение. Регистрирахме фирма на името на друго момче - Младен, таксиметров шофьор от провинцията. За 6-7 месеца инвестирах в тази фирма собствени пари, направих симулативни сделки... Една измама няма как да стане, без да вложиш пари. Дори тези, които влизат с взлом, влагат пари – един автомат струва 1500 лв. /смях - б.а./ Да не говорим, че трябва да си купиш и мотор, че да сипеш и бензин... А тия, дето копаят дупки и така проникват в трезорите, трябва да вложат пък огромни пари за техника, за охрана...

Всяко голямо престъпление е свързано със сериозни пари.

- Колко пари вложихте вие?

- Някъде около 30 000 долара - за симулативните сделки, за такси и комисиони в банката, за разходи по регистрация на фирмата, за поддържане на някакъв стандарт на човека, собственик на фирмата. 30 000 долара по това време струваше един хубав голям апартамент в София.

- Собственикът на фирмата знаеше ли в какво участва?

- Той беше наясно, че участва в някаква далавера. Но мислеше, че парите, които всеки ден тегли от банката, са тези, които комунистите след 10 ноември 1989 г. са изнесли от България и сега те ги вкарват обратно! Тези 6-7 месеца таксиметровият шофьор получаваше средства от братовчед ми - нещо като заплата, защото аз не исках да го познавам и да имам контакти с него.

Всеки ден той теглеше между 10 000 и 20 000 долара от банката, които аз преди това бях внесъл, за да мога да реализирам сериозен оборот по сметката на фирмата му. Схемата беше проста: аз внасям 10-20 хил. долара, той ги тегли, дават му се 50-100 на него, останалите пари ги взимам обратно и ги нареждам през някаква друга сметка по неговата, той пак ги тегли... Просто въртях едни и същи пари - все едно, че фирмата прави постоянно сделки и е много вървежна. Така в крайна сметка през сметките на въпросната фирма минаха някъде 2 млн. долара! И в един момент фирмата на таксиметровия шофьор стана ВИП-клиент на банката! През нея минаваха сериозни суми, вече можеха да бъдат предоговорени и таксите, и комисионите за тегления и внасяния, отношението към собственика стана друго, назначи му се персонален банкер! Оттук - и целият театър един таксиметров шофьор да бъде пресъздаден като проспериращ бизнесмен – наех му хубава квартира, купих му хубави костюми! Трябваше да има и достатъчно пари в себе си, да не направи някоя пакост, да го заключат и така да провали моята схема...

- Кога разбра, че е дошло време да действаш?

- Това беше държавна банка и в края на всеки месец от БНБ в нея влизаха пари за пенсиите на хората. Избрах такъв момент - последният ден на месец май, който се падаше петък, края на седмицата – още по-удобно! Това беше удобният ден, когато да отидем да си изтеглим парите, както бяхме решили!

Схемата беше проста.  Беше достатъчно човек да отиде и да заяви на едно гише, че иска да внесе определена сума. Документите се обработваха, парите се въвеждаха като внесени в банковата система, на клиента се даваше вносна бележка и се изпращаше на друга каса, за да внесе парите. Информацията за внесената сума обаче беше в системата преди реално да са внесени парите!

Изпратих една моя приятелка - Лили, която помолих да внесе пари по две сделки на фирмата под предлог, че нямам време - 1 млн. лв. по едната сметка и 183 млн. лв. по другата сметка! Тя се съгласи да ми направи тази услуга. Лили заявява, че ще ги внесе на гишето, обработват й документите и й дават две вносни бележки. Между двете гишета влиза братовчед ми, прибира в джоба си незабелязано от нея бележката за 183-те млн. и Лили внася само 1 млн. лв.! Тя въобще не разбира какво се случва - и без това влиза за пръв път в банка.

След това пристига таксиметровият шофьор, който 3 дена преди това е заявил в банката, че ще тегли 181 млн. лв. от фирмена сметка. Поемат го служителите като истински ВИП-клиент и той пита своя инспектор: “Имам ли пари по сметката?” Те правят проверка: “Да, имате!”, му отговарят. И наистина - парите са там, но... само в компютъра! Служителка му подготвя документите за теглене на сумата. Той също няма представа какво се случва. Интересното в случая е, че нито Лили, нито таксиметровият шофьор попълват банкови документи. Те са написани от служителите на банката, а Лили и Младен само ги подписват. Документите са изготвени на 100 процента от служители на банката! Погледнати поотделно, никой от двамата не прави престъпление. Престъплението беше единствено в моята глава!

А бележката за теглене на парите минава няколко нива на одобрение – освен от служителката, която води фирмата, от шефката на екипа, от счетоводителя на салона, от счетоводителя на банката и от шефа на клона. Всичко трябва да е по реда си, когато става дума за големи пари.

И така -  пари на пачки, пачките - на тухлички, а тухличките - в чували.

Тези 181 млн. лв. представляваха две палети с пари! 1 тон без 20 кг пари! Минава около половин час...

- Вие къде сте през цялото това време?

- Седя в една градинка срещу банката, наблюдавам входа какво се случва и говоря по телефона с бъдещата ми съпруга за... любов! Тя също не знаеше какво става.

В това време братовчед ми се обади и каза, че Младен се е изплашил да излезе с толкова пари и иска охрана. Обадих се на брат ми и го пратих в банката под предлог, че мой приятел-бизнесмен иска за няколко часа охрана, за което ще си плати. Той пристига.

Братовчед ми ми съобщи, че банката предложила бронирани коли с охрана за парите. Казах му да откаже и да намери друг начин. Той отиде, нае две таксита комбита, свалили задните седалки, натоварили чувалите с пари, завили ги с две одеяла, купени от близкия магазин, и потеглят към апартамента, който специално бях наел за тази цел.

През цялото време аз се движех с кола зад тях. Изчаках да внесат парите, изчаках Младен да си вземе полагаемите 5-6 хил. долара и да си тръгне, и тогава отидох при братовчед ми, заключихме и си тръгнахме.

Вечерта се видях с Лили, заведох я в апартамента, отворих и й казах:

“Видя ли сега какво направихте – ограбихте банка!”

Стаята беше пълна с пачки до колената. Тя припадна. Оттам-нататък беше плътно до мене следващата една седмица, да не стане някоя беля – тя вече знаеше, че сме обрали банка.

- А вие не се смутихте нито за миг?

- В момента, в който видях парите, разбрах каква страшна простотия съм направил! Беше ми интересно, като на игра, исках да докажа, че съм по-хитър от системата! Когато се случиха нещата, осъзнах, че това е много сериозно престъпление, което няма да остане без последици...

- Как ви хванаха?

- Баща ми се обадил в полицията и казал, че аз съм обрал банката! Вестниците гръмнали! Той прочита, че основният заподозрян е главният касиер на банката. Година преди това изкоментирах пред него по повод на една реклама по телевизията за една банка: “Крепостта на вашите пари”. Викам: “Виж как лъжат хората!” Той: “Що бе?!” Тръгнах да му обяснявам: “Всяка банка може да бъде обрана!” И му разказах една-две схеми. Една от тях беше подобна на тази... Баща ми се сеща за този разговор, веднага звъни в полицията и казва: “Това е синът ми!”.

- Защо го прави?

- Това е било неговото разбиране за честност. Той беше бохем, човек на живота, директор на продукция в телевизията...

Идват веднага от НСБОП вкъщи, носят всички снимки на хората, които са посетили банката в този ден. Баща ми вижда на тях моя братовчед и на брат ми. Казва: “Стефан не го виждам, но той стои зад всичко това! Тези две момчета не могат да измислят това!”

Заключили брат ми, аз вече бях в Гърция, прочетох в един вестник. Обадих се в полицията и казах, че той няма нищо общо. Върнах се в България и се предадох! Помогнах на следствието да си изясни как стоят нещата. Възстанових парите на банката, възстанових лихвите за времето, в което парите са били в мене, за да не се завежда граждански иск от страна на банката...

- Вие на практика сте заминал за чужбина с парите и се връщате?!

- Да, от Гърция ми беше самолетният билет за Щатите. Бях тръгнал към Канада, където си бях намерил бизнес. Тогава всички пътувания за българи бяха с визи - бях си извадил. Бях си подготвил документи за парите, които изнасях - абсолютно легални...

- Обвинявахте ли баща си?

- Погледнато от днешния ден, той промени живота ми в правилната посока. Иначе щях да съм беглец! Нямаше да мога да се прибера в България, където са хората, които ме обичат и които обичам! В началото му се сърдех, но сега от позицията на баща, разбирам, че е бил прав...

По този начин ме запази жив.

- Каква присъда получихте?

- Присъдата дойде 11 години след деянието! През 1997 г. източих банката и ме вкараха в ареста, там се ожених, през 1999 г. излязох, разведох се, през 2001 година се ожених повторно и се роди дъщеря ми, през 2003 г. се роди синът ми. И едва 2007 г. влязох да лежа присъдата си! Излязох през 2009-та... На мен ми дадоха ефективна присъда 4 г. и 10 месеца като организатор на схемата, а на всички други участници – условни. Но и брат ми, и братовчед ми, и Лили, и таксиметровият шофьор Младен лежаха по 2 години в ареста. Брат ми беше оправдан като абсолютно невинен...