Разигравам децата, отварям прозореца и на другия ден групата в градината е наполовина!

Десетки ревящи деца прекрачиха днес прага на ЦДГ „Вълшебство” в Бургас. Някои се тръшкаха по земята, други здраво се бяха вкопчили за краката на родителите си в момента , в който усетиха, че ще ги изоставят. Екшънът беше пълен, както всяко лято. Днес в нашата градина ЦДГ „Вълшебство” настъпи времето за омразните от децата сборни групи, една групичка отпада и мъниците се разпръскват по останалите за да могат учителите да си починат до 1-15 септември. За малшанс нашата група „Звездичка” за втора поредна година се разпилява по другите стаи, така са решили. Децата, „сърбали попарата” на сборните групи от миналото лято ревяха неистово, не искаха да влизат в нова стая, да сядат до непознати деца, да спят на ново легло. Както и да е, проблемът не е от вчера. Това, което днес ми направи адски грозно впечатление е как новата ни учителка се обърна към едно ревящо момченце,  докато аз оставях в стаята моето момиченце.

„Като майка ти е решила да те дава на градина, ще търпиш!”,

каза му остро тя и то започна още повече да плаче.

Добре изпипана тактика на учителя да вмени на децата вина, чувство, че са пренебрегнати от родителя или просто момент на строгост, питам се аз. Нямам отговор.

Останах навън на двора с останалите възмутени, нагнетени родители и изчакахме директорката за да отправим оплакванията си. Госпожа Мишева дойде. Разказах й за чутата от мен реплика на новата, непозната госпожа.  Тя веднага се отправи към стаята, поиска й обяснение. След като се върна отговори пред всички, че учителката е отрекла, не е казала това.

Е, станах лъжкиня пред други майки! Уважавам учителите, имам мои любими педагози, за които и до ден днешен си спомням. Винаги гледам с уважение да подхождам към тях. Но днес косвено ме обвиниха, че си измислям. А репликата на учителката, която чух беше точна и ясна, госпожата беше на около метър разстояние от мен.

Размишлявам цял ден. Вбесена съм, няма как да го скрия.

Слушала съм за различни манипулации върху децата с една единствена цел – родителите да си ги приберат вкъщи. Днес станах свидетел на неприятен разговор между учител и ревящ малък ученик, същият този учител отрече за това. Какво да си мисля?!

Истината е, че след подобно отношение, в изцяло нова среда, повечето деца трудно се социализират. Тортата от детската истерия и ревове винаги се сервира за вечеря вкъщи или сутрин рано сутрин на гладно. В някакъв момент родителят вижда, че е невъзможно повече да причинява този стрес на рожбата си и мисли за друга алтернатива.

Чета по форумите в Интернет, където майки изливат гнева си. Навсякъде в страната е така, в други градини даже имало и по сериозни проблеми, но в някои родителите правели график за отпуските си, които са поне по 1 месец и го предоставяли на директора или съответния учител. Е, месец, месец и половина ще жонглирам с време, с баби, си отпуски, но 3 ми идват много.

А и в Бургас ситуацията е малко по различна от тази в другите градове.

Тук повечето хора бъхтят през лятото, когато е сезона.

Криза е, някои даже се хвърлят на две работи за да могат да осигурят зимните вноски по ипотеки и кредитите.

Днес от Община Бургас ми отговориха следното по проблема на нас майките на част от децата на група „Звездичка” на ЦДГ „Вълшебство”.

„Всеки педагог трябва да почива. Отпуските през зимата са недопустими, освен при извънредни обстоятелства. От септември до юни е учебната година. В края на месец май 4-тите групи ги изписват. Летните месеци са единствените, през които могат да почиват учителите. Важното е, децата в новосформираната група да не надвишава броя на старата.”

Безспорно е така. Както казах вече, прекланям се се пред учителите си, пред тези на детето си. И до ден днешен се сещам за един мой преподавател в УНСС - проф. Коста Димитров Пергелов, възпитаник на Търговската гимназия в Бургас. Истински корифей в счетоводството и икономическите науки, който за съжаление днес не е между живите. Преди 10-тина години проф. Пергелов закъсня за лекцията, която всички очаквахме с нетърпение. Като дойде, призна пред 300 души,  че е налетял на бой на детска учителка в автобуса, след което му станало лошо. Ние студентите, притаихме дъх, а той ни разказа следното:

Стоял зад две детски учителки в линията на 280 в столицата, едната от които се оплаквала от непослушните деца в градината. Било й писнало от детската глъч. Събеседничката й веднага я успокоила, като я светнала за нейната тактика. Когато децата ставали непоносимо много в стаята, тя им давала игри като танци, скачане и след това отваряла прозореца. На другия ден групата била наполовина. Историята се е случила преди близо 15 години, но и до ден днешен развълнувания и възмутен глас на проф. Пергелов кънти в ушите ми.

Е , всеки си има тактика, някои като на героините от историята на професора са подсъдими.

Но аз днес още не мога да повярвам, че въпросната учителка ме нарече лъжкиня, защото съм чула не това което трябва.

Не съм! Ще видим другата седмица живот и здраве с колко деца ще намалее нашата групичка. Може и тази реплика да е нейната манипулация към ревливите деца.