Прикрива ли МВР 30-годишна загадка

Министърът на вътрешните работи Даниел Митов отказа - без да предостави мотиви - достъп до архивните досиета от издирването на трима загадъчно изчезнали студенти. Случаят е от 1993 година. Интересен елемент в него обаче е, че тогава ключов свидетел на полицията е било лице, което после се издига в българската съдебна система. С тази подробност скритите причини за отказа на министър Митов вече придобиват по-ясни очертания.

На 25 януари вечерта преди 32 години изчезват Ягодина Дафинова Тодорова и Калинка Андреева Радева. Те са студентки във Варненския свободен университет (ВСУ) ,,Черноризец Храбър”. На следващата сутрин хазяйката им – собственичка на вилата, в която момичетата живеят, заварва вратата заключена отвън. Вътре все още работи електрическа отоплителна печка, а върху котлона на фурната има прясно приготвени, но недокоснати спагети. Заключението на полицая Валентин Русев, подписал се под протокола от първоначалния оглед, е че двете са излезли набързо, защото са били по домашно облекло. Къде са отишли, с кого са се видели - остава загадка и до днес.

Седмица по-рано - на 15 януари, по абсолютно същия начин изчезва още един студент във ВСУ - Ивайло Стилиянов Станчев. И той излиза от своята вила, където е под наем, и никога повече не се връща. Огледът пак е направен от полицай Русев. Няколко години по-късно Русев е взривен в заведение „Ловно-рибарски спомени“ във Варна и загива на място.

Достъпът до архива на МВР, където се съхранява и досието за изчезналите студенти, не е подвластен на нито един държавен нормативен акт в демократична България. Няма закон, който определя реда за публичност на документите в това огромно и тайнствено хранилище - дори когато, както е в случая, е изтекла абсолютната давност от 25 години на евентуалното извършено престъпление. Единственият човек в цялата страна, който по свое усмотрение решава кой може или не да ги разгледа, е министърът на вътрешните работи Даниел Митов.

ВСУ се намира върху скала точно срещу морето в местността Журналист, която е между курортите Св. Св. Константин и Елена и Златни пясъци. През 1993 година пространството около него все още е диво, няма и следа от днешното презастрояване. Наоколо са само лозя и малки вилички, в които студентите живеят под наем.

Полицията организира 6 пъти живи вериги за издирване на тримата. Обходени са горите наоколо, дори древните пещери на Аладжа манастир. Проверени са всички водохранилища и водни съоръжения. Ангажиран е дори хеликоптер за оглед от въздуха на целия район и бреговата ивица от Албена до центъра на Варна и обратно. Професионални водолази и техни колеги любители правят огледи във всички известни подводни пещери от нос Калиакра до Емине. Освен че тримата са обявени за национално издирване, подобна молба е пратена до полицейските централи на Румъния, Турция и Гърция. Но от тях няма следа. Телата им никога не са открити. Нито дори парче от дрехите, с които са били облечени.

Малко след изчезването на сина ѝ майката на Ивайло - Недялка Станчева, посещава баба Ванга. Тя заявява: Момчето ти е много далеко, но е жив и ке се обади. Обнадеждена от чутото, в продължение на десетилетия жената пази стаята на Ивайло в дома им недокосната - във вида, в който я е оставил преди последното заминаване за Варна.

Ванга е неизменен герой при много подобни криминални случаи. Вече се знае, че когато в тях е замесена Държавна сигурност, петричката врачка винаги лъже, че изчезналите са живи. Това казва и на близките на загиналите в най-голямата самолетна катастрофа в историята на българското въздухоплаване - в района на Врачанския Балкан през 1978 година. В нея загиват 73 души - българи, поляци и двама араби, сред които известни и високопоставени лица. Нещо повече – Ванга ги пуска без ред, щом разбира, че такива хора са отвън и чакат среща с нея. Днес, когато знаем категорично, че зад катастрофата стои Държавна сигурност и никой не е оцелял, нито пък Ивайло се е обадил, само досието на Ванга би могло да изясни за кого е работела тя.

Има непреки доказателства, че ДС често е ползвала Вангелия Гущерова при всякакви важни случаи. За това говори самият характер на българския комунистически режим, който държи да контролира абсолютно всичко и не допуска никаква частна дейност. Няма как подобна тирания да позволи на някой да извършва обществената услуга врачуване, ако преди това той не е впрегнат в тоталитарния хомот. Но още по-сериозно доказателство в полза на зависимостите на Ванга от ДС е, че и самата българска тайна милиция в унисон с нея активно внушавала на близките на жертвите на въпросната самолетна катастрофа версията за отвличане. На роднините на загиналите в нея поляци са изпращани анонимни писма с намеци, че близките им са отвлечени, но живи.

Според психолози, това е правено с цел почернените да остават кротки и да не предприемат опасни прояви. Едно е да знаеш, че любимият ти човек е мъртъв и няма какво повече да губиш, което би ти дало сили да си смел дори в условията на деспотизъм. Съвсем друго е, когато са те накарали да повярваш, че е жив, макар и в плен. Тогава поведението ти ще е много по-обрано – за да не ядосаш мнимите похитители и те да не вземат да го убият.

Макар през 1993 година официално комунистическата Държавна сигурност вече да не съществува, на практика тя само е преименувана на Национална служба за сигурност. Повечето от служителите ѝ, включително и тези, които предполагаемо са отговаряли за Ванга, продължават да са същите.

За разлика от двете момичета, изчезването на Ивайло не би трябвало да е съвсем тайнствено. Когато излиза от вилата си, вътре е и неговият съквартирант - също студент в „Черноризец Храбър“. Официалната версия на полицията е, че при разпитите той твърди, че Ивайло се е качил в кола и е заминал с нея. Нямал идея нито с кого, нито къде. Дали обаче това са действителните му показания, или там има много повече, както и каква е била целта на внушението, направено от Ванга, че той е жив, би могло да се разбере, ако документите по случая, които МВР усърдно крие, бъдат обнародвани. Впоследствие този единствен свидетел започва да гради кариера в българската съдебна система и се издига до шеф на прокуратура в страната.

През 2014 година Недялка Станчева решава да предприеме собствено разследване и посещава въпросния прокурор на работното му място: „Когато ме видя, той замръзна и наведе гузно глава. Попитах го „Сещаш ли се коя съм и защо съм дошла“. Той отвърна с „Да“ и спря да говори. Аз настоявах да ми каже всичко - цялата истина. Но той  ми заяви „Моля ви, напуснете или ще извикам полиция“ и ме изгони“.