Ще се появи ли нов строеж на мястото на "Златна перла"?
Ключови думи:
Златна перла, стоежи, Черноморие, държава, управляващи, медии, закони, инвеститори, Царево, интереси, държава
В следобеда на 17 април минах покрай "Златна перла". Всичко беше спокойно, бетонно и грозно, каквото е от години. На следващият ден чух, че е започнало разрушаване на комплекса. Не повярвах. После видях багерите, бутащи чисто нови сгради и въпреки обзелото ме чувство на съжаление от разрушението, радостта надделя.
В течение на годините този строеж се превърна в емблема на незаконното строителство у нас. Седеше си на мястото, непокътнат и незасегнат от съдебни решения и строги европейски препоръки и заплахи. За почтените хора "Златна перла" беше пробният камък – има ли правила, има ли изобщо държава... Други изчакваха. Ако този проект беше успял, това щеше да е сигнал към всички безскрупулни инвеститори – ако имаш достатъчно пари, можеш да построиш всичко, навсякъде в страната.
Този път правилата бяха спазени. Да, с огромно закъснение, но се спазиха.
Дали обаче става въпрос за зараждането на принципно поведение
или е рано да се радваме? Този въпрос се отнася и за редица други решения, породили спорни тълкувания напоследък. От мораториума за шистовия газ, през решението за АЕЦ Белене.
Едно от важните решения, представено като вслушване в общественото мнение, беше мораториумът върху проучването и извличането на шистов газ. Веднага възникнаха съмнения и подозрения в добронамереността на решението. Само наши интереси ли обслужва то или предимно чужди? Подобни страхове съпътстваха и последвалото спиране на АЕЦ-Белене, макар че негативите около проекта се бяха натрупали до степен, в която положителните му страни изглеждаха незащитими.
И в двата случая подозренията не са неоснователни, но погледнато от високо, откъдето би трябвало да гледа политиката, са правилни. Стъпват на принцип и спазване на правилата. Обществото изказа твърдата си позиция против фракинга. А икономическите показатели ясно показаха безперспективността на атомна централа в Белене.
Ако приемем, че настъпва промяна към спазване на правилата, е интересно да помислим
кой е основният двигател
– строгите препоръки на ЕС, медийният натиск, обществено недоволство или нещо друго?
Откакто сме в ЕС, а и преди това, Брюксел е най-пряката пътека към ушите на нашите управляващи. Последният пример как редът идва от Европа беше рязкото изказване на ЕЦБ за намеренията на министър Дянков да вкара в употреба Сребърния фонд.
Лошото е, че Брюксел не бди над всичко. Все пак страните-членки са суверенни държави. Приема се, че са си решили основните проблеми – и ЕС само допълва техните усилия, за да хармонизира общи принципи и отделни интереси.
ЕС се старае, например, да подобри живота на кокошките носачки и наказва за неспазването на директивите в това отношение. Ако до края на юли на носачките не бъдат осигурени по 750 кв. см. пръчка за кацане, полог и чесалка за човка и нокти, 12-те страни-членки, между които сме и ние, ги грози съд в Люксембург. Европа не държи повече на кокошките, отколкото на хората. ЕС смята, че гражданите са вече защитени и пази членките си от нелоялна конкуренция.
Медиите са другият силен инструмент в борбата за спазване на правилата. Всички вече разбраха, че ако се сблъскат със стена от бездействие в държавна или частна организация, изходът са медиите. Ако нещо се излъчи или напише, шансът да се стигне до принципно решение нараства главоломно.
Медиите като правило постигат сравнително малки победи в сравнение с възможностите на правителствата. Но тези победи са от сферата на ежедневно гневящите ни нарушения на правилата, които имат склонност да се натрупват до размерите на планини, а това ги прави особено важни.
Общественото недоволство е третият основен източник на натиск за спазване на правилата. Прави впечатление, че използването му, най-често под формата на улични протести, нараства чувствително през последните две-три години. Гражданите, които затварят пътища, организират шествия и флашмоб акции, осъзнават силата си да привличат внимание – медийно и политическо. И постигат резултати.
Ако промяната към принципност идва от тези или други легитимни структури и общности, проблем няма. Ако обаче приемем изцяло или частично твърдението, че Бойко Борисов управлява чрез лични договорки, тогава ще ни е трудно да се зарадваме дори на решения, които смятаме за правилни и сме чакали дълго време. Защото междуличностните отношения могат да се променят през ден, а принципът – не. Твърде много пъти, когато сме си позволявали да видим чашата наполовина пълна, някой се е изплювал в нея.
Честно е обаче да признаем, че въпреки многото мозъчни клетки, които това правителство ежедневно умъртвява чрез безсмъртните си думи и действия, то ни дава и поводи за радост. Важно е да не изпадаме в безмозъчни ръкопляскания, когато отчитаме направеното добро. А
да искаме още от управляващите
Безспорно добра новина е присъдата на Добричкия окръжен съд в полза на държавата по делото срещу фирмите на Николай Банев и съпругата му за собствеността на земята под курортния комплекс "Русалка". През септември миналата година земеделският министър Мирослав Найденов подаде иск за правото на собственост на държавата върху 182 дка. И магистратите разпоредиха Баневи да предадат на Министерството на земеделието владението върху имота.
Дори в подобни, категорично ясни случаи, обществото иска повече. Иска потвърждение на правилото. При обжалването пред Варненския апелативен съд присъдата да бъде потвърдена. Държавата, по примера на Найденов, да предприеме действия за сделката за "Алея Първа" във Варна. Защото в началото на юли 2009 година (точно в края на мандата на правителството на тройната коалиция), докато областният управител на Добрич Ердич Хаджиев е прехвърлял земята на семейство Баневи, областният управител на Варна Христо Контров е предавал на "Холдинг Варна" част от Морската градина.
Длъжни сме да отбелязваме всяка положителна промяна, за да не се превърнем във вечно мрънкащи, неудовлетворени и обезсърчени същества. Същевременно трябва да запазваме критичността и бдителността си.
Защото безпрецедентен пример за липса на правила е разпространяващото се отскоро в интернет, но издадено на 1 август 2011 пълномощно от областния управител на Варна Данчо Симеонов. Чрез него, Симеонов дава право на Ивелина Кънчева и Милчо Близнаков, изпълнителни директори на "Варна Холдинг" АД да "представляват Държавата и областния управител" пред всички институции свързани с "изпълнението на частта от инвестиционния проект "Алея първа-гр. Варна" свързана с изпълнение и осъществяване на укрепителни мероприятия".
Пълномощното излезе на бял свят чрез тежка процедура за достъп до обществена информация, след която логично възниква въпросът дали то е единствено. Или има пълномощно и за други части от проекта "Алея първа". И още по-стряскащо важният въпрос –
дали да преотстъпва правомощията си на частни лица не е рутинна процедура за държавата
А частните лица защитават личните си интереси, а не общото благо.
Такива случаи действат обезсърчаващо. С тяхна помощ губим способността си за радост. И с времето, за да избегнем разочарованието, ставаме цинични.
Желанието правилата да се спазват и принципите да победят, примесено с разочарование от управление, стъпило на максимата "всичко е лично", ни води към извода, че това правителство е непредсказуемо. А непредвидимостта е най-големият проблем на всяка държава. Непредвидимите държави губят доверието и на гражданите и на партьорите си – вътрешни и външни.
Затова, ревностно пазейки способността си да се радваме на малките победи на правилата, е нужно и стриктно да наблюдаваме властта. Ще се появи ли нов строеж на мястото на "Златна перла"; кога ще се приеме устройственият план на община Царево и планът за управление на природен парк Странджа, който се бави вече 7 години; ще се гласува ли "поправката "Витоша ски" на второ четене... Добави Коментар