Половин милион сърби скочиха срещу властта, хвърлят бомбички и може да стане страшно

Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни или обидни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

От всичките изредени видове корупция моли се само да не си жертва на тази в съдебната система. Тотава жална ти майчица. Ще те подмятат от дело на дело, от съд на съд с години докато не те вкарат в лудницата или в гроба от чакане на правдата. Факт.

Стрянно как от полвин милион в НПО сайтовете са в действителност няколко хиляди

България е феодално съсловно общество, в което скоро няма да може да се живее. То е разделено между няколко съсловия и кланове и клики, които се съобразяват единствено и само по между си. Никой не обръща внимание на обикновения българин, който живее от труд и доход. България повярва на своето червено дворянство, което се провали исторически. Някои от тях успяха с куфарите и с имотите си, успяха да се транскрибират и превърнат в собственици на някакви извън български, капиталистически структури. Но в България при този неуспешен капитализъм , който се развива, може да има само „термидор“. Или нещо българско. Аз не държа непременно диктатора да говори с френски акцент. В България няма място за истинско позитивно творческо развитие на обществените отношения. И ако днес сме склонни да виждаме в днешния политически живот на България предметна илюстрация към думите на Шекспировия герой (от „12та нощ”) - “Животът е разказ на луд, пълен с вой и скърцане на зъби, но лишен от всякакъв смисъл”, следва да си спомним, че този разказ е започнал много отдавна, преди повече от 20 години - тогава, когато и смисълът убягна. Истината е, че днешната политическа действителност в България (която вече съвсем очевидно навлиза в своя развит системно-структурен кризис), е материализация (т.е. предметно въплъщение) на един социално-политически и икономически идеал - идеалът на късната държавно-партийна комунистическа номенклатура, която още в началото на 80-те год. на миналия век (в интерес на истината следва да уточним - не цялата номенклатура, а само нейната най-брутална, най-хищна и най-деморализирана част) вече беше решила за себе си кое е правилно и кое не е, как трябва да се живее, и как не трябва, и главно - кой трябва да живее, и съответно, кой трябва да освободи мястото под слънцето, тъй като е исторически ненужен и дори вреден „за прогреса”.
В този смисъл днес България живее (ако се съгласим да наричаме живот това, което се случва на българите) в победилата утопия на българската номенклатура - защото наистина е прав класикът, който твърдеше, че утопиите имат едно ужасно свойство - да се сбъдват.
Трето съсловие” не премахна всички възможности за бъдеща съсловност, а тъкмо напротив, опита се - и то не безуспешно - да създаде привидно модернистична, но по същината си дълбоко антимодерна, всъщност феодална обществена структура.
Българската перестройка съвпадна със зората на новия български феодализъм. За разлика, обаче, от етапа на истинския български феодализъм /напр. Второто българско царство/ новата българска номенклатурна феодалност беше изначално криминална, антинародна, антидържавна, противобългарска и криптоколониална.
Разграничавайки се от социализма изобщо, българската социалистическа номенклатура успя да изгради своя корпоративно кланов и феодално съсловен социализъм. Българският социализъм беше унищожен в рамките на българското общество, но беше съхранен и възпроизведен като „достояние на нашите деца” в рамките на около 500 най-правилни и най-прогресивни семейства.
Днешният политически живот в България с цялата си обърканост, условност и непоправима абсурдност отговаря напълно и обслужва съвсем успешно интересите на победилото номенклатурно съсловие.
Вместо обещания капитализъм българската късно-социалистическа номенклатура създаде на територията на Република България един общоевропейски заден двор - смесица от евтин пазар за човешка плът и глобално европейско сметище. Новите собственици на България успяха да се конституират като такива по пътя на съзнателно провежданата от тях икономическа разруха.
Представата, че днешната власт в България е корумпирана е дълбоко невярна. Самото понятие за корупция е пренесено и изкуствено засадено в България от общества, където корупцията наистина съществува, но има природата на страничен (макар и много трудно преодолим) ефект на повече или по-малко успешно функциониращо държавно управление. Важно е да се разбере, че там където корупцията съществува - а тя съществува навсякъде, макар и в различна степен - тя е страничен ефект на успешно управленско функциониране. Българската “корупция” не е страничен ефект, а е всеобща задължителна норма, закон на държавно функциониране, фундаментален принцип на държавно управление.
Важното тук е да се разбира, че т.нар българска корупция е не грешка в системата – напротив, това е самата Система, не е патология – а тържествуваща Норма, „закон на живота”.
Днешната българска политика е крипто-феодална, което е възможно само в условията на продължаваща несуверенност и чрез механизмите на един успешен, макар и не съвсем добре прикрит неоколониализъм.
Истината за днешното българско държавно управление и за самата същност на днешната българска политическа система, разбира се, не е тайна за общоевропейската “супервласт” в Брюксел, и затова са така смехотворни всички опити „да се оплачем в Брюксел”.
Тъкмо напротив, българските компрадори и неоконолониалисти са напълно приемливи от идеологическа, морална и управленско-политическа гледна точка на Брюкселската власт.
Колективен и ексклузивен субект на политическата власт в Българие е българската политическа класа. В противоречие с името си, това е една твърда, затворена корпорация, която има своята трудно подвижна периферия и почти напълно неподвижно ядро. В институционален план тази политическа класа има своето най-добре защитено ядро в т.нар. българска съдебна власт, подстъпите към която (социалните лифтове) работят само по роднинско-кланов метод. Относително по-динамична в институционален план е структурата “правителство”, където промени все пак са възможни, макар и изключително трудно. Най-волатилната част на българската политическа класа е т.нар. “парламент”, който има простата функция да придава формата на закон на непрекъснато променящата се воля на българската политическа класа. Това е весела, шумна и безотговорна дейност, която се извършва под непрестанния контрол на реалните центрове на политическата власт в страната (кланове и родове, фамилии, агентури, тайни общества от непрозрачен тип и отделни посолства).
Политическите институции на България днес съществуват без всякаква връзка със своята провъзгласена и обещана същност. Така цялата политическа механика на България може да се разглежда като един голям съвкупен комитет за уреждане на вътрешно-съсловни, предимно икономически отношения, в условие на защитеност от всякакви външни, публични обществени въздействия. Подстъпите към днешната политическа власт в България са надеждно барикадирани, тъй като са от реално съсловно-феодален тип. Целият претенциозен и шумен „български европеизъм” е прикритие на новата българска феодалност.
Духът на новите времена беше изгонен от България в края на 80-те и началото на 90-те години. Българското общество посрещна третото хилядолетие “на обратен ход” - носено от динамиката на една успешна демодернизационна вълна, която донесе (((неизчислими и неизлечими щети))) на огромното мнозинство от българите, но заедно с това и произведе златната управленска цитадела на 10-те хиляди избрани, които получиха правото да говорят не само от името на българската държавност, но и да управляват българската национална Съдба.
Независимо от настоящата политическа нестабилност на днешния български политически живот, нищо по същество не се е променило в политическата формула на България. Тази формула гласи: цялата политическа власт в България принадлежи единствено и само, изцяло и завинаги, необратимо и непоклатимо на цялата българска политическа класа, която няма никакво намерение да я изпуска и да я отстъпва на когото и да е било.
Затова насъщните задачи на всяко българско правителство през последните години могат да бъдат описани главно в три групи:
- първо, уреждане на икономическите отношения между отделни олигархични групировки и спасяване от дългове на някои по-изтъкнати българи от рода на Иво Прокопиев, Васил Божков и др. национални първенци и нотабили,
- втората група задачи включва оптималното управление на финансовите потоци, които постъпват в България по линия на ЕС. Така например, в последно време в България се очаква да постъпят твърде значителни суми по линия на образователните програми на ЕС, което е и скритата причина за един истински драматизъм в предстоящите избори. Правилното разполагане на свои хора на такива държавни постове, които имат стратегическо значение за управлението на тези потоци е въпрос с ключово значение за стабилността на българската изпълнителна власт. Обратно, един конфликт между български олигархични структури по повод подялбата на тези твърде значителни европейски суми може да има твърде силен дестабилизиращ ефект върху българската изпълнителна власт. Казано накратко, всички тайнства на българската политика днес имат преобладаващо икономическа природа и касаят явно и скрито разпределяне и преразпределяне на икономически блага - това е характерно за всеки колониален режим.
но има и трета група задачи, които стоят пред всяко бъдещо българско правителство. Техния смисъл е в системното възпрепятстване до степен на открито саботиране на всички икономически програми с руско присъствие на територията на Балканите. Да се пречи на Русия на всяка цена и с всички средства - това е Веруюто на българския политически елит. В средите на този елит е прието като очевидно вярно, че американската подкрепа за статуквото днес в България и съответната американска благословия за властта на днешната политическа българска класа могат да бъдат придобити единствено чрез непрекъснато демонстриране на готовност да се изпълнят всички американски пожелания. Съвсем точно тази позиция на целия български политически елит беше формулирана от един български влиятелен икономически и политически функционер - “Евразийство - да, но само след разрешение от американския посланик”, заяви той.
С други думи, българският политически и стопански елит разглежда своите клиентелни отношения със САЩ като гаранция за своето политическо и икономическо благосъстояние.
Въпрос на въпросите днес за Българи е не процентното съотношение на силите в следващия парламент, а радикална подмяна на националния елит. Съвсем не е сигурно, обаче, че абсолютно необходимата подмяна на днешния български елит е задача, която може да се реши по парламентарен път.
Защото в България няма значение колко се стараеш, с каква оценка ще завършиш висшето си образование. Важното е чий си, важен е родът, племето, съссловието, клана, кастата в която се раждаш. Точно същото положение беше във втората половина на 80-те години. Събитията от 1989 година бяха неуспешен опит да излезем от феодалната задръстеност на България през 80-те години. В България имаме път към утрешния ден само, ако се преодолее съсловността. Цял живот съм вярвал, че няма проблеми, които да не могат да се решат с диалог. Сега вече знам, че има такива проблеми. Българският диалог е спрял - диалогът като моята способност да погледна с вашите очи за секунда и вашата способност да погледнете с моите очи, пак за секунда. Това е размяната на гледни точки, която в България не се случва.
доц Валентин Вацев

Пара се налива в Сърбия ! Тъпите студентчета им плащат , и след това им поставят човек който ще признае Косово и ще ги запукат косоварите . Не съм очаквал , че сърбите да са по - прости от нас !

Няколко може да са хитри, но не повече от собствения си Народ. Истината се бави, но винаги идва в трудни моменти.

БИВА ЛИ ДА СИ ТОЛКОВА ТЪП ….
ТА ЧАК ВДЛЪБНАТ ОТ ТЪПОТИЯ
ГЛУПЕНДЕР ПРАЗНОГЛАВ

братя сме по кръв и история,макар да са с промита народопсихология-брата си остава брат,ако не ти скочи само

Путлер няма да изтърве братска Сърбия. Едно контрапротестче с домъкнати с автобуси орки ще реши проблема. Ще им дадат сандвичи със сирине. 100% КГБ е организирало ексцесии.