Пребитият с метални тръби: Събудих се след 8 дни кома и не знаех кои са родителите ми!

21-годишният Манол Марков е един от тримата студенти от Военноморското училище във Варна, които на 20 март миналата година бяха зверски пребити.  Бургазлията и неговите приятели Георги Иванов и Михаил Михалев бяха нападнати от двама бабаити, които буквално ги размазаха от бой, налагайки ги с метални тръби. Баталната сцена се разиграла около 1.30 часа, след като младежите хапнали по един сандвич на Червения площад и отишли в близката градинка да изпушат по цигара. Тогава две мутри спрели до тях с колата си, изскочили от нея и започнали да млатят Манол, Георги и Михаил, след което отпрашили с мръсна газ, оставяйки зад себе си тримата студенти да лежат в безсъзнание в река от кръв. Първи се свестил Георги, който се обадил на полицията. На дошлите на място ченгета казал номера на мерцедеса на екзекуторите си - 9009. Михаил потвърдил казаното от приятеля си. Единствено Манол не можал да каже нищо, защото бил в кома – със строшен череп. По „горещите следи” криминалистите тогава задържаха Антон Истатков и Васил Петров, които миналата седмица бяха изправени пред съда за бруталното меле. Те отговарят пред закона за опит за убийство на Манол и нанасяне на телесни повреди на другите две момчета. 

“Екшънгероят” Васил е син на собственик на баровско заведение в морската столица, а Антон стана известен, след като преби брутално свой съученик. Пред съда двамата не се признават за виновни, което не е никак изненадващо. “Мистериозно” обаче две от жертвите им - Георги и Михаил - получиха „амнезия” за това кой ги е пребил, въпреки дадените показания в хода на разследването. “Последният оцелял” - Манол Марков, се съгласи да разкаже единствено пред „ШОУ” за целия ад, през който е преминал:

- Маноле, едва „прескочи трапа”, след като преди година ви пребиха с двама твои състуденти. Разкажи какво се случаи в онази нощ?

- Бяхме излезли от квартирата във Варна и отидохме да хапнем в района на Червения площад, където има дюнери. Към 1.30 часа вече бяхме на една от будките. „Кочовете”, които впоследствие ни нападнаха, стояха там и започнаха да ни гледат лошо. Търсеха си мишена...

Постояхме 10-15 минути, набързо си изядохме сандвичите. Като си тръгнахме, запалихме по една цигара в градинката на Червения площад. По едно време колата им спря до нас. От нея изскочиха момчетата. Без приказки, без нищо, ни нападнаха. Първият, който го отнесе беше Мишо. Жоро беше следващият, към когото се насочиха и започнаха да налагат. След това само си спомням, че ми се нахвърлиха на мен. Удряха ме с метална тръба с някакви неща по нея. Аз само дадох назад, закрих лицето си с ръце. И това е... Доколкото ми е известно, съм бил в кома 7 или 8 дни. Докторите са казали, че много съм викал, като съм се събудил.

- Какви бяха нараняванията ти след побоя?

- Получил съм тежка черепно-мозъчна травма. Българският и английският език ми ги нямаше изобщо!

Много добре знаех какво трябваше да кажа, но не можех. Аз даже баща си в началото не помнех кой е! Не знаех името му! Родителите ми ги знаех като картини кои са, но имената им - не. Трябваха ми седмица-две, за да се сетя. Какво да ти кажа... Щом на домата съм казвал: „онова кафявото нещо”, сам си направи изводите. Започнах за всичко да се уча наново. Вървенето беше що-годе добре. Малко се клатех, де, защото ми го няма единия вестибуларен апарат. Тъпанчето на лявото ми ухо също го няма.

- Значи са те направили инвалид?!

- Много силна дума... Не ми е приятна и не искам да се чувствам така. Още продължавам да се възстановявам. Нямам нищо общо с това, което бях преди. Уча се на всичко, и то по бавния начин. Разговорът ми е най-труден. Иначе всичките ми стари спомени се върнаха. Но тялото още не съм го научил на всичко. Като тръгна да се въртя наляво-надясно, и се замайвам...

- Колко операции претърпя след побоя?

- Не знам точно – 3 или 4. Но не бяха само на главата. Лявата ми ръка беше цялата в гипс. Имах и пирони в пръста, тъй като беше строшен. Сложиха ми един „спойлер” в главата, за да могат да закрият дупката.

- Под спойлер имаш предвид метална пластина, предполагам?

- Да.  Липсваха парчета от черепа ми от лявата страна, в диаметър 6–7 сантиметра. Всички тези парчета са били влезли в мозъка ми.

- Като се събуди от комата, беше ли наясно какво се е случило?

- Ами аз като се събудих, си мислех, че сме се блъснали с кола. Може би чак месец и половина, след като излязох от болницата, отидох с родителите ми в квартирата. Там бяха Жоро и Мишо. Видях и някаква статия за момчета, които са били нападнати. Прочетох я няколко пъти, докато хвана за какво може да става въпрос. На мен до тогава никой не ми каза какво става. А аз и не питах. Не за друго, ами просто, защото не можех да питам. Около два месеца след това попитах Мишо какво е станало и той ми разказа.

- Ти разпозна ли двамата подсъдими за побоя?

- Да, през декември. Знам, че до септември месец Жоро и Мишо са ги викали няколко пъти да дават показания. И тогава те са дали реални – точно както се е случило всичко. И това е няколко пъти!

- Добре, защо приятелите ти са се отказали от показанията си, дадени в полицията?

- Малко варианти има - или са се уплашили, или са се уплашили и са взели пари...

Към края на януари, в даскалото (б. а. Висшето Военноморско училище „Никола Й. Вапцаров”) стоях в съседство с колеги, които водеха разговор, който чух случайно. Мисля, че беше за Мишо... Взел е пари и - дотам! Адвокатът му бил казал: „Вземи ги тези пари, защото така и така тези момчета ще ги пуснат”. Но дали това е така, не мога да го твърдя... И Мишо, а и Жоро, защото те бяха с един адвокат, който вече го няма по делото, влязоха в съда без адвокат. Отказаха се да имат претенции.

- Мислиш ли, че са ги притискали?

- Не знам дали са, но явно така е станало. Ако са ги притискали тях, е твърде възможно и мен да започнат да притискат. Има го и този вариант. Но и да тръгнат да ме притискат - да го правят колкото си искат -  аз няма да се откажа!  Аз искам само едно – да има справедливост. Защото онези момчета наистина се опитаха да ме убият! При това, без да сме ги провокирали по никакъв начин.

- Антон и Васил отричат изобщо да са били на мястото на побоя...

- Хе-хе! Има записи от камери, които показват обратното.

- Какви са ти взаимоотношенията с Мишо и Жоро сега?

- Те бягат от мен, защото са гузни...