Кой и защо предаде Левски? Писател разкрива истината

Апостолът на свободата Васил Левски увисва на бесилото на 18 февруари 1873 г., предаден, но не от поп Кръстю. Главният виновник за залавянето му е жена. 
 
Данаил Кацев се срещнал с възрастния, 86-годишен старец Димитър Пъшков, в присъствието на Петър Шишков. Дядото казал, че бил учуден от писмото на Васил Левски, писано от 12. XII.1872 г. (поместено е в „Архив на възраждането“ от Д. Т. Страшимиров, стр. 73 под поред. номер 44) до ловчанския комитет, в отговор на писмото на Марин Поплуканов от 7. X.1872 г., който му писал, че кожите на членовете от комитета за цървули не ставали. Това писмо на Васил Левски е обвинителен акт срещу целия комитет, който с неподчинението си подготвял неговото предаване (залавянето на Васил Левски). Д. Страшимиров греши като прави коментар на стр. 74 по това писмо, за следния пасаж, който се отнася за поп Кръстю: „у председателя има пренесени от други комитети пари. По напред ги исках, а той ми писа, че употребил за ден – два в своя работа“. Но по заявлението на Димитър Пъшков поп Кръстю не е бил никога председател, а такъв бил само Марин Поплуканов, който получавал и от другите комитети пари. 

 Поп Кръстю бил само член в Привременното правителство и касиер на местния комитет

 (Ловешкия частен революционен ко митет на ВРО (1871 г.). За председател на комитета е избран Иван Драсов, а Поп Кръстю е касиер), а не и на Привременното правителство. Иван Драсов емигрира в Чехия (малко след обира в хаджи Денчовата къща 1872 г.) и е избран нов председател – Марин Поплуканов. С парите на комитета е разполагал самият комитет в лицето на председателя. 

Поп Кръстю е единственият след Васил Левски, който се обявява против авантюрите на Димитър Общи

 При очните ставки на арестуваните в Къкрина (27 декември 1872 г.), никой в Ловеч, включително и поп Кръстю, не потвърждава самоличността на Васил Левски. 

Поп Кръстю е автор на „Требник“ (1870 г., сборник от разкази и съчинения). Тук се намира и копие на дописката му „Памятникът на свещенодиакона Игнатия Львский“ до пловдивския вестник „Марица“, отговор на публикация на русенския вестник „Славяни“, която обвинява поп Кръстю в предателство на Левски. Тази му публикация-опровержение на вече започналите обвинения в предателство не е публикувана. По-късно му гостува Матей Преображенски и старателно го разпитва за Васил Левски. След като изслушва и чува последните думи на поп Кръстю, че „клетва е дал много години преди всички други и че няма да я пристъпи“, му заявява: „Запази си клетвата и не я оставяй. След тойзи Левски ще дойде другий Левски“. След Освобождението при поп Кръстю идва Петър Кунчев, за да проучи как се е стигнало до смъртта на Левски. След като разбира истината заявява: „Нема кабахат (вина) попът.“ След залавянето на Димитър Пъшков и Марин Поплуканов ръководството на комитета е оставено в ръцете на Цвятко Хаджипавлов, Величка Хашнова и Христо Поплуканов. Васил Левски е поддържал връзка с тях, а не с поп Кръстю. Димитър Пъшков твърдял пред Бурски, че след арестуването им на 28 октомври Алибей Топузов от Идере Мизлиши му предложил 20 000 (Иерми бин) гроша, за да каже, къде се крие главатарят им и да изкаже другарите си. Твърдението на Димитър Пъшков, обаче, е в разрез с информация изнесената от д-р Стоянов в книгата: „Градът Ловеч“, който пише, че каймакаминът предлагал 200 000 гроша. Изглежда, че Димитър Пъшков казва каквото му е удобно според ситуацията. 

След обира на 20-22 септември 1872 г. в Арабаконак, извършен под предводителството на Димитър Общи, бил арестуван и бащата на Марин Поплуканов. На очната ставка в София Димитър Общи заявил, че попът не бил същия, а друг. Веднага било телеграфирано в Ловеч да бъде заловен другият поп – и заловили колегата на стария поп Лукан – поп Кръстю, когото след изтезание пуснали. Данаил Кацев попитал Димитър Пъшков защо те са били свободни по време на заточението и са имали възможност да търгуват с поп Лукан и после да избягат. Димитър Пъшков отговорил: „Ние не бяхме съдени, а ни изпратиха с другите на заточение. Там бяхме добре, защото получавахме пари.“ Данаил Кацев попитал: „Колко лири получихте и от кого?“ Димитър Пъшков отговорил: „Не помня колко бяха. Аз получавах от дома. Имах състояние, бях съдружник на Яким Шишков.“ Данаил Кацев отново попитал: „Марин Поплуканов нали казват, че бил беден, от къде е могъл да получава по 5 или 10 лири?“ Димитър Пъшков отговорил: „Това не знам... от техните.“ 

Кой ви каза, че попът е предател, пита Данаил Кацев, а отговорът е, че всички се съмнявали в него, защото бил пуснат на свобода. „Николица Сиркова, като се върнахме, ни каза, че попът се срещал в дома им с Левски. Попът му донесъл някакви тефтери, гледали сметки, разправяли се. Като е знаял, че Левски е в Ловеч, предал го е. По-рано подхвърлял писмо в дома на Хашнови, да се занесат книжата на техната колиба. Стоян Куюмжият видял попа в храстите и заптиетата около него.“, разказва Пъшков. 

Бошнак Юсеин, който бил ранен от Левски при къкренското ханче,

 след Освобождението бил попитан дали поп Кръстю им е предал Апостола и той отговорил: „На заклана овца нож не вади.“. Това било повече от потвърждение.

На въпроса на Данаил Кацев дали тия думи не е казал за себе си, понеже трябвало да напусне завинаги Ловеч, Пъшков отговаря, че може и така да е било и споделя, че не е чувал  Христо Лазаров от Ботйовата чета да е казвал на Поплуканов: “ Ти, което направи, Господ ще те накаже. Само една дума ще се върти в главата ти и по задник ще се татрузиш“. Оказало се обаче, че клетвата се сбъднала и умрял парализиран. 

След разговорите си с Димитър Пъшков Данаил Кацев – Бурски се среща с Васил С. Жабарски, който тогава бил на 74 г. Опълченецът от руско-османската война споменал, че неговият шурек се карал с д-р Стоянов, автор на книгата „Градът Ловеч“, по въпроса за предателството, извършено от поп Кръстю, защото 

 предателят бил друг

 Васил Жабарски казал на Данаил Кацев: „В града се разнесе, че Левски е хванат, след като бяха викали много видни българи, които не казали, че го познават. Турците не знаяха кой е хванатият. Още на Шипченския Балкан чух, че в една съседна дружина бил брата на Левски и казал, че ако оцелее, ще отиде в Ловеч да убие поп Кръстю. Не знам дали е дохождал.”

Данаил Кацев-Бурски посетил свещеник Георги Антипов, придружен от учителя историк Гено Иванов, Петър Шишков и адвокат Ц. Стоянов.

Данаил Кацев описва поп Георги Антипов като едър, 85-годишен старец с бистър и буен орлов поглед. Той обаче не пожелал да каже кой е предал Апостола, но изтъкнал, че всичко е записал и след смъртта му ще се разбере истината. „На никого не вярвам... Ядат се като кучета...“, споделил той, а на въпроса знаете ли да е отровен поп Кръстю чрез причастието отговаря с „да“. „Тровиха го... видял потиря зеленясал и се беше изплашил.“, добавя свещеникът. 

„Вярно ли е, че Марин Поплуканов пращал клисаря чак в Русе да донесе отровата?“, пита Коцев, а Антипов пояснява, че не само той. „Има и други!.. Проклети да са!... Ето това е тук... после ще ти го дам да го прочетеш. Мини на връщане от монастира да се видим пак. Ще ти покажа много, много работи... Аз имам голяма библиотека... редки книги... ръкописи...“, разказва старецът. 

Поп Кръстю не е предател... Това знайте. Той умря беден, болен и чист..., 

 разказва  поп Георги Антипов.

Той загатнал на Данаил Кацев, че от пощата, по нареждане на Марин Поплуканов, са откраднати документите по предателството на Васил Левски. Взел ги Стоян Куюмджията. Затова и 

 поп Кръстю не можал да се оправдае, защото документацията му е открадната

 и скрита, а след това се поболява и умира.

Георги Антимов е показал двата тефтера (обикновени търговски с цветни корици) с истината за залавянето и предателството на Апостола, но не ги дал на Данаил Кацев, а казал, че ще ги даде по-късно за съхранение, за да се използват след смъртта му в полза роду. Данаил Кацев изказал своето притеснение, че заинтересованите предатели могат да оберат възрастния свещеник, а това ще бъде огромна загуба за историята ни. Георги Антипов отговорил: „Аз повече от 40 години съм ги пазил, та сега ли?... Ти виж за Добре и Бонжора, поразпитай... Бог да ти помага...“ Данаил Кацев се сбогувал с отчето и си обещали през месец май да се видят. Когато Данаил Кацев се върнал в Ловеч в началото на юни всеки от познатите му офицери и учители вместо поздрав му казали: „Късно пристигаш... Дядо поп Георги напусна всички ни.“ Бележниците били изчезнали.

Васил Бочев от Троян, членувал в революционния комитет през 1872 г. споделил с Данаил Кацев: „Научихме се за предаването на Левски от Луканови, но кой именно съобщи не помня. Още на 28. XII съобщиха, че поп Кръстю предал Дякона. Левски бил хванат на Св. Стефан, през нощта. Когато на 11 декември Дякона заминаваше за Ловеч, два дни по-рано бяхме изпратили Генко Маринов Лисицата, комитетски куриер, да отнесе писмо, че Левски ще отиде в Ловеч... Писмото било предадено на Величка Хашнова, сестра на Марин Поплуканов.  Поп Кръстю знаехме като член. Той не е бивал председател.“ Данаил Кацев разпитал и Стоян Куюмджиев. За него той пише, че грохнал, зъл старец. 

„Разпитах го в присъствието на г-н Петър Шишков в една кръчма публично. Това направих, защото Куюмджиев искаше по напред да пита г-н Д. Пъшков дали да каже каквото знае; освен това, той явно беше недоволен от Яким Шишков и неговия син, който в присъствието на граждани трябваше да чуе в какво обвиняваха баща му. Цели два часа се разговаряхме с него“, разказва Бурски. Той се срещнал и с негово високопреосвещенство пловдивския митрополит Максим (Марин Пенчов Пелов) и председателстващ Св. Синод. 

Атанас Н. Стипцов от Ловеч е бил на 76 г., когато дал показания на Данаил Кацев за своите роднини Величка Хашнова, която му била леля по жена, а поп Луканови – вуйчовци. 

„Левски познавам. Виждал съм го на два пъти. Познавам и Пано Петков или както го прекоросваха – Бонжора. Той беше пияница, нечестен човек. Постоянно дружеше с турците. На него хвърляха вината, че следил Левски и го предал на турците. Гечо Хъшната и Величка, жена му, сестра на Марин Поплуканов, познавам, но тя ми е леля.... по добре е да не говоря... умрели са... Господ да ги съди...кой ги не познава колко добри бяха. Къде края на октомврий арестуваха Марина, поп Лукан и Пъшков и ги затвориха в конака, а Величка у Поп Кръстю, дето я пазеха заптиета. Като ги изпратиха в София, арестуваха поп Кръстю и Яким Шишков. Търсиха и Ив. Драсов. Той беше избягал по-рано. Яким беше богат и влиятелен, не му направиха нищо зло. Попа били през нощта и го пуснаха. Нямал никаква вина... турските чиновници много бяха замислени, че под носа им имало комитети и те ги не виждали. Страхуваха се от наказание. Те сами гледаха да прикриват. Затова и Тодор Кирков, който знае на Чалко Посатя хана, дето се събирахме отпосле, беше станал много вироглав и псуваше турците в очите. Марин беше кмет на Ловеч до 1883 г., после Окръжен управител. Той не минаваше за честен човек. Ако ме не лъжи паметта, градски инженер беше Чермак – чех. Когато планираше ул. „Патриарх Евтимий“ поби колец така, че къщата на Маринова брат трябваше да се вземе за улица. След инженера, мина Марин, измъкна колеца и го захвърли. Аз се възмутих и хвърлих две буци пръст върху му“, разказва Стипцов.

„Улицата сега затова е крива. За да запази имота на брат си, изкриви цялата улица. Като събираха данъците целия град пищеше. Такъв си беше и по-рано. Стоян Куюмджията, за него ще помни Ловеч во веки. Обраха турските къщи по време на Освобождението, па като се върнаха турците, изкарваше народа да жъне по нивите и избити бяха хиляди души. Той е голям изедник и лъжец. Се около Марина и Пъшкова се въртеше. Яким Шишков помагаше много. Той беше като ятак на Левски. 

Хаджи Мичо беше повече от турчин и прави са ловчанци, като шушукат, че той е и предателят,   

добавя той.

Синът на Яким Шишков Петър от Ловеч по спомени на своя баща разказал на Данаил Кацев: „Докато беше жив баща ми, разпитаха го постоянно за Левски и неговото време, но не всякога беше разположен да говори. Когато се освети паметникът през 1901 г., издигнат в памет на Тодор Кирков, Васил Левски и другите ловчанци, борци за свободата ни, държаха се речи, в които се викаше срещу поп Кръстю като предател. Той не беше жив и те свободно го клеймяха. Попитах баща си, защо клеймят поп Кръс тю, нали не е той предател? „Остави ме сега- извика ми нервно - също възмутен от тия речи, има много работи, които скоро ще се разяснят. Поп Кръстю не предаде Левски, а друг и се знае кой е“. От тоя ден той стана много мрачен и мъчно можеше да се изкопчи от него нещо“.  

Яким разказвал на сина си как негово блаженство Екзарх Йосиф, като дошъл за митрополит в Ловеч, дочул за мълвата и, като личен приятел на Левски, разследвал случката и знаел истинските предатели. 

„Само така позволил на попа да служи с него. През месец декември 1872 година, на малка Коледа, преди залавянето на Левски, който идел към Хармането, за да се види с баща ми, бил проследен и подгонен от турската полиция. Дяконът влязъл в хамбаря (склад за кожи и пашкули) при баща ми, смигнал му и изцъкал „язък“. След него влезнали турски заптиета начело с Али чауш – помак“, разказва Петър Шишков. 

„Баща ми без да мисли, поканил неканените гости да седнат и пият по една ракия, па ги помолил да помогнат да направят пазарлъка с търговеца на кожи. „Едно кьораво ударих, та помагайте! На един ахмак, кожи продавам, дава добра цена; помагайте, ще има кръчма.“ Пазарили се Левски и баща ми, но в джоба на търговеца нямало нито стотинка, поне за капаро“, добавя той.

„Баща ми незабелязано пуснал фишек жълтици в джоба му и той „каафетлия“ наброил 25 жълтици за капаро и се сбогувал, а заптиетата започнали да гуляят за добрата сделка. По едно време Али помак се сетил за какво дошъл и се затюхкал. „Е Яким Чорбаджи, какво я свършихме?“ „Какво има? Нали помогнахте да направим пазарлъка?“ „И друг път, когато има такова кьораво, повикай ни пак.“ През време на преглеждане кожите и пазаряването, баща ми съобщил на Дякона, че се готвят да го предадат и го замолил веднага да замине за Букурещ, да не остава повече в Ловеч. На третия коледен ден Левски бил заловен. От конака повикали и баща ми да види „баш комитата“, който бил уловен. С подкосени крака той отишъл да види“, разказва синът на Яким Шишков.

„Влезнал в конака и там видел Левски с окървавена глава, който се преструвал, че не го познава. След малък разпит, баща ми измолил от каймаканина разрешение да донесе храна от къщи на тоз чужденец, понеже било най-големия християнски праздник. Каймаканинът се съгласил, но храната била раздробена и прегледана дали няма нещо поставено в нея. Обаче, на дъното на сахана било написано: „Инкери! всичко унищожено“. Когато върнали сахана, написаното било заличено от Левски. 

В конака никой не знаял, че заловеният е Левски

 Виканите лица казали, че не го познават. Каймакаминът и другите турски чиновници казвали, че били хванали „баш комита“ – „голям комита“. Между виканите били Хаджи Мичо и много други, имената на които съм забравил вече“, добавя той. 

„Това правили турците, щом като видят, че никой не го познава, веднага да го арестуват, за да узнаят кой е хванатият, защото Левски казвал „аз съм търговец от Румъния и никого не познавам.“ Очите му били сведени към земята и никого не поглеждал. След обед Левски, заедно с Никола Цвятков и Христо Латинеца били откарани за Търново, та там пашата да ги разпита. 

 Ако били узнали турците, че хванатият е Левски, щели да го изпратят в София и наградата, обещана от правителството, да се раздаде на Ловчанската полиция

 Когато Марин Поплуканов, Димитър Пъшков и поп Лукан били откарани в София, от там телеграфирали да бъде арестуван баща ми, Иван Драсов и поп Кръстю, като съучастници на Левски. Баща ми бил обвинен от Димитър Общи, че в нашата градина се събирали понякога комитетските хора на събрание. Каймакаминът лично със своите чиновници дошъл у дома. Било на обед. Баща ми ги поканил на софрата. Сложил им ракия и гювеч, той знаял предварително от някой вътрешен, че ще го арестуват. По едно време каймакаминът се обърнал към баща ми: „Е, Яким Чорбаджи, та и ти си бил царски враг, а?“. „Кой? Аз ли? – попитал тати спокойно, па изгледал гос тите си, станал от софрата и изкряскал: „Хайде всички вън. Щом съм царски враг, що щете при мен.“ – и без да му мисли дръпнал месаля и всичко що било по софрата стана ло на парчета“, разказва синът на  Яким Шишков.

„В това време заптиетата правили обиск из пространния хамбар и доложили за неуспеха си на каймакамина. Той, за да успокои тати, му казал: „На шега ти казах, чорбаджи. Ич 

може ли да вярвам, че оня вагабонтин Общия, ще каже истината. Той, за да се отърве, маса народ е съобщил от Ловеч

 Ама, може ли, ко гато гощаваш нас, да правиш „икрам“ на ония комити. Па това ставало пред очите ни. Къде сме биле, та не сме виждали? Ние не вярваме, чорбаджи, че ти не си наш приятел.“ Баща ми ходил и в конака на разпит, но за какво е разпитван не помня“, казва още Шишков.

„Димитър Пъшков бил прибран от тати като за писар. После го направил съдружник в кръчмата, но не и в цялата му търговия. Баща ми се е познавал добре с Левски, Сава Раковски, Панайот Хитов, Палаузов, Априлов, Евлоги Георгиев“, добавя той.

„С последните и търгувал. Баща ми умря, ритнат от кон. Той беше силен и с твърд характер, мълчалив и скромен. Винаги отбягваше да разправя за своите работи. Затова и много неясноти има в неговия живот“, каза още синът на чорбаджията. 

Данаил Кацев-Бурски се среща и със седемдесет годишния Христо Панов от Ловеч и го разпитал за Петър Маринов, който бил зет на Величка Хашнова. Тя се омъжила за възрастен, след Освобождението. Панов казал следното: „Той е знаял някаква тайна, защото скоро, по искането на вуйча му Марин Поплуканов, напусна Ловеч и се загуби. Беше стражар и още жив получаваха му пенсията... Тодор Златев началник на гара Ветово до 1896 год. заварил Петър Маринов стражар на гарата. Бил винаги умислен и скърбял за Ловеч. Питал го защо си не отиде, а той със сълзи на очи отговарял: „Не мога бе, брате, не мога. 

Щом си отида ще ме убият... Аз им знам всичките работи...

 Тъща ми ще ми издере очите, ако ме види, нали ме знаят за умрял. Вуйчо Марин ми каза, като ме изгониха,че ако се върна ще ме убият като куче.“ Тоя Маринов починал във Ветово десетина години, след като беше умрял вече веднъж и му се получаваше пенсията от вдовицата. Подаваха се заявления по това безаконие.“ Тези факти били съобщени на Данаил Кацев-Бурски от Асен Златев, който бил адвокат в град Ловеч. Скоро след това, през април 1925 г, Кацев заминал за гара Ветово, та на самото място да провери истинността. Той пише, че имало още живи стари хора, които помнели Петър Маринов. Намерил в архива на куртбунарското околийско управление ведомости, където се е разписвал Петър Маринов, когато е получавал заплата. Нека се запомни добре, че 

дребните лични интереси на повечето от хората около Левски са му пречили да върши работата си спокойно

 И преди да пристъпим към самата същност на занимавания ни предмет, ще трябва да видим Апостола на свободата с какви хора е бил заобиколен. Нека не се забравя, че историята се гради от характери те на участниците и ръководителите – създателите на събития. 

Като организатор Левски познава всички с които работи, но неговото великодушие понякога му е пречило да разбере кой е с него и кой против него. Той е в стихийната си дейност, когато 

Любен Каравелов му изпраща за помощник Димитър Общи. Левски не му доверява

 и има дълги разправии с Каравелов за внедряването на Общи. Когато Димитър Общи започва да не се подчинява на Васил Левски, а върши свои авантюри, Васил Левски решава да премахне Общи, за да не провали делото. 

Димитър Общи е авантюрист с неизвестно положение, говори само османотурски и лошо сръбски език. Хвалел се е много. Двата стълба на революционното дело се сблъскват в различията си за революционната работа и внедряването на Димитър Общи в организацията на Васил Левски. 

Любен Каравелов нагрубил Васил Левски, 

Апостола преглътнал великодушно, за да избегне разрива и по този начин да запази изграденото с толкова мъки революционно дело. Димитър Общи успява да спечели хора от привременното правителство. Един от първите негови приятели е Анастас Попхинов от Плевен, който търсел случай да „спъне“ работата на Васил Левски. 

Анастас Попхинов разпечатвал писмата, които идва ли от Букурещ, от брат му Данаил Попов и адресирани лично за Васил Левски, и дори не се посвенявал да иска той да за стане начело като организатор на революционните комитети вместо Васил Левски. 

Попхинов е бил зъл и отмъсти телен. Той написал веднъж на Васил Левски „не ми стъпвай на опашката, защото ще те клъвна по челото“.

Васил Левски вместо да изпълни решението да бъде убит Анастас за противореволюционна дейност, великодушно му прощава, за да видим същия Анастас Попхинов отявлено да поддържа Димитър Общи срещу Васил Левски. Решението да се обере орханийската поща е било дело на Димитър Общи, х. Станьо Врабевски, Анастас Попхинов, Димитър Пъшков и Иван Драсов, а Васил Левски яростно се противопоставя. Иван Драсов иска обира да стане, за да се сдобие комитета с пари, обаче, той е бил твърде неопитен и не можел да разбере истинските намерения на Димитър Общи, Анастас Попхинов и Пъшков. 

В ловчанския комитет са Марин Поплуканов, Анастас Попхинов, Иван Колев, Цветко Павлов, поп Кръстю, Димитър Пъшков, Иван Драсов, Анастас Попов и др. Председател е Марин Поплуканов, подпредседател е Цвятко Х. Павлов, секретар Иван Драсов, касиер – поп Кръстю и другите членове. Марин Поплуканов е бил човек със силен характер, твърд и жесток. За своите лични интереси се е грижил твърде много. В отсъствието на Васил Левски Марин Поплуканов е приемал пари и издавал квитанции. Прикрит и мнителен, той сам подготвял да бъде подкрепен Димитър Общи по обира на орханийската поща и по тоя начин в разправиите на двете течения да извлече изгоди за себе си!

Марин Поплуканов дори прави инсинуация против по председателя Цвятко Х. Павлов, който е имал службата за закупуване на оръжие, мъчи се да го скара с троянския комитет и донякъде успял. Най-добре неговият характер изпъква след Освобождението, когато заема длъжността кмет на града. Той не се стеснява да заяви, че тоя народ, когото са освобождавали ще трябва да му плаща.

Димитър Пъшков бил същия твърд и непоколебим характер. За него общите интереси имат значе ние дотолкова, доколкото ще може да подсигури своите. Не обича охотно да разправя за това минало, за да се не отнеме славата им, че са били членове на привременното правителство на Васил Левски. Пъшков не признавал никого освен себе си и Марин Поплуканов.

Димитър Пъшков след Освобождението използва нашироко своето качество на председател на постоянната комисия, закупува чужди имоти на неуморно ниски цени и по тоя начин извиква омразата и незадоволството на целия ловчански край. Него най-добре го характеризира прошението на селяни от селата Зълков и Сотево до председателя на Окръжния съд. Това прошение е поместено в поп Кръстювия требник под заглавие: „Дописка от Ловеч 1879 Ноемврий 26“ ХУБАВЫЙТ ДИКИСАН.

На стр. 155 

поп Кръстю е отбелязал истинските предатели, виновници за залавянето на Васил Левски

 За съжаление стр. 155 е откъсната и унищожена от Марин Поплуканов след Освобождението. 

Поп Кръстю е ловчалия, завършил Белградската семинария, около 1862 година, познавал се лично с Раковски и с Левски.

 Взел живо участие в църковните борби против гръцките владици и лично против Илариона Ловчански, (дедо Ловчу). В църквата от амвона 1869 година държал пламенна реч против гръцките владици и Илариона в не гово присъствие. Левски, щом пристига в Ловеч, първа та му работа е да се срещне със стария си познайник поп Кръстю, който се отзовава на бунтовническия му повик. Той е бил против терора и обирите с убийства.

Едничък попа поддържал Левски, когато не давал съгласието си за обира на орханийската поща. Попът се противопоставял и на тъкмения обир в Денчо Халачина, защото се опасявал да не пострада делото. За зла участ от поп Кръстю е останал днес един Требник от 156 страници. Според д-р Стоянов днес са останали 154 от тях! Има улики, че два листа са отрязани, това констатира още Данаил Кацев-Бурски в своите разследвания. 

Бурски пише, че в Ловеч му казали, че преди години Димитър Пъшков търсел този требник, защото на 144 страница след приключване на статията си „Дикинсънъ“ е написано стр. 155. Посочва се тази страница, за да се разбере още колко беззакония е направил Димитър Пъшков. В требника е записана и статията „Паметникът на свещенодякона Игнатия Левски“ , която служи за „неопровержимо“ доказателство за самопризнанието на поп Кръстю. 

Как е заловен Васил Левски? 

Собственикът на хана, Христо Цонев-Латинеца и доверен човек на Апостола, бил помолен от него да намери кон до Севлиево. През това време в Къкринското ханче и преди това не ставало изобщо дума, че Васил Левски ще чака поп Кръстю. Апостола и Латинеца легнали да спят. Никола наклал печка и седнал да яде и пие, докато станало време да заминат. По-късно ги събудил. Христо Латинеца отишъл за кон. Излязъл през задната врата. Никола Цвятков затворил вратата и се върнал при Дякона, който отишъл по нужда в яхъра през същата врата. Щом се върнал и заопасвал пояса си, на пътната врата се потропало. Мислели, че е Христо Латинеца. Чуло се: „Ачъ капу бе, ханджи.“ Гласът бил на полицаят, който пресрещнал Васил Левски и Никола Цвятков на Пази мост. Това бил Хасаноолу Али чауш – помак от махала Хармането. Никола се върнал при Апостола и му казал: „Заградени сме, има много стража ри.“ Дяконът се запасва надве-натри, взима два револвера и му казал да отвори малките врати през яхъра. Минал през двора и наближил вратата, която излизала на хармана към двора на Денчо. 

Левски не подозирал, че зад вратата на плета имало засада от няколко стражари, той я прескочил, но лошо вързаните му гащи се закачили и той пада на земята! 

Скритите трима полицаи веднага се опитали да го натиснат, но той бил по-силен и ги отхвърлил, стрелял и наранил Юсеин Бошнак

 В това време някой извикал: „Юрум бре“ – „Дръже бе“ и всички над 15 полицаи стреляли в залп. Един куршум закачил изправения Дякон над лявото му ухо, а един от полицаите го ударил и отрязал половината му ухо, което увиснало. Никола взел неговите вещи, ботуши, черги, ризи, гащи, антерия и ги сложил на леглото му.

 Полицаите се върнали и изкъртили вратата. Никола се престорил на заспал, а тогава дошъл Христо Цонев и османците го арестували и него. Христо извикал Никола, който отворил вратите. Нахлулите заптиета го попитали: „Има ли вътре още някой?“ Казал им, че имало още един, с когото заедно спали. Влезли в стаята и питали къде точно. Прибрали вещите му и обискирали хана. След това довели Васил Левски гологлав, разпасан, с паднали гащи, ръцете му били вързани отзад. 

Дяконът бил облян в кръв

 Катил Хису Чауш изкрещял на Никола Цвятков: „Иди опаши тая свиня!“ Той го запасал и взел падналото пишкирче с 50 гроша и отрова. Другите пари, кои то Апостола получил в Ловеч, се били изсипали по време на борбата между Васил Левски и полицаите. Тези пари си поделили стражарите – 4500 гроша, а в снега имало още и селяните взимали с шепи сняг, за да го топят и да намерят пари!

Апостола прекрасно е знаел кои са предателите и какво са искали да сторят с него и делото от страх, злоба и жадни за лични облаги! Той е искал да спре започналото унищожение на комитетите и се насочил към Ловеч, къде то вече е имало от всички места османски шпиони и полиция. Поп Кръстю винаги и всякога е бил против терористичните похвати на Димитър Общи. Той поддържал Васил Левски против алчната за богатство пасмина от хора, които благоговеят само пред авантюрите на Димитър Общи. Техните интереси за сметка на общото народно дело не е можело да не възмущават поп Кръстю и той е прав, като е бил гневен от техните деяния, които увличат и Васил Левски, и които деяния подготвили неговото проваляне. Поп Кръстю, после и самият Апостол са знаели, че дякон Паисий е убит без вина, по доносите на предателите Димитър Пъшков и Димитър Общи. Паисий не е мътил водата на комитетските хора, а е съсипвал сънищата на търговците между тях. 

Най-старата версия и лъжа е, че поп Кръстю е предател на Апостола! Тук е момента да разкажем нещо, което се пренебрегва от българската историография. Лично изследователят Дочо Дулев отишъл в Ловеч при възрастния учител – пенсионер Гено Иванов. Действието се развило през 1954 г. Гено Иванов казал на Дочо Дулев, че чул от поп Георги Антипов, който пък чул много пъти от Михал Векилски – бивш служител в конака в Ловеч, че 

ГЛАВНИЯТ ВИНОВНИК ЗА ЗАЛАВЯНЕТО НА ЛЕВСКИ Е ЖЕНА

 Естествено Дочо Дулев е озадачен и лично се заема да открие коя е тази жена. Първоначално той се натъква на една Яна, дъщеря на поп Лукан Лилов от Ловеч. За нея никой историк до този момент не е писал какво тя е усещала, че прави кака ѝ Величка по отношение на Апостола и на поп Кръстю, и никому не казвала! Когато се омъжила, всичко това тя казала на мъжа си Петър Маринов, който от своя страна изплюва камъчето и почнал да говори тук-там по този въпрос. Научил за това Марин Поплуканов, брат на същата Величка и тогава кмет на гр. Ловеч и се заканил на Петър Маринов, че ще го убие! Петър Маринов се уплашил и избягал с жена си на гара Ветово, Варненско. Важно е да се поясни, че когато Данаил Кацев разговарял през 1925 г. с Васил Бочев – бивш член на революционния комитет в Троян и последният му казал, че 2 дни преди да замине Апостола е бил изпратен Генко (Ганко) Маринов – лисицата (куриер), че Васил Левски ще пристигне в Ловеч. Писмото, което е носел, е било предадено на Величка Хашнова – сестрата на арестувания Марин Поплуканов. То е на Троянския частен революционен комитет, но със знанието на Васил Левски! В книгата си „За Василя Левски“ Тодор Луканов пише, че леля му Мария Сиркова си спомнила как „Васил пристигна надвечер в сумрак.“ Той казал на Мария, че няма да се бави нито ден и още на другия ден трябва да замине за град Севлиево. За този случай говори отец Матей Преображенски, който през месец май 1873 г. отива в Ловеч в дома на Никола Сирков и последният му казал: „Васил пристигна вечерта късно... и че... след пладне ще замине за Търново.“ Когато Васил Левски е заминал от дома на Никола Сирков, същата вечер е отишъл в Къкринското ханче. В книгата си „Спомени и очерки из българските революционни движения“ Минко Иванов Марковски (1862-1924 г.) пише: „На 26 декември пристигна в Троян известният в ловчанското окръжие турчин Х.(хаджи) Есад ефенди... той се установи на квартира у интимния си приятел Димитър Попов.“ Необходимо е да се каже, че той е бил член на Троянския частен революционен комитет, негов председател, което османлията – любовник не е знаел! В провелия се разговор за Васил Левски между двамата османлията казал: „Димитър ефенди, една тайна ще ти кажа, ама думата тук да си остане: аз вчера бях в Ловеч, когато се донесе на властта, че тоя пезевенк бил там и полицията взе всевъзможни мерки за улавянето му: всички пътища, улици и съмнителни къщи са запазени от шпиони и заптиета и, вярвам, че с божията воля и силата на Мохамеда, скоро ще бъде хванат.“

На 25 декември 1872 г. в Ловеч никой не е знаел, че Васил Левски ще пристигне там, освен Величка Хашнова

„Васил Левски е предаден. Можем да си позволим леко милосърдие - като православни християни, и да смекчим ненавистта си към виновния - тя е жена! И се казва Величка Хашнова”. 

Тя е първородната дъщеря на семейство Поплуканови в Ловеч и е сред активните участници в народоосвободителното дело. Жената чака Левски целия ден и през нощта, но той не идва - четем в книгата на Дочо Дулев „Предателката на Васил Левски”. На другия ден тя се среща с Никола Сирков и му се оплаква, като го пита: „Да не би да е станало с него нещо лошо? Да не би турците да са го убили?. А той казва: „Охо, Левски дойде още снощи у дома. Беше много късно. Първата му дума, като влезе, беше: „На никого да не казвате, че съм дошъл!“. През нощта правихме това-онова и днес следобед замина за Търново, но каза, че ще се отбие и ще преспи в Къкринското ханче. Но това, като изключение, като на вярна съзаклятничка на революционния комитет, го казвам само на теб. На никой друг това няма да го казвам. Няма да го казваш и ти“. „В 1925 г. Данаил Кацев-Бурски, в разговор с Васил Бочев (деец на революционния комитет в Троян) му казва: „Когато заминаваше Дякона за Ловеч, два дни по-рано изпратихме Ганко Маринов-Лисицата - комитетски куриер, да отнесе писмо, че Левски ще отиде в Ловеч...

Писмото било предадено на Величка Хашнова, сестра на Марин Поплуканов". Генко Маринов е пристигнал при Величка на 23 декември 1872-ра (събота). На 25 декември Величка е уведомена с писмо от Ганко, че Левски ще пристигне! Тя изпраща Ганко за Троян и веднага отива в конака с уговорката - с която е заплашена, че само ако каже нещо полезно за османците, само тогава брат й и Пъшков ще могат да бъдат посетени от нея в София, за да им занесе дрехи и храна.„Величка се явява последното и най-важно звено за разплитане на веригата по залавянето на Апостола.  Ако тя не е издала информацията от писмото, а именно, че Левски ще дойде, никога нямаше да бъде засилена, при това изключително много, охраната. В това число се добавят и конни аскери от Ловеч. Величка получава разрешение да отиде до София и да носи храна и дрехи на брат си. Това не е ли най-важното доказателство? Именно по този начин Величка дава началото на залавянето на Левски.

През 1954 г. Дочо Дулев е разговарял с възрастния учител от Ловеч Гено Иванов, който му разказва, че чул от поп Георги Антимов, че главният виновник за предателството на Васил Левски е жена! 

Дочо Дулев разказва: „Аз, Дочо Дулев, в 1954 г. лично ходих в Ловеч при учителя пенсионер Гено Иванов, най-отговорно ми каза, че лично от поп Г. Антимов знае, защото го е чул от Михаил Векилски - бивш служител в конака в Ловеч, а поп Г. Антимов бил изповядал предателя на Васил Левски. Била е жена - сестрата на Марин Поплуканов!" 

Лъжата, че поп Кръстю е предал Васил Левски е сплетена по нареждане на Марин Поплуканов и Димитър Пъшков

 Единият е кмет след Освобождението, другият- народен представител. Изпълнител била сестрата на Марин Величка Хашнова. Резултатът - унищожението на ВРО и обесването на Апостола на Свободата Васил Левски. Като свържем казаното от Михаил Векилски, че „ГЛАВЕН ВИНОВНИК ЗА ЗАЛАВЯНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ Е ЖЕНА“, се връзва, че Величка не само е казала в конака, че на 25 декември 1872 г. Апостола ще пристигне в Ловеч, но че и конкретно го е предала, като е насочила османската полиция към Къкринското ханче същата нощ, независимо известяването на селянина от Къкрина, за да го заловят! Важно е да се добави, че именно Дякона е предаден не само от прекия издайник Величка Хашнова, А 

СЪВМЕСТЕН ЗАГОВОР ОТ ЦЕЛИЯ ЛОВЧАНСКИ КОМИТЕТ 

Петър Левски, брат на Дякона, опълченец и герой от Шипка отишъл при поп Кръстю, за да го убие, но не го направил, защото разбрал, че други били предателите. Петър казал на сестра си Яна, когато се върнал в Карлово, че не убил попът, защо той не бил предал Дякона, а предателите, били сегашните чорбаджии на Ловеч! (семейство Поплуканови, Димитър Пъшков и приятели). След Освобождението поп Кръстю не забогатява, не взема важни постове, не ползва привилегиите на поборник. Болен от туберкулоза поп Кръстю разпродава имота си за доктори и лекарства. Умира на 43 г., три години след Освобождението. Оставя вдовица с четири деца в пълна нищета. За да осигури препитанието на децата си вдовицата Мария била принудена да върши най-черната хорска работа в чуж ди къщи. Три от децата умират също от туберкулоза. Четвъртото не оставя потомство. Така родът на поп Кръстю Никифоров се затрива до крак, както са искали неговите врагове и предатели на Васил Левски.