За какво са ни прекупвачи и търговци - да купуваме директно от производителя!

Скъпи приятели, чувствувам се длъжен да се включа в дебатите относно цените на стоките - едно, че винаги съм считал, че ги разбирам тези работи и второ, защото си спомням онези времена, когато човек си купуваше нещата на една и съща цена навсякъде - било то в Бургас, Куртово Конаре или Михайловград.

И така, удрям направо в сърцевината - нуждата от търговци-частници, които купуват евтино и продават скъпо. Абсолютно ненужни!

Ако ти трябва нещо, качваш се на колата, отиваш в стопанството на бай Боре до Елхово, купуваш три кила гърди без кост, две кокошки, заколваш ги - правиш си луканки, бахур, етърник и други, и ги носиш в къщи.

За хляба - отиваш в Златна Добруджа - вземаш три кила брашно  -мелиш, печеш и ядеш  хляб, правиш баница или юфка.

За ракията и виното, съответно в Сунгурларе или в Мелник. Чаши, чинии и посуда - в завода и т.н.

Сега, за хималайската сол и южнокорейските коли, и въобще чужбинските стоки, не съм го мислил още.

Ако Ви прави впечатление срещата е между умния потребител /Аз/ и производителя. Търговци не са ни нужни. Ще питате и за цените. Цените ще бъдат определени от специалистите - синдикалисти, журналисти и Мая Манолкова. Ще е нужен и контрол, така че към всеки производител ще има прикрепен чиновник, който ще следи за спазването на реда и съответно ще арестува на място нарушителите.

Тук прекъсвам за момент, защото жена ми нервно пита, цитирам: "Ами, ако вечерта ти се прияде салата с доматки и краставички, и печени чушки (както често се случва), а нямаме, какво правим?"

Отговарям: "Скъпа жено, качваш се на колата, отиваш в близкото село Червени връх, купуваш десетина розови домата по 1,20 лв. килото, оттам се мяташ за краставички към Айтоско по 0,80 лв., пътьом минаваш към една от фермите за чушки за пет-шест чушки и готово."

Знам, защо ме пита, защото около нас има поне три малки магазинчета плод-зеленчук, които са отворени от шест сутринта до десет вечерта и имат от доксан-докус неща. Има и няколко малки магазинчета за месо, сирена и други вкусотии, има и супермаркети, които също работят от сутрин до вечер.  

Въобще вярно е, че е много удобно, дето се вика по чехли, отиваш да накупиш неща и да нахраниш домочадието.

Но, скъпа жено, те са търговци, прекупвачи - купуват, слагат си надценка (което е спекула - демек престъпление) и нещата стават по-скъпи. 

 И тъй като я виждам, че върви към мен с тежък чугунен тиган в ръката, ще спра изложението си, което е жалко, защото тъкмо щях да Ви разкажа колко би било добре държавата да поеме въпроса и кое и къде да се произвежда, и на какви цени да се продава...

-----------
Авторът е председател на Общинския съвет в Бургас, дългогодишен председател на Районната избирателна комисия; позиция във ФБ.