Гавра, наречена "Парижката Света Богородица" в мизерната зала 1, олицетворяваща културата у нас

След като трупата на френския мюзикъл "Парижката Света Богородица" натовари на петте си тира реквизита тази сутрин  и отпътува от българската столица, трябва да кажа, че представянето им у нас бе пълна бутафория и подигравка с българските ценители на музиката. Това беше голяма обида за зрителя.

От 6 до 11 февруари, в 8 представления, в пълната зала 1 на НДК никой не посмя да извика, че всъщност "царят е гол". 

Веднъж завинаги трябва да престанем с характерното за нас чуждопоклонничество и снобария да замълчаваме, когато ни се поднася очевиден боклук за шедьовър щом сервитьорът  е с гръмко име на нещо познато от запад. 

Истината е, че продукцията, която бе представена у нас като оригинална и титулярна и т.н., беше твърде евтина, за да се платят билети с цена от 80 до 200 лева. Подчертаваме, че зала 1 на НДК с нейните 3380 места бе през цялото време пълна след мощната реклама по БНТ и социалните мрежи, че ще видим на сцената нещо изключително за първи път. В събота и неделя артистите "работиха на две смени" - от 15 часа и от 20 часа.

Войната на блондиките тресе НДК

Каква е истината?

От елементарно уважение към зрителя постановчикът трябваше да преведе на български със субтитри френските текстове на песните. Липсваше задължителният за залата оркестър, което беше огромна плесница за всеки уважаващ себе си любител на класическата опера и мюзикъла. Нещо повече в подкрепа на това твърдение - на финала на всяко представление композиторът излизаше редом с участниците и твърдеше, че продукцията била съвсем близко до класическата опера, заради живите изпълнения на вокалите. 

Участниците пяха на синбек. Много е вероятно обаче някои от тях дори и да не са си правили усилие да натоварват своите гласни струни и да са били  включени на плейбек, което дори и най-професионалното ухо не можеше да долови. Причината бе, че озвучаването бе под всякаква критика. 

След скандала с театрите: Финансова афера за 100 000 лв. и в НДК

Музикалната интерпретация следваше класическия роман на Виктор Юго до известна степен само в първо действие, колкото да различим главните герои, след което циганските танци с повей на рап не пресъздадоха каквото и да е внушение за връзка с повествованието, самите герои и слабото им пеене на сцената също. 

Тя е новата шефка на НДК и е специалист по...отваряне на чакри

Лъжа е, че реквизитът бил 170 тона, защото на сцената ясно се видя всичко, което е нужно и можеше ориентировъчно да се прецени, че няма тежест даже и 100. 

Единственото достойнство на отегчителния двучасов спектакъл с 15 минути почивка бе оригиналното иновативно осветление на сцената. 

За добавка публикувам отвратителното състояние на оборудването в най-престижната зала, олицетворение на културата в България, защото картината е повече от мизерна. Поне от 5 години насам зала 1 крещи за ремонт, но очевидно никой от изредилите се в това време трима министри не се е заинтересувал от задълбочаващия се проблем. 

Министър Атанасов призна, че хич го няма, а културата го пита с какво се друса

Чудо е, че все още не са заведени съдебни дела срещу стопаните на НДК от зрители, които се препъват  в оголените кабели, стърчащи по пода с изръфания и лекьосан мокет. 

Подлакътниците и облегалките на столовете са не само стари и мръсно гнусни. Дамите, които са дошли с официален тоалет одират скъпите си облекла за стотици левове, защото стърчат железните арматури по седалките. Толкова наслоена кир и нагла безстопанственост не може да се види дори и в най-западналия салон на някоя африканска държава. 

Министърът на културата не си говорел със заместниците си

И накрая, за сравнение, да знаете, че мюзикълът "Парижката Света Богородица" на Старозагорската опера, постановка отпреди 2 години, е на светлинни години пред невзрачната халтура на френски, показана в НДК в началото на февруари. 

В Стара Загора аналогичното произведение включваше 250 участници - с хор, балет и истински оркестър. 

Флагман.бг ви препоръчва да видите това представление, за да го сравните със сурогата, показан от неизвестна трупа, напомняща с циганските си ритми и песни повече за цирк Дьо Солей, отколкото  за класика.