Когато Меден рудник каза „Стига!“ и се обяви за Копър майн

Един ден, в който не се очакваше да се случи почти нищо, но въпреки това – всичко, което трябваше да се случи, започна да се случва, „Меден рудник“ обяви независимост. Без никакви предварителни сигнали, без фанфари и без консултации с ООН. Просто така. А бодливата тел и барикадите от стари гуми не бяха просто за украса – зад тях стояха намусени мъже, въоръжени с разнообразни режещи, промушващи и трошащи кости предмети, както и местни баби, които смятаха, че революцията може без пушки, но не и без точилки.

Най-горещите точки на новосформирания граничен контрол бяха три: пералнята „Белина Еко“, където някой бе разположил промишлен варел с белина като стратегически запас за възпиране на евентуално нападение; бившата дискотека „Флирт“, където бойният дух се крепеше на каси с бира и домашно вино от избите на „селото“; и шлюзовете на Мандренското езеро, където местните рибари се готвеха да отблъснат натрапниците с нещо, което подозрително приличаше на самоделни харпуни. Това бяха и единствените места, откъдето в „Меден рудник“ можеше да се проникне с превозно средство.

Отрядът за борба с масовите безредици пристигна бързо с класическото: „Има два начина да се разберем. Кой от тях избирате?“, но беше принуден позорно да се оттегли на безопасно разстояние, след като няколко мощни касиерки от кварталния „Кауфланд“ го обстреляха със замразени пилета. След това дойдоха военните, но в Бургас те са предимно моряци, които на сушата изглеждат като хора, загубили ключовете от къщата си в чужд град. Местните бързо отблъснаха и тях.

Тогава правителството се принуди да изпрати преговорен екип – емисари с бяло знаме и физиономии на чиновници, които не знаят защо са тук, но са сигурни, че не е за добро. Пуснаха ги вътре, и те с удивление установиха, че „кризата“ всъщност представлява нещо средно между народен бунт и фестивал на балканската кухня.

Още с първата крачка зад барикадите, емисарите попаднаха в облак от миризми, които атакуваха сетивата им като добре координиран спецотряд. Първи долетя ароматът на врящ курбан. После ноздрите им погали топлата, мазна вълна от чеверметата. И накрая финалният, съкрушителен удар – миризмата на прясно изпечена наденица. Бяха попаднали в някаква кулинарна версия на битката при Шипка. И по всичко личеше, че защитниците не предвиждат отстъпление.

Масите и пейките бяха наредени с военна прецизност. На тях бяха насядали стотици жители на комплекса, готови да се включат в бойните действия, ако се наложи. Те сладко замезваха и поддържаха духа си висок с чести наздравици. В средата, като своеобразен команден щаб, се издигаше огромен димящ казан, пазен от трима ветерани на кварталните седенки, които твърдяха, че ако бобът не ври поне четири часа, всичко е загубено. Виното и ракията се лееха като река. В единия край на полевата кухня няколко деца ентусиазирано се учеха да обръщат кебапчета върху скарата, докато един дядо им обясняваше, че истинският майстор никога не натиска месото с вилица, „щото така изтича душата му“.

По-нататък група мъже виеха хоро под съпровода на джура гайда с такава отдаденост, сякаш се намираха на сватбата на последния ерген в „Меден рудник“. В центъра на танца подскачаше една жилава бабичка, видимо преживяла минимум десет правителства и поне три инфлации.
Преговорите започнаха в атмосфера, която напомняше прочутата картина на Иля Репин „Казаци пишат писмо до султана“, но с повече алкохол върху масата. Емисарите, които по план трябваше да държат твърда линия, бяха тактически разгромени още в първите минути. В ръката на един от тях като с магия се материализира топло кебапче. Друг получи компотен буркан, пълен с домашно вино, и окуражително потупване по рамото. Някой подаде на най-строго изглеждащия документ, който съдържаше исканията на „бунтовниците“. Накратко, съпротивата бе безсмислена.

– Защо го правите? – попитаха емисарите.

– Защото ни писна да чакаме! – отвърна червендалест представител на сепаратистите, който приличаше на човек, способен без особено усилие съм да качи на гръб 100-килограмово прасе по стълбите до осмия етаж. – От колко време ни лъжат, че ще строят новия път? Колко години минаха, откакто Общината изготви и подаде проекта? Правителствата се сменяха едно след друго, но никое не отпусна необходимите средства! През това време, всеки ден в пиковите часове, минимум 50 000 наши жители псуват в задръстванията, докато чакат да излязат или влязат в комплекса по единствения пряк път! Докога ще ни размотават, а? Ние да не сме втора ръка хора! Амчи Димитър Рачков и холивудската звезда Мария Бакалова са от „Меден рудник“, бе, алоуууу!

– Ами, криза е… Парите все не стигат. Партии, кметове, синдикати, браншови организации… Всеки в България иска нещо… – измънка един от емисарите.

– Като е така, ние сме си намерили кой да ни помогне! – със самочувствие заяви бабанкото от съпротивата и, след многозначителна пауза, накарала всички да притихнат в очакване на следващите му думи, продължи: – Вчера бяхме на среща в посолството на САЩ по тяхна покана. Бат Дончо ни предлага да станем петдесет и първия щат под името „Копър майн“! Знаете, че нашият район е богат на руда. Знаят го и американците, които искат само едно – да им позволим да добиват тук полезни изкопаеми. В замяна ще ни построят новата пътна връзка за шест месеца, а в боровата горичка ще направят „Дисниленд“!

– Кой е бат Дончо? – попита главният преговарящ, изпаднал в състояние на когнитивен дисонанс.

– Как кой? Президентът на САЩ. Ние му викаме така, защото вече го броим за един от нас. От посолството казаха, че човекът предлага и Тръмп Тауър да построи тук. Ама истински небостъргач, не като сегашния, дето стои тъмен и необитаем. Меденруднишкият Тръмп Тауър ще се вижда чак от Ямбол и Сливен! Поканили сме бат Дончо да ни дойде на гости в най-скоро време. Ще го посрещнем царски. Един оркестър от циганската махала вече композира „На Мелания шапката кючек“. Много я харесват там. Шукаритетна била, казват.

Емисарите моментално схванаха, че положението излиза от контрол. А нито те, нито началниците им искаха международен скандал.

– Какви са вашите искания? – с обречен глас попита главният преговарящ и, на прага на нервен срив, започна да мига със скорост пет пъти в секунда.

– Гаранции, че още тази година ще започне изграждането на южния обход на „Меден рудник“. Всички тук обичаме България, но ви съветвам да подходите сериозно към нашето искане. И побързайте с първата копка, преди бат Дончо да ни е предложил и летище… – заяви бабанкото от съпротивата, намигна закачливо и изпи на екс водна чаша, пълна с домашна ракия.

_

copper mine в превод от английски означава меден рудник

Още хумористични статии за любимия на автора бургаски жилищен комплекс:

Доналд Тръмп и Камала Харис скараха бургаски пенсионери

Помните ли как в късния соц бездомните кучета в „Меден рудник“ изчезнаха?