Удар с цените кроят търговци

Търговци подготвят удар с цените за потребителите през следващите месеци, показва анкета на Националния статистически институт (НСИ) сред мениджъри на фирми. През януари рязко се увеличава делът на търговците, които очакват цените да нараснат през следващите три месеца. Всеки четвърти шеф (близо 25%) на фирма в търговията на дребно смята, че ще има поскъпване.

Очакванията за повишение на цените идват на фона на данни на КНСБ, според които редица основни храни в България са по-скъпи отколкото в страни като Германия, Франция, Хърватия, Нидерландия и Испания. Сред държавите, за които е направено сравнение, цените на сиренето, краставиците и олиото в България са най-високи.

Бизнес климатът в търговията на дребно през януари се влошава, показва анкетата на НСИ сред мениджъри на фирми. Причина за това са по-резервираните очаквания на търговците на дребно за състоянието на фирмите през следващите шест месеца. Същевременно прогнозите им за обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца се подобряват. Явно търговците очакват повишение на оборотите, но и по-големи разходи.

Несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и недостатъчното търсене остават основните пречки за дейността на търговците на дребно.

В сектора на услугите също нараства делът на мениджърите, които очакват покачване на цените през следващите три месеца. Но делът на шефовете на фирми в услугите, които прогнозират поскъпване, е много по-малък, отколкото при търговците на дребно. Освен това в услугите има стабилна група от мениджъри, които очакват дори намаление на цените. Явно на места цените на някои услуги са толкова високи, че има отлив на клиенти и мениджърите смятат да направят намаления.

През януари бизнес климатът в услугите се влошава, както и при търговията да дребно. Причината за това са по-неблагоприятните очаквания на мениджърите за състоянието на фирмите през следващите шест месеца, показва анкетата на НСИ. Резервирани са и прогнозите им относно търсенето на услуги през следващите три месеца. Основният фактор, ограничаващ развитието на бизнеса в сектора на услугите, продължава да бъде несигурната икономическа среда, посочена от 53,9% от фирмите. На второ и трето място като пречки за бизнеса са конкуренцията в бранша и недостигът на работна ръка.

Повишение на цените през следващите месеци очакват и мениджърите в строителството, показва анкетата на НСИ. Бизнес климатът в строителството през януари се повишава главно поради подобрените очаквания на строителните предприемачи за състоянието на фирмите през следващите шест месеца. По-оптимистични са и прогнозите им относно строителната активност през следващите три месеца. Най-сериозните затруднения за развитието на строителството остават свързани с несигурната икономическа среда, недостигът на работна сила и цените на материалите, въпреки че през последния месец се отчита намаление на отрицателното им въздействие.

Само в сферата на промишлеността мениджърите очакват задържане на цените през следващите месеци. А бизнес климатът в промишлеността остава почти на равнището си от декември миналата година. Очакванията на промишлените предприемачи както за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца, така и за дейността през следващите три месеца, са благоприятни. През януари се повишава средното натоварване на мощностите на предприятията, което достига 74,2%. Основните проблеми, ограничаващи дейността в сектора, са несигурната икономическа среда и недостигът на работна ръка, посочени съответно от 56,9% и 31,7% от предприятията.

България, Румъния и още четири източноевропейски държави поискаха премахването на търговските практики, които поставят в неравностойно положение местните производители, съобщиха румънски медии. В инициативата с искане за по-строги европейски закони са се включили и Словакия, Хърватия, Литва и Унгария.

Представеното искане на пленарната сесия на Европейския съвет по земеделие е ограничаване на търговските допълнителни такси за местни продукти до същото ниво, като допълнителните такси за вносни храни. Според румънските власти големите търговци на дребно продават продукти от други страни по-евтино и поставят румънските стоки в неравностойно положение.

“Има неоправдани несъответствия по отношение на търговската надценка на една и съща продуктова категория”, казва Флорин Барбу, министър на земеделието в Румъния. За да подкрепи тезата си, той е поискал от Съвета за конкуренция да разгледа търговската надценка за 12 категории храни. Сред тях са птиче и свинско месо, мляко, моркови, картофи, както и тестени изделия от брашно, козунак и бисквити. Целта е да бъде сравнено колко добавят търговците на дребно след момента на покупката към цената на румънските продукти в сравнение със същите вносни стоки. Производители в Румъния се оплакват, че ако имат договор с голяма търговска верига, тя ги кара да продават на същата цена навсякъде другаде. А същевременно веригата слага такси за рафт, за реклама, които производителят е длъжен да приеме.

Примерът за бойкот на магазините в Хърватия, подбуден от недоволството на гражданите от високите цени, беше последван и в редица други страни на Балканите. Явно проблемът с високите цени, не е само в България.

Хърватия

Бунтът беше запален в Хърватия, като на 24 януари рафтовете останаха пълни, а магазините без купувачи, след като много хърватски граждани отказаха да пазаруват в рамките на инициатива, подета от Фейсбук групата “Ало, инспекторе” начело с потребителската асоциация ECIP, съобщи БТА. Акцията бе подкрепена от асоциации за защита на потребителите, профсъюзи, политически партии и дори от представители на правителството.
Бойкотът започна със съобщения, споделени в социалните мрежи: “24 януари е денят на бойкот в Хърватия срещу високите цени на храните. Гражданите са призовани да се въздържат от закупуване на каквото и да било”.

В деня на бойкота издадените касови бележки в Хърватия са с 29% по-малко от предходния петък - 17 януари, а общата им стойност е по-ниска с 36%. В търговията на дребно издадените касовите бележки в деня на бойкота са с 44% по-малко, а общата им стойност е по-ниска с 53%.

Премиерът Андрей Пленкович определи бойкота като ясно послание, като добави, че то “ще бъде взето предвид, когато се определят мерки за административно ограничаване на цените на определени продукти”. Подкрепа за бойкота заяви и министърът на финансите Марко Приморац. Той отиде по-далеч, като заяви, че по-дългосрочни бойкоти, насочени към конкретни участници на пазара или отделни продукти, може да имат “много по-голямо въздействие”.

Босна и Херцеговина 

Вълна от призиви за бойкот на магазини, бензиностанции, кафенета и ресторанти в петък, 31 януари, се появи и в социалните мрежи в Босна и Херцеговина. Бойкотът е замислен като протест заради високите цени. Организаторите призовават гражданите да не купуват нищо на 31 януари и да избягват харченето на пари в ресторанти.

“Това е начин да изразим недоволството си от нарастващите разходи за храна и енергия, докато заплатите остават ниски. Еднодневният бойкот може да изпрати мощно послание”, гласи едно от широко разпространените съобщения в социалните мрежи. Хора в интернет форуми посочват, че цените на храните в Босна и Херцеговина са по-високи, отколкото в страни като Германия.

Организаторите на бойкота подчертават, че целта на акцията е да се окаже натиск върху властите и работодателите в страната за предприемане на мерки за ограничаване на инфлацията и повишаване на минималната заплата. Властите в Босна и Херцеговина неколкократно са замразявали цените на най-важните хранителни стоки.

Северна Македония

Призив за бойкот на супермаркетите на 31 януари заради високите цени на стоките се разпространява в социалните мрежи и в Северна Македония. “Призоваваме за масов бойкот в петък. Въздържайте се от пазаруване в големите супермаркети, избягвайте по-големите пазари. Искаме да изпратим знак, че гражданите няма да толерират тези нереалистични увеличения на цените”, се казва в призива, разпространяван в социалните мрежи.

От управляващата ВМРО-ДПМНЕ подкрепиха инициативата. “Сигурни сме, че институциите активно ще се противопоставят на ситуацията, в която без никакви индикатори, предизвикващи инфлация, някои търговци безчовечно повишават цените и участват пряко в увеличаването на бедността, обогатявайки се на гърба на гражданите, което е проява на монополно и социално безотговорно отношение”, се казва в съобщение на ВМРО-ДПМНЕ.

Според опозиционната СДСМ виновни за ситуацията са именно ВМРО-ДПМНЕ и правителството на Християн Мицкоски. Те припомнят, че през последните месеци са предлагали мерки срещу увеличаването на цените, но вместо това от правителството са решили “да управляват проблема с фалшиви кошници”.

До средата на януари по идея на правителството в Скопие в сила беше т. нар. новогодишна кошница, в която търговците сами се включваха, намалявайки цени на основни храни. Но според граждани, преди да бъдат намалени цените на същите стоки те са били увеличени.

Черна гора

Неправителствената организация “Алтернатива Черна гора” призова и черногорските граждани да бойкотират супермаркетите и магазините в страната в петък, 31 януари, предаде черногорската агенция МИНА. “Призоваваме за бойкот на супермаркетите и магазините в Черна гора в петък, без изключение. Това няма нищо общо с политиката - високите цени засягат еднакво всички граждани”, заявяват от неправителствената организация.

От “Алтернатива Черна гора” посочват, че цените в страната са прекомерно високи и че водещи търговски вериги чрез взаимни споразумения за ценообразуване са отговорни за това, че гражданите не са усетили в пълна степен увеличението на заплатите и пенсиите.

Trud.bg