България пак отлага еврото. Този път май завинаги

Ако някой все още не е разбрал, че България няма да въвежда евро и през 2026 година, време е да се върне в реалността. От три дни новото правителство с действията си дава закодирани знаци, че присъединяването ни към общата европейска валута отново се отлага.

Това обаче се случва на фона на обичайните публични клетви в еврозоната и повтарянето на същите мантри, които слушаме вече десетина години, че само още няколко месеца и твърдо влизаме. В случая обаче много по-важни от празните думи са делата. Да ги проследим.

Всичко започна в последния ден на старата година. Някогашният финансов министър на ГЕРБ Симеон Дянков се включи по БНР, за да констатира, че България не просто няма да въведе евро през 2026 година, но дори се отдалечава от тази си мечта дори с две или три лета. „Отиваме поне с още две години напред в бъдещето – 2029 година“, прогнозира той. Мотивите му бяха, че бюджетът на страната за 2025 година, „изготвен от Асен Василев“, е направен така, че на пръв поглед да заблуждава, че сме готови за еврозоната, но реално никак не сме. „В момента, в който започнат разговори за този бюджет, ще падне кредитният рейтинг на страната ни и това ще се отрази на заемите на бизнеса и домакинствата“, каза г-н Дянков. Това беше първата червена лампичка за апологетите на еврозоната, че нещо с публичните заклинания в нея не е наред.

Втората светна преди три дни. В сряда парламентът изненадващо отхвърли промените в Закона за БНБ, които осигуряваха независимост на нейните управител и подуправител. Тези промени са важна точка сред изискванията на Европейската централна банка (ЕЦБ) към всяка държава, кандидатстваща за еврозоната. Малцина се усетиха какво се случва. Сред тях обаче бяха двама от най-бойките застъпници за унищожаване на българския лев – Мартин Димитров и Ивайло Мирчев от ПП-ДБ. Освен за премахване на лева, през годините Димитров бе последователен лобист за закриване на проекта „Белене“ и на въглищната ни индустрия и свързаните с нея електроцентрали. Мирчев-Димитров директно обвиниха Бойко Борисов, че стои зад това гласуване, с което „реално работи срещу влизането на страната в еврозоната“. Действията на новото правителство за запазване на българския лев продължиха ударно и в четвъртък, когато то обяви, че оттегля приетия вече бюджет за 2025 година. А това беше бюджетът на влизането ни в еврозоната – така го рекламираха неговите вносители. Министърката на финансите Теменужка Петкова взе думата, за да заяви гръмогласно, ама така, че да я чуят всичките ѝ финансови колеги от еврозоната и
босовете на ЕЦБ, че щом оставаме без бюджет, „всеки ден започват да се трупат дефицити, които ще се отразят негативно върху финансовата стабилност на страната“. За да е още по-ясно, тя натърти, че „ситуацията е тежка“, „предстоят тежки изпитания“, „българските граждани трябва да платим сметката за неразумното управление на публичните финанси през последните три години“.

И ако това не ги докара до инфаркт, феновете на еврозоната бяха полети и от следващия удар на г-жа Петкова – отваря се фискалният резерв, за да се покриват текущи разходи. Фискалния си резерв отвори Украйна, когато бе нападната. Кой луд в Европа ще приема в общата валута страна, която без война го прави? След всичко това бе логично г-жа министърката да заяви, че няма да иска извънреден конвергентен доклад от ЕЦБ за готовността на страната за общата валута. Накрая на този процес по спасяване на лева се включи и тежката категория Бойко Борисов. Днес той отправи две послания – едното за ЕЦБ, а другото за вътрешна употреба. Към банкерите той засили думите си, че оттегленият бюджет бил фалшив, както фалшиви били и цифрите, заложени в него от (както той посочи) Асен Василев. В същото време, за да не изгуби електората от пламенни привърженици на Брюксел и всичко свързано с него, Борисов повтори дежурното изречение: „България ще влезе в еврозоната“. Малко след неговото изявление „Възраждане“ пуснаха по всичките си социални мрежи радостно послание към своите последователи – „Пореден успех! Влизането в еврозоната няма да се случи и през 2026 година“.

Защо Борисов полага всички усилия да се запази българския лев? Най-простото обяснение, е че като политик от кариерата си е изградил отличен усет за посоката на вятъра. Не трябва да забравяме, че той бе сред последните хора, които черпеха съвети от Тодор Живков, който има богат опит в повратливостта според политическия сезон. Когато в Брюксел се прегръщаха с Путин, канеха го по седенките си, включваха го, за да изнася речи в Давос, купуваха му нефта и газа, в най-близкия кръг на Борисов в България бе неофициалния руски посланик у нас Валентин Златев. Но времената сега са други. След 20 януари ветровете изведнъж задухаха челно срещу Брюксел и либерал-глобалистката върхушка там. Американските медии съобщиха вчера, че Доналд Тръмп обмисля дали да не откаже агреман на предложения от Лондон за посланик в САЩ Питър Манделсън, „заради прекалено близките му контакти с Китай и Европейския съюз“. Това говори достатъчно какво е отношението на новия президент на САЩ към брюкселската бюрокрация и как тя ще бъде третирана. Борисов отлично ги усеща тези неща. Да се натискаш точно в такъв турбулентен момент за еврозоната, когато тя може да се разклати сериозно, не е равнозначно на политическо оцеляване.

Второто обяснение, което вече бе изразено от няколко близки до ПП-ДБ лица, е, че посланиците на държавите членки на еврозоната били дали на Бойко Борисов да разбере, че България не е желана там. Така обаче могат да разсъждават само хора, които никога не са имали собствено мнение в политиката и са свикнали да получават постоянно указания от различните посолства, преди да предприемат някакво действие. Интересно в цялата игра е и поведението на „Възраждане“. С действията си лидерът на тази партия Костадин Костадинов от последните дни прилича повече на спаринг партньор на Борисов, който му дава постоянно рамо. В кулоарите на парламента Борисов реди, че сме много зле и че бюджетът „на Асен Василев“ със заложените в него параметри за еврозоната е фалшив. Вътре в залата през това време Костадинов крещи с цяло гърло, за да го чуят важните посланици, че ако някой посмее да тика страната към еврото, „ще ви подпалим“. Категоричността, с която „Възраждане“ днес обявиха, че еврото няма да се случи, без това още да е казано ясно от властта, пък говори, че имат вътрешна информация от кухнята. А кухнята на това правителство са покоите на Борисов.

Любопитен момент е, че българските драми около лева и еврото съвпаднаха с поредната среща в Давос, на която всеизвестните застаряващи 80-90-годишни милиардери либерал-глобалисти се срещнаха с политиците, които са отгледали. Бляскавият оптимизъм, че нещата им се получават, така характерен от миналите прояви, този път липсваше. Собственикът на Световния икономически форум, 86-годишният Клаус Шваб, не издаде поредната си книга, в която да разказва как националните държави са отживели времето си и ще се закрият с помощта на по-масова миграция и други съответни мерки, които ще се предприемат. Нямаше го и другото обичайно присъствие – 94-годишният Джордж Сорос, за да размаха пак пръст и да се закани (както преди 8 години), че появата на Тръмп в Белия дом е случайност и скоро историята ще го измете. Идват нерадостни дни за тези хора и овладените от тях структури.

Еврото се отлага за пореден път. Но в ерата на Тръмп това може да се окаже вече и завинаги. Може би не след дълго ще сме щастливи, че в турбулентни времена сме си запазили финансовата самостоятелност. Остава само да видим кога Борисов ще се отърве от шефа на БНБ Димитър Радев, който от постоянно бленуване на евра и еврозони, не иска да въведе нови купюри от 200 и 500 лева, каквито инфлацията отдавна изисква.

Още от автора:

Тръмп: Русия загуби 1 милион войници на фронта (ВИДЕО)

Смърт и памет: Гробовете от миналото ни разказват истории, които съвременните забравят

Тиери Бретон: Намесихме се в Румъния, ще го направим и в Германия