С наши момичета ловят богати турчета за студенти у нас

Наемат проститутки или слугини от България?

В началото на март и трите били повикани за прослушване в офиса на „Интернешънълконсултинг сървиз” ЕООД, който се намира в бургаския ж. к. „Славейков“, блок 177, етаж 6. Там вече чакало четвърто момиче на име Вирджиния.
Първото, което ги смутило, била обстановката. В жилището нямало никакви условия за анонсираната дейност. По телефона на девойките било обяснено, че става дума за агенция за легализиране на чуждестранни студенти в България. 

„Задълженията ни трябваше да се изразяват в обработка на документи, изваждането на лични карти на временно пребиваващи у нас лица, откриване на банкови сметки на тяхно име, правене на адресни регистрации, записване в университети в страната, плащане на семестриални такси и пр. Казаха ни, че ще трябва и да организираме „пролетен бал” за учащите вече в Бургас, в хотел „Приморец“. Уви, действителността се оказа твърде ориенталска. Работното ни място се оказа апартамента на г-н Ягджъ и брат му Баръш Ягджъ. Новите задължения включваха миене на тоалетни, почистване след нощни купони и пр., а по време на „бала“ ролята ни беше да се снимаме с турските студенти, да ги придружаваме в две лимузини – една черна и една бяла, с които те бяха извозени от общежитието им (същия блок 177 в „Славейков“) до хотела. Ягджъ искаше от нас да водим и наши приятелки, караше ни да позираме около лимузините с чаши шампанско“,разказват момичетата.

След приема, на който сред официалните гости присъствал и ректорът на Бургаски свободен университет проф. Васил Янков, „стажантките“ били отпратени като „непригодни за работа“. Без да получат и стотинка за изгубеното време.

Два дни по-късно Паолина видяла свои снимки, качени в профила на Ягджъ в социалната мрежа „Фейсбук“, без да е давала съгласие за това. Снимки от купона, но в друга, вече академична режисура, открила и в турския рекламен сайт на братята. Където на потенциалните кандидат-студенти се обяснявало колко хубаво се живее в България за без пари.

Докато бяхме в „офиса“, братята ни забраняваха да говорим с младежите на английски, ние пък турски не знаем. Разбрахме, че разрешение да контактува с тях има само Фериа, която учи в университет „Асен Златаров“.

Фериа им била представена като шеф

на офиса в Бургас. На длъжност като нейната „Проедюкейшън“ си били наели цяла дузина „служители“ във всеки град, в който има висше учебно заведение.
Справка в НОИ обаче показа друго. Във въпросното дружество социално осигурени се водят само трима души за цялата страна, а здравни осигуровки са плащани само на едно лице от началото на тази година.
„Аз всъщност само помагам, защото парите не ми стигат за таксите“, признава Фериа. От нея научихме още, че „децата“ от Турция са тук на едногодишно обучение на български език, чак след това щели да кандидатстват.
Таксата им към БСУ, където се провеждали курсовете, била определена на 2 500 евро за двата семестъра общо. 

Кой лъже? Ректоратът на БСУ или турският посредник

На всяка посредническа фирма плащаме регламентиран процент като комисионна от порядъка на 10 -15 процента, но колко точно и дали точно с тази фирма имаме договор, питайте ректора проф. Янков, каза президентът на БСУ проф. д-р Петко Чобанов.
С „Проедюкейшън“ работим втора година, при това много добре, допълни малко по-късно проф. Янков. И добави – таксите за езиково обучение на чуждестранни студенти били по... 500 евро на семестър!!
Или общо 1000 евро на година постъпват в касите на университета от всеки турски студент, за което те получавали и вносна бележка, фактура и какъвто поискат счетоводен документ.
За тези 1 500, които Ягджа задържал за себе си и за родата от Турция, професорът каза, че не бил чувал нищо.