Има ли сделка за властта? Разследващ журналист заговори за олигарси и клептокрация

Да, превръщането на България в глобално евро-сметище беше просто цената, която субектът на властта беше съгласен охотно да заплати, за да постигне целите си - защото Властта е винаги в името на Себе си.Тя е такава реалност, която не вижда причини за себе си извън себе си. Особен тип реалност - тези, които я притежават, могат да си мислят каквото си искат, но самата Власт като реалност е винаги при себе си и се разширява.Това е разбиване на големия обществен интерес, разрушаване на обществото, заради интереса на някаква частна съсловна група.Tова, образно казано, е интересът на червея за сметка на ябълката.

Новият елит - той е тук вече, но все още е контра-елит. Това са хора, които са освободени от досегашните догми на българското пишман-ляво и фалшиво дясно. Хора, които ги интересува актуалния политически момент. Хора, които ги интересува културата, суверенитета, националната самобитност, идентичносттаа, интересува ги териториалната цялост на България. Много такива хора има. Големият проблем при превръщането на контра-елита в елит е по-скоро ниската степен на образованост. Но пък от друга страна - бил ли е образован Стамболов? Един от най-успешните български политици! А Тодор Живков? А Н. В. Царя дали изобщо имаше диплома? А се оправяха. Катарзисът е добър край на всяко начало! Българското европейско мислене, т.е. осъзнаването от българския елит на европейските проблеми, е мизерно – там единственият проблем е: кога ще дойдат парите, Божичко! Наистина големият въпрос е защо българското общество продължава да избира архаично мислещи пишман-елити, които държат България в миналото. Разбирате ли, това е сериозен научен въпрос – защо България е съгласна с елитите си – ето това е високият въпрос на днешния ден и върху него трябва да се мисли. Българският елит е амортизиран от двайсетина години безотговорно съществуване и ведра консумация. Самата либерална идея предвижда превръщаемост на властта в пари и на парите във власт
Това е, с което всъщност аз не съм съгласен, това е проклятието на процеса, който някои в България наричат преход, а аз наричам катастрофа. Българският национален суверенитет е ипотекиран в Брюксел
а оттам изплащат дивиденти за тези, които го ипотекираха.
Само най-правилните семейства – между сто и триста правилни семейства, имат право да менажират европейските траншове и да благоденстват. Това е т. нар. европеиден елит на България, който е дълбоко антинационален, който е компрадорски, макар че думата е вехта и едва ли нашите слушатели са длъжни да знаят какво значи това, това е елит, който търгува с национален суверенитет и национална сигурност, за което пък е на заплата във формата на дивиденти или рента от Брюксел.
Това е една много тънка ципа от хора, които имат право да пипат митичните европейски пари. Останалата част от българите, това е огромното мнозинство, живеят с дребни хитрости, каквито ние ги умеем до безкрайност. Има теории, няколко теории, които са различни в елитологията. Общото между тях е, че днешният контра-елит е утрешният елит.
Аз виждам вече новия контра-елит на България, и той ще роди елита по много по-автентичен път, няма да е необходимо да му се правят „кръгли маси”.
Аз помня как на кръглата маса се караха и как се държаха за ръце под нея. Онова беше заговор на късните социалистически номенклатурни деца, на бащите в името на децата за прехвърляне на властта във формите на собственост, на собствеността отново във власт. Но историята отрече тази схема. Властта и собствеността не са взаимно заменяеми. Между тях няма мост, по който да се превръщат. Властта не се купува и не се продава. Тя се заслужава. ПОНЯКОГА по ЖЕСТОК начин. Хората на новия ден са децата на хората от стария ден. (Нямаше нов елит, който да изтласка стария. В България нямаше трето съсловие, което да унищожи първото и второто, та ако ще и с гилотина.) (У нас просто елитът вътрешно се преобразува, изтласка напред децата си и се оказа, че това е успешно само за тях.) В провинцията степента на приемственост е около 60-70 процента. В София е между 50 и 60 процента. Но в малките градчета в провинцията като събереш градските големци и направиш списък и след това отвориш списъка на ЦК на БКП, ще видиш 50% съвпадение на фамилии, които в момента държат властни политически, икономически, криминални и културни позиции в града и в окръга. Например Овчаров, или Бобоковите… Децата на секретариата и на ЦК на БКП, в най-лошия случай децата на окръжните комитети – сега е тяхното време. Това е положението – обществото в България беше и е йерархично. (Сега дори е по-лошо, защото вертикалните лифтове са напълно блокирани.)В България стана не смяна на елита, а възпроизводство на елита.)(Родителите на днешния елит отстъпиха назад, върнаха се в селските си вили и пуснаха напред децата си), които вече бяха получили съответното образование. Десетилетия преди 10 ноември 1989 г. в България се въведе системата на (езиковите) гимназии. Имаше и училище за особено надарени деца. Т. е. новият български елит след падането на Живков беше вече отдавна подготвен да заеме нови социални функции. Българската специфика е, че не един елит си е отишъл, а че родителите на сегашния елит са в Чужбина и са изпратили във властните позиции на политиката, държавното управление, икономиката и културата своите деца. Ето точно тези деца бяха успешно издирвани от „Отворено общество“. Просто съвпаднаха две неща – крачката назад на родителите, които дадоха тласък на децата си под лозунга „Това време е наше“. Българският политически продължител на „Отворено Общество“ е именно кръгът „Капитал“. Българският политически модел е в жестока криза, отвъд всяка възможност за ремонт. Новият елит идва от тъмното и от студеното и заема властните си позиции в епоха на социален безпорядък, объркване, безвремие.
България е в изключително сложна ситуация, тъй като цялата й социо-културна и политическа система е в системна криза. В България не гласуват 70% от хората с право на глас. Това е белег, че България е пред много дълбоки, много резки и болезнени преобръщания в политическата си сфера. Според мен, това е моя хипотеза, българската политическа система догаря последните си дни. И това е криза на системата, която се появи преди трийсетина или 35 години. Това е цялостна политическа криза. Криза на смисъла, криза на целеполагането, криза на историческото съзнание и технологична криза. Вече може да се каже ясно: в България на власт имаме не демокрация, а имаме обикновена криминална олигархия. Знае се, че там, където олигархията е на власт, в другия край на обществото започва да се концентрира лумпениат. Лумпенството и олигархичността вървят исторически заедно.
И ако се доверяваме на философските авторитети, това са античните автори в Древна Елада, как се излиза от това състояние – те са знаели. От олигархично състояние се излиза по пътя на диктатурата.
Никой не твърди, че това е добре. Напротив, това е много тревожно и крайно неудобно за масовия жител на страната. Но работата е там, че криминалните олигархии, каквато е властта в България, те не подлежат на реформиране. От олигархична ситуация се излиза не с реформиране, а с безкомпромисно демонтиране. В България този демонтаж трябва да се прави изключително внимателно, защото системата може да се срути за дни. Така че ние сме в средоточието на олигархично-политически модел. В България няма национално познание, което да формулира национални стратегически цели. Има наемна компрадорщина. А компрадорщината е водещият елемент на олигархията. Има хора, които търгуват с национална сигурност в свой тясно групов интерес.
Теорията не казва, какво се прави в олигархична ситуация, освен че в такива случаи помага диктатурата. Нищо радостно няма в това. Властта не се купува и не се продава. Тя се заслужава. ПОНЯКОГА по ЖЕСТОК начин. Хората на новия ден са децата на хората от стария ден. (Нямаше нов елит, който да изтласка стария. В България нямаше трето съсловие, което да унищожи първото и второто, та ако ще и с гилотина.) (У нас просто елитът вътрешно се преобразува, изтласка напред децата си и се оказа, че това е успешно само за тях.) В провинцията степента на приемственост е около 60-70 процента. В София е между 50 и 60 процента. Но в малките градчета в провинцията като събереш градските големци и направиш списък и след това отвориш списъка на ЦК на БКП, ще видиш 50% съвпадение на фамилии, които в момента държат властни политически, икономически, криминални и културни позиции в града и в окръга. 

Олигарсите вярват, че богатството на обществото трябва да бъде преразпределено към тях самите и техните богати приятели, докато останалата част от обществото е доведена до бедност. Всъщност, отбелязва Платон, почти всички граждани на една олигархия са обеднели, с изключение на онези от управляващата класа, които подкопават законите, за да защитят собствените си интереси, оставяйки по-голямата част от населението обременено от дългове и лишено от права.
Обръщайки се отново към Платон, научаваме, че този вид поляризация е типична не за демократична форма на управление, а конкретно за олигархия. Едно олигархично общество е дълбоко разделено вътре в себе си, пише той; това е "не една държава, а две - страна на богатите и страна на бедните". И двете страни – богатите, които имат власт, от една страна, и бедните, които нямат нито глас, нито власт, от друга – „мразят и заговорничат една срещу друга“. Платон ни казва, че олигархията по самата си природа е благодатна ПОЧВА за ГРАЖДАНСКА ВОЙНА.
Платон вярва, доста поетично, че има прилика между формата на управление на една страна и моралния характер на гражданите на тази страна. Точно както една олигархична държава е вътрешно разкъсана на две държави, така и членът на олигархичната класа е в шизофреничен конфликт в себе си. По думите на Платон „той всъщност не е единен, а по някакъв начин двоен човек“.
Разбира се, Платон имаше свои собствени идеи за това какво представлява моралната добродетел. В Законите , например, той казва, че истинският тест за моралния характер на човек е как той се отнася към по-слабите и по-малко щастливите от себе си. „Защото отношенията му с онези, които той лесно може да онеправдае, разкриват истинското, непресторено благоговение на човека към правилното и истинско отвращение към погрешното.“ С други думи, грижата за благополучието на бедните (дори на много бедните) и осигуряването им е признак на добродетелен човек и на добродетелно общество.

За първи път от десетилетия България има толкова антинационална и антиобществена власт, но тези неща вече се проявяват в края, когато Анушка вече е разляла олиото, когато се изчерпва един цял политически и исторически етап. Ние сме напът да станем свидетели на края на петата българска несъстояла се държава. Петата българска държава не можа да набере скорост по пистата на историята и се провали. 

Важното е Дебелия ,Боко,Фактурата и сие да не ги закачат. Подпорни стени,къщи за тъщи,къщи в Барселона,Инхаус,Аутхаус,спортни зали,санировки,Турски поток,Боташ....Бе,Йово е най-големия....

Период на автокрация.
Точка.

Червендалестият "журналист" Йово Николов бе изваден от стадото "Агнешки главички" от баш овчаря си Иво Прокопиев, за да блее срещу Делян Пеевски във ведомствените жълти страници на "Капитал".
Примряло от страх от възхода на ДПС - Ново начало, застарялото яре Йово извади овехтелите си мантри за скритите сили в съдебната власт, разбира се без да посочва никакви факти и доказателства.