Искат да извадят златото, скрито в постамента на бургаския паметник „Альоша“

В ранния следобед на януарски ден, натежал от сняг, който изглеждаше като специално доставен от Сибир, една странна компания от политици, общественици и „лидери на мнение“ бе събрана в руското посолство в София. На сребърните подноси блестеше хайвер – като малки черни перли, които обещаваха не просто вкус, а бъдеще, изпълнено с ексклузивни договори и луксозни апартаменти в Барселона и Монако. Водката се лееше свободно, изстудена до перфектната температура – може би единствената сфера, в която руската дипломация никога не допускаше грешки.

Елеонора Митрофанова седеше начело на масата с мразовитото излъчване на Снежната кралица от прочутата приказка на Андерсен.

– Скъпи приятели, – започна тя, като остави думите да се разлеят бавно, подобно на водката по чашите – Радвам се, че сме заедно тук, в този топъл кръг от съмишленици, верни на нашата обща кауза.

В залата настъпи тишина, подобна на онази, която носи със себе си Путин, когато влезе в лошо настроение на оперативка на Генералния щаб. Един депутат, известен с навика си да говори с пълна уста, нервно преглътна голяма хапка желирана есетра, сякаш предусещаше, че предстои нещо по-тежко от коледна реч за „славянската душа“.

В чия чест е издигнат най-спорният паметник в историята на Бургас - Альошата (ДОКУМЕНТИ)

– Днес ще ви разкрия тайна, която е част от самата сърцевина на нашето историческо партньорство. Тя е свързана с паметника на Съветската армия в Бургас. Или „Альошата“, както с любов го наричат нашите морски другари.

Погледите се изостриха като копия на бойното поле. Един журналист, чийто сайт беше известен с публикации от типа „Тайната сила на руската духовност“, извади тефтерче.

– При изграждането на този паметник, – продължи Митрофанова с ледена категоричност, – в неговия постамент е било скрито… злато.

Ефектът беше като от сцена в сапунен сериал, където героинята признава, че е майка на всички присъстващи. Залата избухна в смесица от възклицания, шушукания и нервен смях. Един социолог изпусна чашата си, но тя бе уловена от служител на посолството с пъргавината на човек, свикнал с неочаквани разливания на важни събития.

Нов болезнен въпрос отвори старата рана "Альоша" в центъра на Бургас

– Да, злато – повтори тя с наслада. – Няколко тона чисто, блестящо, великолепно злато. Оставено на съхранение в Бургас преди 70 години като символ на доверието между нашите народи. Но времената се промениха.
„Златото е като свекърва – появява се, когато най-малко го очакваш“, прошепна един писател на седящия до него известен спортен треньор от близкото минало.

– Вие знаете, – продължи Нейно Превъзходителство с внезапна сериозност – за икономическата война, която Западът води срещу нас. Това налага да си вземем ценния депозит обратно. Златото ще послужи за важна кауза. То ще ускори процеса за утвърждаването на БРИКС и детронирането на долара като основна резервна валута на света.

Тук вече всички бяха наясно – следваше молба, която е всичко друго, но не и молба.

– Но ситуацията е деликатна. Говорим за монументален паметник в центъра на голям град. Налага се да действаме дискретно и хитро. Ще организираме кампания – заяви тя. – Затова мобилизирайте всички наши депутати, партньорите от държавната и местната власт, културата, спорта, бизнеса, медиите, близките ни инфлуенсъри… Всички! Искам нещата да изглеждат така, сякаш защитаваме паметника от прозападни вандали. Ще обявим, че те искат да го разрушат. Ние пък ще се борим за неговото внимателно преместване и съхраняване. Но истинската цел ще бъде друга. Демонтажът трябва да бъде извършен от… НАША фирма!

Един бивш министър едва се сдържа да не плясне с ръце. В същото време седналия до него строителен предприемач сериозно се замисли дали няма да спечели повече, ако отиде да докладва ценната информация в американското посолство.

– И, разбира се, след демонтажа ние ще извадим съдържанието от „сейфа“ и ще го изпратим в Москва. – продължи Митрофанова. – Можете да бъдете уверени, скъпи приятели, че вашата помощ няма да остане невъзнаградена.
И тя вдигна чаша, сякаш празнуваше триумфа още преди да се е случил. Вечерта завърши с обещания, стратегии, поредица от тостове и хорово изпълнение на „Вставай, страна огромная“.

А „Альоша“? Той стоеше гордо върху златния си постамент в Бургас и сякаш се усмихваше, предусещайки, че най-вълнуващата част от неговата служба тепърва предстои. От свидетел на две епохи, паметникът беше готов да се превърне в легенда – или поне в разменна монета между Изтока и Запада.

ОЩЕ ПОЛИТИЧЕСКА САТИРА ОТ АВТОРА:

България на търг: Путин се включи в наддаването

Тръмп поиска да купи и България

Изгубен във времето: Тимчо Муцунски се срещна с Клеопатра

Поканиха Путин на гости в България, изкушават го с върховен лукс!

Зукърбърг няма да стане министър на Тръмп, вижте заради какво не постигнаха съгласие

Илон Мъск даде мъжка дума, че ще произвежда автомобили „Тесла“ в България