Кои са любимите отбори на диктаторите

Често пъти футболът, като най-популярен спорт на света, е свързван с политиката и затова не е учудващо, че най-големите фигури в политическата история също са симпатизирали на даден клуб.

Със сигурност въпросните клубове едва ли са особено поласкани и щастливи, че сред техните привърженици има и диктатори, отговорни за трудния живот и дори за смъртта на голям брой хора.

Реалността е такава – диктаторите също имат свои любими отбори, които подкрепят повече или по-малко.

Ето кои са те:

Адолф Хитлер – Шалке 04

Пристрастията на Хитлер към Шалке са само догадки, като се стигна до момент, в който от клуба излязоха с официална позиция, в която се разграничават от твърденията, че лидерът на Нацистка Германия е бил техен привърженик. От клуба заявиха, че това, че Шалке е бил успешен в този период, не е непременно свързано с Хитлер и че по тази логика Маргарет Тачър трябва да е фенка на Ливърпул.

Твърденията за пристрастията на Хитлер идват заради факта, че Шалке печели 6 титли по време на Третия Райх, като оттам авторитетното издание „The Times“ твърди, че той е подкрепял „миньорите“.

Йосиф Сталин – Динамо Москва

Лидерът на СССР смята, че „Футболистите са патетична колекция от безгръбначни креатури“, но в същото време осъзнава каква роля може да изиграе спортът и в частност футболът за пропагандата и контрола на масите. Затова и въпреки думите си, Сталин е симпатизирал на Динамо Москва, а през 1952 г. той разформирова ЦСКА Москва, след като СССР допуска загуба от Югославия на Олимпийските игри в Хелзинки, защото по голямата част от Сборная тогава е именно от московските „армейци“.

Бенито Мусолини – Лацио

Лидерът на фашистка Италия в периода 1925 – 1943 г. е подкрепял Лацио, като това е донесло немалко неприятности на клуба в годините след падането на Мусолини от власт. Въпреки това, някои по-крайни фенове на „орлите“ продължават да носят символи на Дуче и на фашизма, което носи наказания и глоби на клуба в днешно време.

Ким Чен Ун – Манчестър Юнайтед

Диктаторът на Северна Корея толкова се увлича от Манчестър Юнайтед, че иска мачовете на отбора да бъдат излъчвани по националната телевизия в страната му, твърди британското издание „The Mirror“. Това му желание е незаконно, защото в Северна Корея няма телевизия, която да има права да излъчва Висшата лига.

Муамар Кадафи – Ливърпул

След смъртта на полковник Кадафи през 2011 г., сред личните му вещи е открита чаша с емблемата на Ливърпул. Синът на либийския лидер – Саади Кадафи, дори става професионален футболист, като дори е част от няколко италиански клуба, а след края на кариерата си става президент на Либийската футболна федерация.

Осама Бин Ладен – Арсенал

Преди да стане лидер на „Ал-Кайда“, Осама Бин Ладен е страстен привърженик на Арсенал. Твърди се, че докато живеел в Лондон със семейството си, той често е ходел на мачове на „артилеристите“. След като придобива мрачна известност, феновете на Арсенал дори измислят песен за него, която гласи: „Osama, woah-oh, Osama, woah-woah-woah-woah, he's hiding in Kabul, he loves the Arsenal“.

Франсиско Франко – Реал Мадрид

Генералисимус Франко прави нещо, което е доста срамно от фенска гледна точка – сменя отборите. Първоначално испанският диктатор от втората половина на XX век подкрепя Атлетико Мадрид, но след като Реал Мадрид печели 5 поредни трофея от КЕШ между 1956 и 1960 г., той залюбва „белите“ и оттогава е техен привърженик.

Роберт Мугабе - Челси

За разлика от мнозина други в този списък, зимбабвийският диктатор Мугабе е отявлен и доказан фен на Челси. В интервю преди години той разкрива, че докато гледа мач на „сините“ по телевизията, дори съпругата му не го безпокои. Освен Челси, той е фен и на Барселона, но лондончани остават първата му футболна любов.

Радован Караджич – Интер

Босненският сърбин Радован Караджич, който е преследван заради геноцида над мюсюлманите и хърватите по време на войните в Югославия, не крие пристрастията си към италианския гранд. Те са свързани с една доста прозаична причина – присъствието на сръбските легенди Синиша Михайлович и Деян Станкович в състава на „нерадзурите“.

Николае Чаушеску – Стяуа Букурещ

Докато Чаушеску е на власт в Румъния между 1965 и 1989 г., Стяуа е клубът на армията в Румъния. Той често пъти използва своята политическа власт, за да помага на клуба да взима футболистите от другите румънски отбори, които желае. Докато Чаушеску покровителства Стяуа, клубът печели КЕШ, като това се случва през 1986 г., превръщайки се в първия клуб от Източна Европа, който го прави.

Източник: Лупа