България на търг: Путин се включи в наддаването

Извънредната пресконференция в Кремъл започна. Владимир Путин седна зад микрофона с изражението на човек, който вече е спечелил, но още не е решил кога да каже „шах и мат“.

– Драги български приятели! Скъпи братушки! – започна той с онзи мек и почти бащински тон, който можеше да накара дори комар да забрави да хапе. – Когато чух, че Тръмп иска да купи България, си помислих, че щом се пече такава сделка, Русия също трябва да участва! САЩ ви предлагат един трилион долара. Това е смешно! Аз ще дам три трилиона. Но това не е всичко. Пари? Те не са най-важното. Ако България е с нас, всяка година ще изпращам стотици хиляди млади, красиви и образовани рускини да почиват на вашето Черноморие. Ще се слеем в едно велико славянско лято! Представете си плажовете от Шабла до Синеморец, изпълнени с усмихнати лица и, разбира се, наша водка на всеки бар!

Тук Путин направи театрална пауза. Изражението му изведнъж стана по-студено, а погледът пронизващ като зимния вятър над сибирските полета.

– Но... – продължи той със сериозен тон. – Ако България реши да приеме офертата на САЩ, ние няма да се обидим. Ние, руснаците, сме великодушни. Ала съм длъжен да ви предупредя – ако не искате рускини, можем да изпратим други туристи.

Погледът му стана още по-заплашителен.

– Чеченци, например. Или, ако наистина искате да си усложните живота, севернокорейци. Те също обичат морето. Само че, за разлика от рускините, не танцуват на плажа. Те тренират. И то в строеви ред.

Тук Путин направи кратка пауза, а после се усмихна широко.

– Но аз съм сигурен, че ще направите правилния избор.

* * *

На следващия ден пред Народното събрание се беше събрал многолюден протест против Путин. Елена Поптодорова заплаши, че устните й никога повече няма да целунат български мъж, който се прехласва по млади рускини.

– У на Путин! У! У! У! – грозно крещеше по мегафона Пеевски.

Неспокойно беше и вътре в залата. Народните избраници се разделиха на два лагера, но не толкова по идеологически, колкото по финансови причини. Всеки си мислеше колко може да „щипне“ от посредничество при уреждане на някоя от сделките.

– Колеги! – обяви един от най-ентусиазираните проамерикански депутати с глас, който звучеше като реклама за кредит с изгодна лихва. – Да не се залъгваме със сантиментални приказки! Тръмп предлага повече пари и... повече демокрация! А какво предлагат руснаците? Борш и балалайки!

Аплодисменти разтърсиха половината зала, докато другата половина зажужа като рояк оси.

– Това е обида към славянската душа! Ние сме народ с история, с традиции, с дълг към братска Русия! Не ви ли е срам, колеги? – контрира един заклет русофил и носител на медал „За приятелство с братските народи“. – Освен това руснаците предлагат повече... култура. Какво ще предпочетете: евтин бургер с пепси или чаша качествена руска водка с блини?

– А на студено ли ще я пием тази водка? САЩ предлагат изобилие от газ, за да не зависим повече от прищевките на Путин! – изкрещя някой от Тръмпистите.

– Предлагат, но на каква цена? Кой газ е по-евтин, тръмпанари такива – този, който идва с кораби, или тръбният? – изтъкна друг представител от лагера на Путинистите.

В разгара на кавгата един независим депутат, известен с това, че често го използват, за да внася лобистки предложения, стана и се изкашля за внимание.

– Колеги, защо се карате? – започна той с такъв тон, сякаш обясняваше на деца защо не трябва да играят с кибрит. – Аз имам решение, което ще удовлетвори всички!

Настъпи пълна тишина.

– Да разделим страната! Северна България ще продадем на американците – те обичат равнини, царевица и широки пространства. Южна България – на руснаците, заради любимите им курорти, шопската салата и спомените от 80-те. А в София ще оставим неутрална зона – нещо като Брюксел, но с повече кръчми, кафенета и дискотеки!

Първоначално в залата се чу изненадано шушукане. После започнаха аплодисменти. И от двете страни.

* * *

На един от каналите в Ченгене скеле старият рибар бай Пешо си кърпеше мрежата, когато млад журналист се приближи и го попита:

– Какво мислите за тази работа? Путин, Тръмп – единият иска да купи България с рускини, другият с долари. Какво да направим?

– Слушай ме и си записвай, моето момче. Никой няма да ни купи наистина. Ние сме като старата ми лодка. Всеки я гледа, чеше се по главата и си казва, че може и да става за нещо. Ама като я види отблизо, решава, че май няма смисъл.

После се засмя, а смехът му се разнесе над морето, сякаш всичко това – Тръмп, Путин, трилионите, рускините и чеченците – беше просто поредният летен вятър, който ще отмине, оставяйки след себе си само мириса на сол и празна бутилка мастика.

Още от автора:

Българският Кара Ибрахим повлиял най-силно на Робърт Егърс за образа на неговия Носферату

Тръмп поиска да купи и България

Попфолк гилдията тръгва на поход към властта