Двама мои приятели се самоубиха, загубих $2 милиона!

Краси излиза от лимузината на светско събитие. Красимир Аврамов е откровен до болка и безжалостен към себе си и всички останали в дългоочакваната си скандална автобиография "Между два свята: Любов, лъжи и една песен".

За първи път той разбулва скритото, подло лице на шоубизнеса; разказва, без да спести нищо, за пътя си до Лас Вегас, говори свободно за любовта и жертвите в живота си на звезда, емигрант и скандален тип.

Книгата започва с поредица от самоубийства на негови близки приятели, докато той е затънал в своя личен ад - любимата му Мая го заразява по телефона заради друг.

- Краси, защо реши да напишеш тази книга? Заради негативизма, който се изля върху теб за тези две години ли?

- Започнах да пиша книгата може би 3-4 месеца след конкурса в Москва, но когато я прочетох след това установих, че съм на моменти прекалено остър, необективен, прекалено емоционално афектиран. Скъсах всички листи и започнах наново. Започнах да търся причините за себе си. И в процеса на писане научих за много странни неща, които са се случвали по време на моето участие през 2009 г. Случи се така, че всеки използваше ситуацията, за да трупа дивиденти на мой гръб. В един момент се оказа, че срещу мен се обърнаха и много близки хора, които аз съм смятал за такива...

- Кои са тези близки хора, за които говориш? Останалите е ясно кои са – доайените на родната музикална гилдия!

- Много близки за мен хора. В тези приятелства има и хора от политическия кръг, чийто имена бих искал да не споменавам, доста са известни, има ги в книгата (четете в карето по-долу разследването кои са истинските имена на хората, които Аврамов премълчава в книгата си - бел. ред.). Същите тези хора, които преди това винаги са ме подкрепяли, сега се дистанцираха от мен, уплашиха се сякаш. Отдръпнаха се, затваряха си телефоните, все едно аз ще ги заразя с някаква болест...

Разбрах кой дърпа конците, кой стимулира това колегите да ме оплюват, знаех имена, директно! Колкото до мафията... да, нещата са страшни действително. Когато е намесена и любов става неконтролируемо. Как ти се струва например, ако ти кажа, че в мен се влюбва босът на голяма музикална компания, който, без да си дава сметка за моето желание, без да си дава сметка дали аз съм в неговата игра, решава, че може да ме има, а обещанията са големите сцени и големите пари...

- Това, което говориш, е сензационно! И какво се оказа в крайна сметка?

- Оказа се, че абсолютно всичко е по българска линия и просто аз не трябваше да бъда победител! Затова, когато това се случи, настана истински шок най-вече за самия мен.

- А кой трябваше да победи в българската „Евровизия”? Поли Генова?

- Аз това няма да го кажа, описано е в книгата. Описано е още преди нея, откъде тръгва цялата работа. И накрая става ясно, че самата Поли Генова няма пряка вина, независимо от сценария. Други ситуации са навързани по такъв начин, че ти е бедна фантазията...

Разбира се, реакцията на Поли Генова, когато аз спечелих, бе на озлобление. Тя се озлоби срещу мен от яд! Виж при хората колко е грозно и нечестно. Като си изгубил и си там на второ, трето място, изгубил си, продължаваш нататък... А не да правиш подобни циркове! Българите не са прост народ, не са глупави, въпросът е, че бяха тотално манипулирани! На мен всичко ми се прецакваше, проваляха ми абсолютно всичко, само и само нещата да стават по-зле... Интересното беше, че дори в Америка имаше българи, които ми пречеха да вървя напред. Става дума за един популярен българин, който по това време беше в Щатите – описал съм го в книгата.

- Целта на тази групичка беше буквално да ме сринат. Да ме отрекат – като личност, като творец, като човек. След като опорочиха всичките ми успехи, подлагайки ги на съмнение, стигнаха и до семейството ми. Започнаха да обясняват, че то никога не е било сплотено, че сме много бедни, че едва преживяваме. Семейството ми било толкова нещастно, че ме изоставили още когато съм ходел на детска градина. Щом се стигна дотам те да намерят някаква жена, която била казала, че аз едва ли не съм живял зад завесите на театъра, където съм спал и са ми носили филийки хляб, за да ме хранят... И тази жена дава интервю, направи име по този начин! Могат да се измислят всякакви глупости.

- В книгата казваш, че отразяваш паралелно два свята – този в Щатите, и този у нас...

- Това са серия от разтърсващи случки, които по някакъв начин показват на хората, докато ги четат, как се постигат някои работи, как се изкачват върхове и какви цени се плащат от тези, които са решили на всяка цена да успеят. Какво означава да бъдеш част от „Евровизия”, аз колко съм искал да отида на този конкурс...

Още в първа глава започвам с това защо изобщо съм решил да тръгна отново към България. Точно в този период изживях един кошмар, защото двама мои приятели се самоубиха! Единият скочи от 16-ия етаж в Лос Анджелис. Две седмици по-късно са самоуби и моя близка. Тя също скочи. В някои ситуации в живота си бяха стигнали до крайност и чисто психологически не издържаха. Аз в този момент трябваше да направя грандиозно шоу в Лас Вегас, спонсорите ме бяха уверили, че имам 2 милиона, с които да направя зрелищен спектакъл. В последния момент обаче всичко се провали.

И когато се върнах в България ми се обадиха и ми казаха, че тези пари липсват – изтеглени били поради световната криза, а шоу няма да има! Това е и времето, в което се разделихме и с моята приятелка. Имахме поредица от телефонни разговори, след които всичко свърши. И след всичко това, което се случи едно след друго в живота ми, аз вече просто не бях на себе си. Дойде ми прекалено много... Затова се върнах в България, за да се заредя малко в родината си.

- Коя е най-солената цена, която си платил или продължаваш да плащаш за успехите си?

- Най-солената цена... може би това да принизя себе си и семейството си - това едновременно да знаеш кой си и в същото време да смяташ под въздействие на всичко, което се случва, че си най-голямата плюнка на земята! Без да има някаква причина. Най-тежко, повярвай ми, е да преживяваш всичко това в себе си. Да чуваш как някой си казва за теб: „Този е един мръсен кастрат”, „Простак”, „Той няма място в България, изобщо под слънцето”...

Слава Богу - издържах!

- Някои от тези хора, които яростно те нападнаха в началото, впоследствие поискаха ли ти извинение?

- 90 % от хората в гилдията дойдоха и ми се извиниха лично известно време, след като конкурсът вече беше приключил. Ставало е по партита, когато сме се виждали, други са ми звънели за прошка по телефона, за което аз съм простил вече. Казвали са: „Краси, прости ми, то това беше в суматохата, имаше еуфория”; други казват: „Това беше шоубизнес, не е нарочно, просто така ще се пише” – ей такива неща, за моя сметка.

Дани Милев, който много плюнки изплю по мой адрес, дойде и каза: „Айде бе, Краси, това е шоубизнес, не се връзвай, купон да става!”. И изпитваше удоволствие от думите си!!!

- Ще ми споделиш ли някоя от разтърсващите случки, които описваш в книгата си?

- 17-та глава – там, където стигам до финала на „Евровизия” в България. Попаднах на потресаващи случки, когато разбрах кой готвят за победител, как го подготвят...

Колкото до ситуациите, които съм имал в Щатите, те са не по-малко разтърсващи. Шоубизнесът е един много мръсен бизнес! Сблъсквал съм се с много големи личности – и жени, и мъже, които ме искаха...

- Физически?

- Да. Искаха от мен определено нещо, за да се изпълнят след това и моите желания в музиката.

Бил съм свидетел на много шокиращи случки... Например виждал съм с очите си как по конкурси за красота комисията предварително е избрала коя ще е носителка на титлата. Самият аз съм бил в комисия, журирал съм и са ми казвали – ще гласуваш само за второ и трето място, първото е вече решено! Купени титли, купени корони, защото например тя е спала с шефа на компанията-организатор?!