Главен редактор:
Катя Касабова, email: k.kassabova@flagman.bg
Коментарите под статиите се въвеждат от читателите и редакцията не носи отговорност за тях! Ако откриете обиден за вас коментар, моля сигнализирайте ни!
Войната на Илон Мъск срещу неолибералния ред. Да разпусне ли кралят парламента на Англия?
Всъщност този скандал е на повече от 10 години, но осъдени са само част от бандите пакистанци
Чутовен скандал за още по-чутовни и ужасяващи случаи от години, които много отдавна трябваше да потресат и разтърсят не само Великобритания и Европа, а целия свят, се разгоря тези дни, заплашвайки най-накрая да разклати устоите на неолибералния тумор, който пък необезпокоявано – от години – разклаща всякакви морални и човешки устои.
За какво става въпрос?
Милиардерът Илън Мъск обвини британския премиер Киър Стармър, поиска и оставката му, разкривайки, че властите във Великобритания с години са прикривали изнасилвания на деца от пакистанци поради страх от расистки скандал. Всъщност точната дума не е разкривайки, а припомняйки, защото за тези случаи се знаеше от години във Великобритания, около 2018 г. отново имаше скандал (колко слаба дума за тези чудовищни престъпления), който обаче тихомълком беше потушен, а медиите и политиците, които все пак се осмелиха да пишат за тези покъртителни случаи, бяха заплашени или директно канселирани.
Сега отново, на 2 януари, британският вестник "Телеграф" написа "Истината за педофилските банди най-сетне излиза наяве", припомняйки, че в продължение на 25 години огромен брой момичета, главно до 11-годишна възраст, са били жертва на сексуално насилие от група педофили, но за да не се разрази расистки скандал, властите неглижират и прикриват това, както и извършителите – основно пакистанци.
По думите на милиардера Илън Мъск: "Стармър беше съучастник в изнасилванията на Великобритания, когато беше ръководител на прокуратурата в продължение на шест години. Стармър трябва да си отиде и да бъде изправен пред обвинения за съучастие в най-голямото масово престъпление в историята на Великобритания"
"Телеграф" публикува няколко материала по темата, в един от които бивш следовател обвинява премиера Стармър за неуспеха да бъде спряна организирана банда за изнасилвания на деца, като не по-малко скандалното е, че на децата жертви е отказана справедливост и правосъдие, за да не се разрази скандал, който би могъл да разклати либералното общество във Великобритания и образа на мултикултурна страна, в която различни националности живеят щастливо и в разбирателство, градена от десетилетия.
Потресаващото е, че местните власти всъщност няма как и не отричат фактите. Те просто излязоха с изявления. Министърът на здравеопазването от Лейбъристката партия Уес Стрийтинг заяви, че правителството „приема много сериозно проблема със сексуалната експлоатация на деца“ и покани милиардера да работи заедно за борбата с него. И на този фон, все пак, обвини Мъск в дезинформация, а пък британският здравен министър Андрю Гуин посочи предишни разследвания на скандали със сексуално насилие.
И какво от това, понесли ли са виновните адекватни наказания, уволнени ли са хората по всички етажи на властта, допуснали това да се случи, това да бъде прикривано години наред? По някакъв начин овъзмездени ли са децата и семействата им, макар че от такава психологическа травма надали някога някой би могъл да се отърси...
Предисторията
Всъщност този скандал, тази драма, е на повече от 10 години, като през този период излязоха наяве редица потресаващи случаи, вече има и книги по темата, документални и игрални филми. Осъдиха част от бандите пакистанци, а друга част екстрадираха. Но разследването, публикувано през 2022 г., не откри (?!) доказателства за системно прикриване от правителството, макар да посочи огромни недостатъци в усилията за защита на детето, като индиректно – чрез признаване, че това е довело до това някои изнасилвачи да останат на свобода по-дълго, се обвиняват и властите – както местните, така и тези на национално ниво.
Банди, съставени от мъже с пакистански произход, са изнасилвали малки момичета и млади жени, като нерядко са ги отвличали и дори давали на други мъже. Става дума за Телфорд, Брадфорд, Оксфорд, Нюкасъл, Лестър, Ротърхам – навсякъде полицията е била отдавна наясно със случващото се, но не са се намесвали, защото се опасявали в обвинение в расизъм спрямо мюсюлманските извършители и вълна на протести в страната. Това са били подбудите и на политиците – по-тихо, по-ниско, по-кратко, да не доведе всичко случило се до масови оставки и сътресения в това толкова прекрасно мултикултурно общество.