Без да управлява „Алтернатива за Германия“ е на път да спре „локомотива на Европа“

Проучване по поръчка на в. „Билд“, проведено през втората половина на декември сред 1005 души, показва, че лидерката на „Алтернатива за Германия“ (АзГ) Алис Вайдел има най-голяма подкрепа сред избирателите за бъдещ канцлер на страната. Постът не се избира пряко и целта на резултатите е единствено да представят моментните нагласи на обществото.

Възходът в популярността на Вайдел последва поредния терористичен акт, насочен към коренното християнско население, както и цялостната промигрантска, а оттам и  проислямска политика на управляващата либерал-глобалистка коалиция на канцлера Олаф Шолц. Но също и огромният провал – негов и на предшественичката му Ангела Меркел, в енергийната политика.

Атентаторът от Магдебург с ужасяващи публикации в социалните мрежи, намекнал за убийствената атака
 

Меркел реши да закрие всички ядрени електроцентрали в страната (каквато политика поддържа и сегашният канцлер Олаф Шолц) като етап по пътя на т. нар. зелена сделка за енергия получавана по „устойчив“ начин. Това означава за източници да бъдат използвани само ветрогенератори и слънчеви панели. Понякога те имат свръхпроизводство. В студени и мрачни зимни дни, когато няма слънце и вятър, „устойчивостта“ и „зелената сделка“ обаче показват истинското си лице.

В средата на декември за Германия настъпиха тъкмо такива времена и страната остана без собствено производство. Тя трябваше да внася ток от Норвегия и Швеция. Европейското законодателство задължава членките на ЕС и държавите, които имат всеобхватни договори с Брюксел - и на практика са асоциирани членове, като Норвегия, да поддържат интерконекторна свързаност помежду си, за да предават в автоматичен режим ток на своите съседи при нужда. Това обаче повиши с пъти цените в Швеция и Норвегия и предизвика обществено недоволство и гневни реакции сред управляващите в Осло и Стокхолм. А оттам – още повече повиши подкрепата за АзГ, която винаги се е застъпвала за ядрена енергетика.

След трагедията в Магдебург: Петима загинали, сред които дете, и 200 ранени (ОБЗОР)

Масло в огъня наля и случилото се на 20 декември, когато 50-годишният саудитец Талеб ал-Абдулмохсен се вряза с колата си в посетителите на коледния базар в Магдебург и уби петима души. Повече от 230 човека бяха ранени, някои от които тежко. Либерал-глобалистките медии в Германия описват Абдулмохсен като „крайнодесен“ и „антиислямистки настроен“ уважаван лекар, който от десет години напълно се бил интегрирал в обществото. Това е посочено за него и в специалната страница в уикипедия, посветена на атентата.

Момент от задържането на саудитския убиец Абдулмохсен. Докато лежи зад колата (тялото му е замъглено), на 18-ата секунда от видеото се чува как изрича сакралните думички „аллаху“ и „акбар“.

В същото време крайнодесен активист, който мрази ислямистите, би избрал много по-съответстваща на възгледите му цел за нападение. Прегазването на хора, които нямат нищо общо с ислямизма, и то точно на коледен базар, свързан с голям християнски празник, представя саудитеца в съвсем друга светлина. А и на появилите се впоследствие записи от ареста му се чува ясно как, докато излиза от колата, той казва заветните за всеки един ислямист думички „аллаху“ и „акбар“. Въпреки това и до момента въпросните медии и уикипедия продължават да го описват по споменатия начин. Това дразни обществото и намира отражение в нагласите за изборите.

9-годишно момче и 4 жени са жертвите на атаката на коледен базар в Германия
 

Подемът на „Алтернатива за Германия“ не е от сега. На летния вот за европарламент тя се класира втора – след десноцентристкия блок Християндемократичен съюз/ Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС) на Манфред Вебер, изпреварвайки партиите от управляващата коалиция. „Алтернативата“ представи антимигрантска и до голяма степен евроскептична програма. Усещайки добре промяната в нагласите на обществото, канцлерът Шолц се принуди да предприеме театрална стъпка, която коренно се различава от политиката му. И която на практика извади Германия от Шенген, макар по документи тя да се води все още част от договора. Берлин възстанови контрола по своите граници, с което даде тон за песен и на останалите членки на Шенген да направят същото.

Докато в София всички празнуваха пълноправното членство в тази организация без граници, граничният контрол възстановиха още Австрия, Дания, Италия и Норвегия. Последна към тях се присъедини Нидерландия, която го направи на 9 декември. Малта пък започна избирателни проверки по своите граници, като на практика проверява всички пътуващи в самолетите от и за България, независимо от пълноправното ни членство в Шенген. На оплакванията на много българи, подложени на проверки на самоличността им, се отговаря неизменно с „Пътувате от и за рискова страна“.

Макар всички да твърдят, че връщането на граничния контрол и изпразването на Шенген от съдържание е временно, историята учи, че няма нищо по-постоянно от временните решения. Нарастващата популярност на Вайдел и партията ѝ, както и ислямистките атаки в страната, не са знак, че Германия ще премахне проверките по границите. Напротив – след предстоящите извънредни избори в края на февруари, когато се очаква „Алтернатива за Германия“ да увеличи подкрепата си, не би било никак изненадващо, ако проверките се ожесточат, а граничният контрол се затегне още повече. В светлината на ислямистките заплахи за Европа и нестихващия мигрантски поток бъдещето на Шенген изглежда все по-призрачно, колкото и дръзновено да говори за договора политическият елит в София.

Призовани от „Алтернатива за Германия“, близо 20 000 души излязоха на протест по улиците на Магдебург на 21 декември срещу отворените шенгенски граници и с искане за масова депортация на мигранти от Германия.

Що за алтернатива обаче предлага партията на Алис Вайдел? Подкована с успеха от лятото, за националните избори този път АзГ издига още по-смели лозунги, които до съвсем скоро биха звучали абсурдно в „локомотива на Европа“, както обикновено бива наричана Германия. Партията вече се застъпва за напускане на Европейския съюз и излизане от еврозоната.

Разговори с нейни активисти, които авторът на тези редове проведе неотдавна, показват и други по-тайни страни от идеите на партията. Настроенията в нея например подсказват опасни тенденции към бъдещи гранични конфликти. В АзГ изповядват кредото на някогашния канцлер на Германската империя Ото фон Бисмарк „Никога не вярвайте на русите. Никога против Русия“. Но го тълкуват в насоката – нека оставим руснаците да окупират бившите си имперски владения, за да не ни пречат и ние да направим същото.

В Полша би следвало сериозно да се опасяват от възхода на тази партия. Още повече, че и лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов, докато миналата година бе неин гост по повод 10-ата годишнина от основаването ѝ, заяви пред активистите на АзГ, че най-светъл пример за двете страни били времената, когато България и Германия са имали обща граница. Последния път, когато това се е случвало, е между април 1941 и началото на 1945. Тогава нацистка Германия окупира Кралство Югославия, с което става наш съсед с цената на фашистки терор и хиляди избити мирни хора. „Възраждане“ е най-верният съюзник на АзГ, с която изгради общата парламентарна група „Европа на суверенните нации“ в европарламента.

Алис Вайдел е лесбийка. Това, заедно с имперски пристрастия, граничещи с хитлеристките идеи за „жизненото пространство“, прави случая с „Алтернатива за Германия“ доста по-интересен. Още повече, че този път вътре в самата Германия за активистите на АзГ врагът вече не са беззащитните евреи, а добре подготвените и вероятно добре въоръжени ислямски фундаменталисти. Които на всичкото отгоре обичат да убиват хладнокръвно. Активистите на АзГ, с които авторът разговаря, нямаха идеи как биха се справили с тях, когато един ден започнат да управляват.

Проучванията не предвиждат засега АзГ да спечели вота, тъй като най-подкрепян, покрай провала на Олаф Шолц във всички направления, е ХДС/ХСС, приеман от избирателите и за по-умерен. Но виждайки общата промяна в обществото по отношение на водената до момента политика и очакванията за антимигрантски, антиислямистки, енергийни в полза на АЕЦ и до известна степен евроскептични мерки, напълно обосновано може да се очаква евентуалният бъдещ канцлер Манфред Вебер да ги предприеме.

Което говори, че АзГ вече е постигнала успех в това да преобърне посоката на Германия. А тя ще е по-малко Европа и много повече национални приоритети. При новия президент Доналд Тръмп в Америка, който неведнъж се е отнасял с голямо пренебрежение към ЕС, посоката може да се придвижи и към „никаква Европа“.