Превърнаха ни в малкия Китай на ЕС – да се изнесем в Германия
Ключови думи:
сезонна работа, заетост, шефове, мениджъри, квалифицирана работна ръка, Димитър Димитров, Божидар Данев, Хотелиери и ресторантьори, България, гурбетчии, персонал, договор, заплата, бонус
„Има дефицит на квалифицирани кадри за туризма и работодатели от бранша са принудени да наемат хора с ниска квалификация“. Това каза на традиционната трудова борса в Добрич председателят на браншовата асоциация "Хотелиери и ресторантьори" за Североизточна България Димитър Димитров.
До този момент няма български HR-експерт, който директно и на всеослушание да е критикувал работодателите, а не работниците за лошото положение с пазара на труда.
Дефицитът на свестни кадри наистина е голям, но дефицитът на свестни шефове е огромен... В Слънчев бряг има цели комплекси, чиито работници от години карат на "изпитателен срок" от два-три месеца и после биват безцеремонно съкращавани, по-точно изхвърлени обратно на борсата. Мениджърите (но най-вече собствениците) в туристическия бизнес в по-голямата си част са представители на силови подземни структури, които нямат не просто елементарна бизнес или каквато и да е култура, а и направо им липсва възпитание. Често работници, дръзнали да се оплачат от некоректно заплащане в инспекцията по труда, после горчиво съжаляват – тях просто ги изритват на улицата, а понякога дори са и заплашвани. Опитите да бъдат сезирани институции от страна на пострадали също стигат до задънена улица. За да се стигне до дело, трябва да се плати на адвокат, а от къде безработен ще има толкова средства!? И дори да намери – бившият му шеф ще намери начин да обърне нещата в своя полза.
Сезонната заетост е като ада на Данте, в който има само влизане, но не и излизане. А „Божествената комедия“ на работника е трудовия му
договор на минимална заплата и фиктивен 4-часов работен ден,
който размахва за последно пред входа на заведението или хотела. След това е погълнат от безкрайната месомелачка на 14-часови смени, 7 дни в седмицата, изпълнени с тормоз от страна на клиенти и ръководство. Накрая на лятото работникът е изплют без обещани бонуси за съвестно свършена работа, без вписан стаж и без платени осигуровки. Този сериал се играе всяко лято по морските курорти през последните години и няма жител на Черноморието, който да е останал без роля.
В момента пазарът за сезонна работна ръка специално в Бургаски регион е наводнен от хора на възраст 40-50 години, съкратени от Лукойл Нефтохим, от пристанището, от фалирали заведения, от затворени магазини. Всички те са химици, заварчици, механици и то добри, но в момента работа за тях няма.
„Чуждите инвестиции намаляват и няма от къде да се появят нови работни места“, каза пък в Бургас Божидар Данев, изпълнителният директор на Българска стопанска камара. Според него у нас липсват нови технологии и иновации, но реалността е тотално различна.
Например в повечето нови ресторанти оборудването е последен модел от най-известните марки - стотици хиляди левове, налети в екстаравагантна визия. И когато в кухнята влязат новите работници, на тях им се казва „заплата 500 лв. плюс бонус“.
Но бонус рядко получават и ако го има, ще е примерно 20 лв.
Всеки живеещ в Бургас и околните градове знае за какво става въпрос в ресторантьорския и хотелиерски бизнес. Няма съкратена жена, прехвърлила 50 години, която да не е работила като камериерка в някой тузарски хотелски комплекс. За 250 лв. на месец жени в разцвета на силите си мият повърните на германски, британски и руски туристи без почивка, защото бройката камериерки никога не се запълва.
В началото на този сезон хиляди CV-та задръстиха пощите на агенциите за набиране на персонал. Българинът ще стисне отново зъби и ще изкара лятото под виковете на нервните си шефове и мрънканията на излъганите туристи. „Проблемът в безработицата всъщност не е проблем“, каза още Божидар Данев и завоалирано обясни, че „за някои фирми и компании е проблем, но всъщност безработицата у нас ни прави по-конкурентоспособни по отношение на чуждите инвестиции“. Накратко превърнали сме се в малкия Китай на ЕС и на пръв поглед няма изгледи за подобряване.
Има още едно нещо обаче, което освен каруцарския мениджмънт, експертите не включват в анализите си. През последните години работещите в туризма са все по-добре информирани и конвертируеми. Глобалната мрежа създаде цели общества и по-конкретно български общества, пръснати из цяла Европа и света. Хората споделят в блогове и форуми впечатления от фирми-посредници, от процедури за кандидатстване и условия на работа и живот в различните държави. Тонове специфична информация, свързана с попълване на сложни документи и трикове за справяне с бюрократични спънки отварят пътя за абсолютно всеки, решил да работи извън страната ни.
Популярните бригади в Англия, Испания и САЩ бяха успешни за почти всеки, успял да се възползват от тях. Много гурбетчии разказват, че навън работата също е тежка, шефовете също се държали с тях като с добитък, но поне са получили обещаното заплащане, което е десетки пъти по-добро от тукашното. В началото на тази година
Германия промени процедурите си по наемане на българи за сезонна работа.
Сега нашенците могат сами и директно да се договарят с германските работодатели в областта на ресторантьорството, хотелиерството, селското стопанство, горското стопанство.
От своя страна работодателите в България са свободни на наемат персонал от всички страни членки на ЕС както и от други държави. Ако казаното от Димитър Димитров наистина е вярно и фирмите не си намират подходящ персонал сред сънародниците му, нека да си внесат такъв от другите страни. Сред тях може и да открият желаещи да работят 2 месеца в годината на минимална заплата от 150 евро, с което да допълнят и без това оцапания ни имидж сред останалите европейски държави.
В същото време само в охранителния бранш няма липса на подходящо "квалифицирани" кадри. Дали защото българите имат много добра спортна подготовка, или защото няма охранител на заплата под 1000 лв. Стероидите са скъпи и определено нужни за всеки уважаващ себе си охранител и шефовете им знаят това. Дори ако началникът забележи, че коравият му подчинен е позаслабнал, ще му отпусне половин заплата бонус, за да се възстанови. След което ще слезе в кухнята и ще покрещи на готвача, задето го е засякъл на камерите как яде домат.
2
Коментара по темата
2.
скръц
12.04.2012 09:13:02
един човек да се намери да каже как сотят нещата в действителност
а тез дето се навиват да работят за 300 ле. си остават мишки и заради тях няма дасе оправим
а тез дето се навиват да работят за 300 ле. си остават мишки и заради тях няма дасе оправим
1.
MORE
10.04.2012 12:02:17
Какво мислят словенците за българите? Различни ли са представите за Европа в близките балкански страни? Словенският учен д-р Марко Хайдиняк, който живее в България от години, има отлична база за сравнение
В началото - както често се случва - е любовта. През 90-те години Марко Хайдиняк се жени за българка и започва работа в софийския Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия. По това време Словения и останалите републики от бивша Югославия са въвлечени в безмилостна братоубийствена война. А България изглежда истински оазис на мира и толерантността. Проблемите на прехода обаче бързо заличават впечатленията от някогашната идилия.
Българите вече не са същите
„Аз не съм типичен словенец. Ако бях такъв, вероятно нямаше да съм в България. Влюбих се в страната и хората. Оттогава обаче всичко се промени драстично и сегашните българи нямат много общо с тези, които заварих преди две десетилетия”, носталгично си припомня д-р Марко Хайдиняк.
Според него някои от чертите на българския манталитет се коренят в миналото. "Несъмнено верската и културната „другост” на нашествениците е изиграла съществена роля и в словенската, и в българската история. Това, което подхранва апатията на сегашните българи към случващото се в родината им, е безверието, че нещата могат да се променят. Масовата емиграция на млади и способни хора допълнително затруднява натрупването на нужната за контрола върху политическата класа критична маса. А управленският елит отдавна е изгубил способността си за самопречистване и самоконтрол”, смята словенският учен. И изтъква факта, че в проучване за наличието на европейска идентичност в девет държави, между които и България, анкетираните българи много рядко споменават уж традиционни български качества като гостоприемството, ученолюбието или работливостта.
Традиционно българското все повече се превръща в екзотика
„Днешните българи са станали прекалени индивидуалисти, нямат чувство за солидарност и за обща кауза. Вече не е възможно някой или нещо да ги накара да излязат на улицата, за да защитят една обща позиция. Хората или се страхуват да защитят правата си, или просто не ги е грижа. Не мога да си обясня какво точно се случи, за да се стигне от препълнените площади от 90-те години до днешната ситуация. Единственото обяснение, което имам, е в установилото се неверие, че гражданинът и обществото могат да управляват бъдещето си, без за това да са нужни политически брокери”, смята Марко Хайдиняк.
Словенски и български комплекси
„За словенците най-угнетяващо е обстоятелството, че като малък народ не са могли да отстояват свободата и правата си пред своите по-големи или по-развити съседи. Носталгията по Тито и бивша Югославия се проявява слабо, но пък младите словенци, които нямат спомени от комунизма, са си създали представата, че по Титово време се е живеело по-добре и по-весело в Босна и Хърватия, отколкото в скучната и провинциална Словения.
Днес словенците определено се смятат за европейци във всички отношения. Средностатистическият словенец изключително много държи на образа, който създава за себе си у другите. Това, което другите мислят за теб, е водещо. Затова трябва да имаш подредена къща с перфектно поддържан двор и да караш хубава и чиста кола”, обяснява д-р Хайдиняк. Според него българите са по-затворени от словенците и се интересуват най-вече от комфорта си зад собствените четири стени.
За възпитанието на децата се разчита най-вече на училището
„Това е най-изумителната разлика между двата народа. Интересът към околните у българина приключва на входа му, именно дотам се простира и неговата Европа. Ставащото на улицата, въпросът дали тя е чиста и подредена, е вече чужда грижа. Някой друг трябва да чисти, да поддържа и да пълни дупките. На другите се оставя дори и възпитанието на децата, констатира с изумление словенският учен. "Тъй като съпругата ми е учителка, имам непосредствена информация за родители, които заявяват, че разчитат на нея да възпита децата им".
Според д-р Хайдиняк условията за положителна промяна в манталитета и характеристиките на българите се крият в способността им да общуват и да взаимодействат с по-развитите нации и с техните култури. „Неимоверно тежката за България криза принуждава мнозина да заминат на работа в чужбина. За съжаление обаче това не води до подобряване на културния обмен с други народи, което би могло да промени нещата в България. Защото българите обикновено работят в затворени общности – по строежи, в селското стопанство и т.н. Те полагат предимно нискоквалифициран труд и общуват главно с други българи в тяхното положение. Така се губи възможността позитивният опит от истинския културен обмен да въздейства на по-широки слоеве от българското общество”, заключава работещият в София словенски учен д-р Марко Хайдиняк.
В началото - както често се случва - е любовта. През 90-те години Марко Хайдиняк се жени за българка и започва работа в софийския Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия. По това време Словения и останалите републики от бивша Югославия са въвлечени в безмилостна братоубийствена война. А България изглежда истински оазис на мира и толерантността. Проблемите на прехода обаче бързо заличават впечатленията от някогашната идилия.
Българите вече не са същите
„Аз не съм типичен словенец. Ако бях такъв, вероятно нямаше да съм в България. Влюбих се в страната и хората. Оттогава обаче всичко се промени драстично и сегашните българи нямат много общо с тези, които заварих преди две десетилетия”, носталгично си припомня д-р Марко Хайдиняк.
Според него някои от чертите на българския манталитет се коренят в миналото. "Несъмнено верската и културната „другост” на нашествениците е изиграла съществена роля и в словенската, и в българската история. Това, което подхранва апатията на сегашните българи към случващото се в родината им, е безверието, че нещата могат да се променят. Масовата емиграция на млади и способни хора допълнително затруднява натрупването на нужната за контрола върху политическата класа критична маса. А управленският елит отдавна е изгубил способността си за самопречистване и самоконтрол”, смята словенският учен. И изтъква факта, че в проучване за наличието на европейска идентичност в девет държави, между които и България, анкетираните българи много рядко споменават уж традиционни български качества като гостоприемството, ученолюбието или работливостта.
Традиционно българското все повече се превръща в екзотика
„Днешните българи са станали прекалени индивидуалисти, нямат чувство за солидарност и за обща кауза. Вече не е възможно някой или нещо да ги накара да излязат на улицата, за да защитят една обща позиция. Хората или се страхуват да защитят правата си, или просто не ги е грижа. Не мога да си обясня какво точно се случи, за да се стигне от препълнените площади от 90-те години до днешната ситуация. Единственото обяснение, което имам, е в установилото се неверие, че гражданинът и обществото могат да управляват бъдещето си, без за това да са нужни политически брокери”, смята Марко Хайдиняк.
Словенски и български комплекси
„За словенците най-угнетяващо е обстоятелството, че като малък народ не са могли да отстояват свободата и правата си пред своите по-големи или по-развити съседи. Носталгията по Тито и бивша Югославия се проявява слабо, но пък младите словенци, които нямат спомени от комунизма, са си създали представата, че по Титово време се е живеело по-добре и по-весело в Босна и Хърватия, отколкото в скучната и провинциална Словения.
Днес словенците определено се смятат за европейци във всички отношения. Средностатистическият словенец изключително много държи на образа, който създава за себе си у другите. Това, което другите мислят за теб, е водещо. Затова трябва да имаш подредена къща с перфектно поддържан двор и да караш хубава и чиста кола”, обяснява д-р Хайдиняк. Според него българите са по-затворени от словенците и се интересуват най-вече от комфорта си зад собствените четири стени.
За възпитанието на децата се разчита най-вече на училището
„Това е най-изумителната разлика между двата народа. Интересът към околните у българина приключва на входа му, именно дотам се простира и неговата Европа. Ставащото на улицата, въпросът дали тя е чиста и подредена, е вече чужда грижа. Някой друг трябва да чисти, да поддържа и да пълни дупките. На другите се оставя дори и възпитанието на децата, констатира с изумление словенският учен. "Тъй като съпругата ми е учителка, имам непосредствена информация за родители, които заявяват, че разчитат на нея да възпита децата им".
Според д-р Хайдиняк условията за положителна промяна в манталитета и характеристиките на българите се крият в способността им да общуват и да взаимодействат с по-развитите нации и с техните култури. „Неимоверно тежката за България криза принуждава мнозина да заминат на работа в чужбина. За съжаление обаче това не води до подобряване на културния обмен с други народи, което би могло да промени нещата в България. Защото българите обикновено работят в затворени общности – по строежи, в селското стопанство и т.н. Те полагат предимно нискоквалифициран труд и общуват главно с други българи в тяхното положение. Така се губи възможността позитивният опит от истинския културен обмен да въздейства на по-широки слоеве от българското общество”, заключава работещият в София словенски учен д-р Марко Хайдиняк.