Слънцето вече го няма, чакайте го през януари!

Днес по обед слънцето над норвежкия град Тромсьо залезе и няма да се появи изобщо два месеца. Полярната нощ там ще свърши чак към края на януари.

Ако се чудите кога да планирате посещението си в Тромсьо, често наричан Париж на Севера, може би ще ви е интересно да научите повече за сезона на полярната нощ. От това кога е, до това какво да очаквате и нещата, които трябва да опаковате за невероятно вълшебния сезон на полярната нощ в Норвегия.

Сезонът на полярната нощ се случва всяка година в Тромсьо. Той започва на 27 ноември и продължава до 15 януари. Въпреки това, поради високите планински вериги около града, всъщност се стъмва от 21 ноември до около 21 януари.

През това време слънцето изобщо не изгрява. От около 9:00 до 14:00 ч. има едва доловима светлина в полумрака, но иначе градът е тъмен. Макар че това може да звучи малко мрачно, местните жители на Тромсьо всъщност съобщават за по-ниски нива на зимна депресия от очакваното, което може да е свързано с по-позитивното мислене през зимата.

Обикновено първият снеговалеж за сезона пада през септември или октомври, но през последните години той се забавя. Добре е да имате това предвид, ако резервирате дейности, които изискват сняг. Карането на кучешки впряг и карането на ски са популярни дейности в Тромсьо, но ако те са резервирани твърде рано през сезона, може да няма достатъчно сняг и да рискувате резервацията ви да бъде отменена.

В арктическата част на Норвегия не е толкова студено, колкото в съседна Финландия. Това се дължи на по-топлия бриз, идващ от Атлантическия океан. Въпреки това, ако посещавате Тромсьо през зимата, трябва да сте подготвени с много топли пластове.

Туристите трябва да си носят основен термален слой, удобен среден слой и топла, водоустойчива обвивка. Също така ще искате да разполагате с редица аксесоари за студено време, сред които шапка, ръкавици, шал, както и топли, водоустойчиви обувки и чорапи.

Ако си в из планините около Тромсьо в Норвегия в летен ден, или караш колело по крайбрежието, естествена ти реакция е към края на деня да се позабързаш, за да не замръкнеш.

Отнема известно време да се сетиш, че такава опасност няма - слънцето няма да залезе, няма да стане тъмно и можеш да се мотаеш колкото си искаш - следващият залез ще е след месец, а светлината е 24-часова.

Усещането е странно, на моменти дори зловещо. Слънцето се движи, но когато стигне хоризонта, си остава там и постепенно се мести на изток, но не и надолу, за да "изгрее" след няколко часа. Макар че светлината е леко приглушена - като в ранна вечер, е напълно светло - в един момент може да решиш, че ще полудееш или да загубиш представа за времето, а в друг - че безкрайният ден дава огромни възможности.

При това не само за скитане. Дългите часове, в които слънцето е малко над хоризонта, са си един доста удължен златен час за снимки - направо златна нощ с безкрайна светлина като при залез.

Специално в Тромсьо слънцето не залязва от 20 май до 25 юли. Градът е на над 300 км северно от Полярния кръг - напълно достатъчно за дълъг полярен ден.

Феноменът полярен ден, или среднощно слънце, при който залез няма, се наблюдава в районите на север и юг от съответно двата полярни кръга в периода около лятното слънцестоене, или около края на юни. Колкото по близо е дадено място до някой от полюсите, толкова по-дълъг е този период - на Северния полюс например полярният ден продължава шест месеца, а колкото по на юг се слиза, толкова по-къс е той.

Този феномен се дължи на наклона на оста на Земята от 23 градуса - т.е. през лятото Слънцето огрява Северния полюс нонстоп, защото той е "обърнат" към него постоянно благодарение на този наклон.

Дългите дни реално слизат и на юг от полярните кръгове - на местата, където слънцето не пада на под 6 градуса спрямо хоризонта, за няколко часа има залез, но светлината е достатъчна за сумрак, на който може да се чете книга - например в Санкт Петербург и северната част на Шотландия.

Истински полярен ден обаче има в Аляска, Канада, Исландия, Финландия, Русия, Швеция, Норвегия и Гренландия. Най-северното населено място - Свалбард, се радва на дълъг ден, който започва около 19 април и приключва около 23 август.

Заради тези специфики на централната улица на Тромсьо - "Стургата", в разгара на полярния ден е светло, но в полунощ среднощното слънце не се вижда - градът се намира на остров, централната част на който е хълм и той закрива слънцето, когато то е най-ниско. В 2 часа сутринта полунощ обаче то вече се е преместило достатъчно, за да грейне насред центъра на Тромсьо.

И за да е още по-сюрреалистично, в началото на дългия ден, през май, в района може да е все още доста студено и въпреки, че е светло, през нощта да стане и изключително хладно.

За местните липсата на залез през лятото е нещо съвсем нормално и животът си тече по обичайния начин, а и определено по-тежкият период е през зимата, когато пък няма изгрев и слънчева светлина отново за около 2 месеца.

Единствената разлика е, че всички имат дебели, плътни завеси или щори, които да спират светлината през нощта. Плътното покриване на прозорците обикновено е достатъчно дори за туристите и с безкрайния ден се свиква лесно.

По принцип постоянното слънце би могло да е сериозен проблем, защото светлината има огромно влияние върху биологичния ни часовник - т.нар. циркаден ритъм. Той регулира и редица хормони - кога да сме будни и активни и кога да ни се спи.

Ако няма нощ, това може да се обърка - организмът ни произвежда повече от хормона на съня мелатонин когато е тъмно. За да не стане това има няколко основни препоръки. Основното е човек да продължи да спазва обичайната си рутина на лягане и ставане, включително и часовете, в които го прави обикновено.

Добре е завесите да се дръпнат поне един час преди лягане, за да се имитира тъмнина и тялото да се настрои за сън. Изключително непрепоръчителни са заниманията с електроника - светлината от телефона или таблета също обърква мозъка и производството на мелатонин. Най-добре е да се чете книга, а при нужда може да се ползва и маска за очи, която допълнително да спре светлината.

По принцип повечето дневна светлина кара хората да се чувстват по-енергични. Съветът е да се възползват от това и да са по-активни през деня, най-вече на открито и сред природата, така че да успеят да се уморят, което пък подпомага заспиването.

Именно на прилива на енергия и възможността да са сред природата се наслаждават местните в районите, където слънцето не залязва.

Норвежците така или иначе са известни с любовта си към активностите и времето сред природата - т.нар. friluftsliv - живот на открит въздух. Среднощното слънце просто им дава повече възможности за това - да карат каяк в ранна сутрин или да правят преходи по планините късно вечер. Освен това лятото е време и за социализация, барбекюта и събирания до късно.

А и знаят, че трябва да се подготвят за зимата.