Илон Мъск даде мъжка дума, че ще произвежда автомобили „Тесла“ в България

В два часа следобед Илон Мъск слезе по стълбичката на частния си самолет и стъпи за пръв път на българска земя. Най-после бе тук! Беше слушал толкова много от Доналд и Мелания за тази страна на контрасти. Богата на природни красоти и бедна на предприемачески инициативи. Най-старата, но и най-изостаналата в Европейския съюз. Държавата с най-фините жени и най-ръбатите мъже.

Мъск видя срещу него да тича с усмивка, широка колкото Гранд Каньон, осигуреният му гид и преводач, който щеше до го придружава по време на целия престой. Бяха му го препоръчали партньори от бизнес средите. Възрастният, но пъргав мъж стигна бързо до него и придоби такъв вид, сякаш всеки момент щеше да поиска удължаване на обедната си почивка. Плешивата му глава отразяваше по интересен начин слънчевата светлина.

- Welcome to Bulgaria, mister Musk! – изтананика посрещачът с мелодичния глас на човек, прекарал години от живота си из телевизионните студиа.

- Отново напомням, че съм тук инкогнито. Така че забранявам да се обръщате към мен по име. Искам автентично преживяване, а не тълпи от журналисти! Накарайте ме да се почувствам като Алиса в страната на чудесата! - каза Мъск с тона на човек, който е свикнал желанията му да се изпълняват със скорост, по-бърза от тази на „СпейсЕкс“.

- Разбира се, разчитайте на мен! - кимна посрещачът и моментално се дегизира с рижа перука и тъмни слънчеви очила, извадени от вътрешния му джоб. - Няма да съжалявате. Ще ви покажа най-доброто, което България може да предложи! Между другото, казвам се Левон Хампарцумян.

- Хам.. пръц… Ще те наричам Хъмпти-Лъмпти. И никакви луксозни ресторанти! Наситил съм се на хайвер и шампанско. Заведи ме на... как го наричате? Механа?“

*

След два часа Илон, Левон и двама дискретни частни гардове, всичките облечени кежуъл, се озоваха в забравена от Господ, но обичана от местните механа в дълбоката провинция.

- Културна институция! - възкликна Хампарцумян с фалшив ентусиазъм, когато влязоха в залата, където ги посрещна облак от цигарен дим, примесен с миризма на пържено.

Гостът от Америка с удивление заразглежда окачените по стените некадърно препарирани животни, които изглеждаха така, сякаш са загинали в сблъсък с влак. Сред тях изпъкваше изправена на задните си крака лисица с ловджийска шапчица, украсена с перце, препасана с колан и миниатюрен патрондаш, въоръжена с пушка - детска играчка. Имаше още оплешивяла на места гигантска глава на глиган, череп на елен, но само с един рог, катеричка, пор и орел, кацнал върху прашасал корниз, на който някой беше поставил стрък магданоз в човката.

- Интересна естетика… - коментира Мъск, без да откъсва очи от сюрреалистичната лисица.

- Традиционно - увери го Левон, докато го буташе към едно широко и удобно сепаре.

На съседната маса един мъж с блеснал поглед и ръце, поставени на кръста, отчетливо произнесе с оригване думите „ПЕПА ПИПА ПОПА ПОД ПЪПА!“, предизвиквайки бурни аплодисменти. По-нататък двама се държаха за гушите, а техните сътрапезници се опитваха да ги разтърват. На трета маса пък цяла компания пееше нещо с пиянски гласове.

- Автентика! Точно това търсех! - възхити се Мъск.

Към тях се приближи сервитьорка с бледа кожа и сенки под очите. Вампирският й вид накара Илон да помисли, че тази година тя май не е имала нито един почивен ден и изобщо не е излизала от механата. Той изобщо не обърна внимание на менюто. Възложи на Левон да поръча от онова, което най-много се харесва от посетителите на заведението. Не след дълго върху масата се появиха чинии със свински уши на скара, шопска и картофена салата с праз и маслини, таратор, кебапчета с гарнитура от лютеница и пържени картофи, пилешки сърца в масло на тиган, тънко нарязан суджук, кисели краставички, канички с домашна сливова ракия и айрян.

- Наздраве! - подаде му чаша Левон.

- Наздраве, Хъмпти-Лъмпти! - отвърна Мъск, вече „заразен“ от духа на вечерта.

След няколко чаши той се облегна назад и, разсеяно въртейки кебапче в ръката си, попита:

- А защо вашата икономика не върви?

Левон си пое дълбоко въздух.

- Как да ви кажа, уважаеми... Това е дълга история. Но имаме огромен потенциал! Хората са трудолюбиви, земята е плодородна, а ракията е… ухааа!

- Мхм - измърмори Мъск, отпи отново и се взря в каничката пред себе си с уважение.

- Между другото, защо приехте административен пост в кабинета на Тръмп? Та вие сте милиардер, един от най-успешните частни предприемачи в историята на човечеството! - попита на свой ред Хампарцумян.

- Защото, Хъмпти-Лъмпти, милиардите са си милиарди, но държавната работа си е държавна работа… - отвърна Мъск с философски тон, който подсказваше, че ракията вече е изпълнила своята мисия.

По-късно американският визионер щеше да установи, че в механите времето тече по различен начин. Минаха няколко часа, които му се сториха като минути. Храната беше вкусна, а каничките с ракия се презареждаха значително по-бързо от батериите на „Тесла“.

По някое време върху подиума в ъгъла се качиха няколко музиканти. Те откриха програмата с най-добрите песни на Хисарския поп. Когато чу припева „Дай си сърцето на който искаш ти, виното със отрова на мене остави! Нощите са дълги, но аз не тъжа, зная, ще се върнеш един ден пак сама!“, очите на Мъск се насълзиха, без да знае защо.

- За какво се пее в тази песен? - попита той.

- За любоФта - отговори му с въздишка и надебелял език Левон Хампарцумян.

- От години не съм чувал по-добро парче. А скоро даже бях гост на церемонията за връчване на наградите „Грами“ - сподели Илон.

След това оркестърът изсвири няколко бързи парчета. Мъск неусетно се разигра на мястото си. Ръцете и раменете му без команда започнаха да се движат по непознат за него начин, все едно индийски факир бе омагьосал кобра със своята флейта. През това време много клиенти станаха да танцуват. Една пълничка блондинка се приближи, усмихната така, както трезвите хора не умеят да го правят, хвана Мъск за ръката и го помъкна към дансинга. Той охотно я последва, правейки знак на гардовете да си останат на местата. Оркестърът подхвана „Радка пиратка“ и настана истинска вакханалия. Мъже и жени едновременно се загърчиха и разтресоха като в някакъв ритуален танц на канибали от Нова Гвинея. Ухилен до уши, Илон Мъск старателно се опитваше да имитира техните движения. Пухкавата му партньорка започна да върти задните си части по главозамайващ начин. Той се подчини на някакъв непреодолим порив и разкъса с две ръце ризата си отпред. Във всички посоки се разхвърчаха копчета. Оркестърът подхвана „На китара - Васко Жабата, тази вечер той ще свири само за вас…“, а Мъск изкрещя:

- Хей, тази песен я знам! Това е световен хит!

Разгологърден, той продължи да тресе телесата си и да хвърля салфетки във въздуха като всички останали. Не се беше чувствал толкова свободен и щастлив от години.

*

На сутринта картината беше като от роман на Джон Стайнбек, ако той беше пил сливова цяла нощ. Мъск се събуди в едно от сепаретата на механата с грандиозен махмурлук и завит с овча кожа. Целият бе вмирисан на пот и цигари. Изобщо не чувстваше едната си ръка. Той установи, че върху нея е положила глава снощната блондинка - онази с центрофуга вместо задник. Хампарцумян лежеше наблизо, прегърнал препарираната лисица. Изпод масата долиташе хъркането на двамата гардове. Мъск простена, отмести спящата дама и се надигна с пъшкане до седнало положение. Устата му беше суха като Сахара. Той хвана главата си с две ръце и започна тихо да вие от болка.

- Ако някой накара това главоболие да спре, заклевам се, ще отворя завод за електромобили в България! - простена Мъск.

В този момент като знак от съдбата се приближи същата сервитьорка от снощи, тази със сенките под очите. В устата й димеше запалена цигара, а в ръцете си държеше табла с панер нарязан хляб и пет купи, от които се издигаше пара.

- Кат ва гледам, ши имати нужда от туй - каза тя.

Сервитьорката разтовари донесеното върху масата. Между купите тя небрежно постави още две малки съдинки. От едната се носеше на талази силна миризма на чесън и оцет. В другата имаше някаква мистериозна червеникава прах.

Като по команда останалите зомбита от сепарето изведнъж се надигнаха и застанаха всеки пред своята купа. Хампарцумян посъветва Мъск да си вземе от миришещата на чесън добавка, както и от червеникавата прах. Милиардерът поръси много от всичко и разбърка. Той поднесе първата лъжица към устата си с вид на осъден на смърт. Първоначално се почувства така, сякаш току-що е преглътнал лава. От очите му потекоха сълзи, а от носа сополи. Но няколко секунди по-късно приятна топлина потегли на обиколка из цялата му кръвоносна система и главоболието като че ли леко поотслабна. Мъск продължи да се храни с шумно сърбане. Същите звуци издаваха и останалите на масата. Илон си изяде всичко и се отпусна назад, чувствайки се малко по-добре.

- Какво беше това? - дрезгаво попита той.

 - A soup from the stomach of the pig - отговори му с изнемощял глас Хампарцумян.

Сервитьорката се приближи към тях отново. Този път носеше пет заледени бири.

- О, не, махни се, луда жено! Тъкмо се почувствах малко по-добре, а ти отново носиш алкохол! - възмутено възкликна Илон.

Но другите в сепарето с тренирано движение надигнаха бутилките и започнаха жадно да лочат направо от тях. Мъск повдигна рамене и предпазливо отпи глътка, две… После довърши шишето наведнъж. Той премигна. Примлясна. И изведнъж му просветна! Главоболието изчезна напълно, почувства се енергичен, жив, направо прероден!

- Няма човек на тази планета, който да каже, че Илон Мъск е дал дума, а после се е отметнал. Хъмпти-Лъмпти, ставай и ме води на оглед. Трябва да изберем място за нов завод на „Тесла“ някъде в тази необикновена страна - каза той и се надигна с делови вид пред зяпналия от изненада Левон Хампарцумян.

ОЩЕ ПОЛИТИЧЕСКА САТИРА ОТ АВТОРА ЧЕТЕТЕ ТУК:

Приказка за депутата и мъдреца от планината

Джон Малкович избра да постави у нас пиесата „Криворазбраната цивилизация“!

Доналд Тръмп и Камала Харис скараха бургаски пенсионери