ISW: Кремъл притиска Запада, за да приеме капитулацията на Украйна

Кремъл засилва кампанията си за рефлексивен контрол, целяща да повлияе на западните решения в полза на Русия преди или вместо евентуални бъдещи преговори за разрешаване на войната в Украйна.

Това пише Института за изследване на войната (ISW).

Кремъл продължава да полага усилия за разширяване на програмата "Време на героите", за да създаде нова социална класа, съставена от ветерани, лоялни към режима и идеологията на руския президент Владимир Путин, предава news.bg.

Наскоро Кремъл също така потвърди нежеланието си да прави компромиси по условията на евентуални бъдещи преговори, като същевременно категорично посочи, че дългогодишната цел на Кремъл за пълна капитулация на Украйна остава непроменена.

На 15 ноември руският президент Владимир Путин проведе телефонен разговор с германския канцлер Олаф Шолц и повтори няколко информационни операции на Кремъл, целящи да повлияят на германското правителство и на други западни държави да окажат натиск върху Украйна за преждевременни мирни преговори, вместо да ѝ предоставят допълнителна военна подкрепа.

Украинският президент Володимир Зеленски нарече разговора между Шолц и Путин "кутията на Пандора" и предупреди, че разговорът помага на Путин да постигне основните си цели: намаляване на изолацията му в международната общност и предизвикване на преговори при предпочитаните от Русия условия, "които няма да доведат до нищо".

Напоследък Путин и други високопоставени руски представители засилиха реториката, насочена към оказване на влияние върху външната политика на бъдещото правителство на САЩ при новоизбрания президент Доналд Тръмп.

Наскоро Кремъл също така потвърди нежеланието си да прави компромиси по условията на евентуални бъдещи преговори, като същевременно категорично посочи, че дългогодишната цел на Кремъл за пълна капитулация на Украйна остава непроменена.

Кремъл вероятно се стреми да се възползва от несигурността относно бъдещата политика на САЩ по отношение на Украйна, като засили рефлексивната си контролна кампания срещу европейските съюзници на Украйна.

Високопоставени руски служители, включително секретарят на Съвета за сигурност Сергей Шойгу и министърът на отбраната Андрей Белоусов, използваха по-специално телефонни разговори със западни политически и отбранителни служители, за да разпространяват информационните операции на Кремъл и да се опитват да заплашват Запада да направи преждевременни отстъпки по отношение на суверенитета и териториалната цялост на Украйна от 2022 г. насам.

Западните партньори на Украйна продължават да ѝ предоставят военна подкрепа чрез различни средства и платформи. Френският министър на въоръжените сили Себастиан Лекорню съобщи на 14 ноември, че украинската бригада "Анна Киевска" е завършила обучението си във Франция.

Бригада "Анна Киевска" е именно първата украинска бригада, която завърши обучение във Франция и която Франция оборудва като част от Мисията на Европейския съюз за военна помощ (EUMAM) в подкрепа на Украйна.

Украинският министър на отбраната Рустем Умеров отбеляза, че Франция е предоставила на Украйна общо и специализирано военно обучение и "най-съвременно" оборудване и оръжия, включително бронетранспортьори (БТР), самоходни артилерийски системи и системи за осведомяване за обстановката.

Умеров се срещна и с норвежкия министър-председател Йонас Гхар Стрьоре и норвежкия министър на отбраната Бьорн Арилд Грам в Осло на 15 ноември, по време на която Норвегия обяви, че ще се присъедини към "датския формат" за предоставяне на подкрепа на Украйна чрез финансиране на местното производство на украински оръжия и оборудване.

Умеров, Грам и Стрьоре обсъдиха също така създаването на "норвежки формат", който ще осигури външни инвестиции в украински компании за отбранителни технологии.

Заместник прессекретарят на Пентагона на САЩ Сабрина Сингх заяви по време на брифинг за медиите на 15 ноември, че САЩ продължават да се ангажират да изплатят около 7,1 млрд. долара помощ за Украйна в рамките на президентския орган за изтегляне на средства (PDA) преди встъпването в длъжност на новоизбрания президент Доналд Тръмп през януари 2025 г.