Сензационно разкритие за потопа и Вавилонската карта! Синът на Ной ли е родоначалник на българите?

На гърба на Вавилонска карта, която е най-старата в света, се разчита Ут-Напищим на акадски език, което на шумерски означава Зиези. Това разкриха историците Димитър Димитров, Евгений Сачев и др. Според тези изследователи картата е ясно ориентирана в северна посока и на нея се открояват и имената на Билгамеш, и на великият цар на Акад – Саргон. 

Най-вероятно Зиези е легендарният родоначалник на прабългарите според сведенията в т.нар. анонимен римски хронограф от 354 г., който твърди, че баща на споменатият в картата Ут-Напищим е библейският патриарх Сим - син на Ной и родоначалник на семитите. Името му се споменава и във фразата „Ziezi ex quo vulgares“ („Зиези, от когото са българите“), която е първото известно споменаване на името „българи“, т.е., тези разкрития показват, че „Именник на българските канове“ е свързан с края на Нововавилонската империя на Навуходоносор и назад във времето се стига до великия владетел на Акад Саргон Първи и Зиези (най-вероятно Трети), с когото се свързва нашата история. Предполага се, че той е праотец на Авитохол – първият от рода Дуло, според Именник на българските канове. Ави-Тохол е записан след Навуходоносор в Шумерската Династическа Традиция (споменат и в книгата на пророк Данаил в Библията).

Преди повече от 8 хиляди години древните българи са съществували като цивилизация и местно население около Черно море. 

Епосът за Гилгамеш (шумерският превод е Билгамеш) е епична поема от Месопотамия и една от най-древните литературни творби, запазени до наши дни. Написана е с клинообразна писменост върху глинени плочки. Откриването на епоса за Гилгамеш през XIX век и публикуването през 1872 г. на преведен откъс, описващ всемирния потоп, предизвиква сензация поради паралелите с Библията. Според изследователите произведението е една от най-старите известни литературни творби в света.

Гилгамеш е шумерски и акадски митологико-епичен герой. Гилгамеш е акадското име; шумерският вариант очевидно произлиза от формата Билга-мес, което е възможно да означава „прародител герой“.

Редица текстове, публикувани в последните десетилетия, както и археологични открития позволяват Гилгамеш да бъде приеман за реална историческа личност – петият владетел от I династия на град Урук в Шумер (края на 27 – началото на 26 век пр. Р. Хр. Най-вероятно скоро след смъртта си Гилгамеш е обожествен. Неговото име с детерминативите (определящи знаци) на божество се среща още в текстовете от Фара (26 век пр.Р.Хр.). В „царския списък“ на Трета династия на Ур Гилгамеш е представен като митична личност: продължителността на неговото управление е 126 години, а неговият баща е демонът Лилу/Лиллу/Лила.

В епичните текстове Гилгамеш е син на урукския владетел Лугалбанда и богинята Нинсун (възможно е историческият Гилгамеш да е бил син на владетеля и жрица, представляваща богинята в обреда на свещен брак).

От 2 хил. пр.Р.Хр. Гилгамеш се смята за съдия в задгробния свят и защитник на хората от демоните.  

Според официалната информация, т.нар. Вавилонска карта показва земите около река Ефрат в Древна Месопотамия, където са се развивали едни от най-големите древни култури – Шумер и Акад (паралелно с тази на хиксосите (наследници на гетите - българи) в Древен Египет). През 1887 г. е направен първият превод на част от картата – която е известна и като IMAGO MUNDI. Едва през 1995-та година се публикуват преводите на надписите и върху другите две части, открити от нея.

На картата са изобразени седем града и седем острова, които се намират във вътрешността на два кръга, за които се предполага, че представляват солената или „горчива вода“. Смята се още, че тя показва, връзката между земята и небето, тъй като на гърба й са изобразени звезди, които съответстват на съвременното ни разбиране за астрологична карта. Триъгълниците, извън двата големи кръга показват посоките на света или свещените планини. (Мадара на шумерски означава свещена планина).

Исторически извори, редица доказателства и археологичните разкопки показват, че големият потоп, за който се говори в митологиите на всички древни народи, е бил около 11 000 г. пр.Р.Хр. на територията на Черно море. Но 6000 години по-късно е имало друго природно бедствие (около днешното Черно море), с което се свързва преселението на жителите по нашите земи, разпространили т.нар Дунавска култура. Предполага се, че най-древната история тук започва около 7500/ 9000 г.пр.н.е.

Тази неолитна култура на древните българи се разпростира на юг от Черно море – към Египет и на Изток към Мала Азия и днешна Индия. Подобни доказателства публикуват и много чужди учени. Тези древни жители по нашите земи са имали и своя писменост. Може да се прави връзка между клинописната писменост върху т.нар. Вавилонска картата и десетките надписи от древността, открити по българските земи.

Намерена в древния шумерски град Сипар (Sippar) в Южен Ирак на левия бряг на река Ефрат, на 97км северно от Вавилон. Публикувана е през 1899 г. Самата карта е кръгла с два външни кръга. Вавилон се намира в нейния център. Текст с клинопис има от двете страни на плочката. На нея на шумеро-акадски език са отбелязани няколко географски обекта от това време. В долния си край тя е силно повредена. Ясно са изобразени планината Загрос (Загорес), три острова и седем града. Със стрелка, чиито връх сочи планината Загорес се отбелязва мястото, откъдето са предците на древното население на Шумер и Акад. Изрично в писмения текст на картата се съобщава,че „От там са дошли нашите предци“. Планината Загорес е планината Хем Мадари или планината Хем. Известно е, че най-древното название на Стара планина е Хемус. Названието „Загорес“ напълно съответства на историко-географското название „Загорие“. Това е областта с център Стара Загора. По исторически данни в района на старозагорски минерални бани се намирало централното светилище на Орфей. Не случайно по време на военни конфликти между Средновековна България и Ромейската империя областта „Загорие“ е била обект на специални договаряния. В Старозагорския манастир „Св. Теодор Стратилат и св. Теодор Тирон“ цар Борис Първи е приел константинополския християнски канон и се е препокръстил, като е приел допълнение и личното име на тогавашния ромейски император Михаил. Както е известно на територията на община Стара Загора са открити най-ранните праисторически селища и рудници за добиване на Злато и мед. Ще добавим, че в Стара Загора се намира единственият в света Музей на Религиите, където всеки посетител може да види как още от древността на едно и също място се развила религиозно-култовата система на създали се по-късно различни по своята идейна доктрина вероизповедания. На картата се виждат и триъгълници, представляващи митологични обекти. Вавилонската карта е единствена по рода си карта на света от този регион и период, затова тя е просто уникална. Клинописният текст към картата гласи: „ОТ ТАМ ДОЙДОХА ПРАДЕДИТЕ НИ!“ Гилгамеш / Бат Билга указваше своята Родина на северозапад. В „The Аtlas of Mesopotamia“ (by Thomas Nelsоn Ltd, London and Edinburg, 1962) е публикувана Вавилонската карта върху глинена плочка от VІ в. пр. Р. Хр. Със стрелка в посока на северозапад са указани Балканите, родината на античните българи /пелазгите/, грешно наречени „траките“. Тази вавилонска карта на света датира от 6 век пр. Р. Хр. Според картографа Рубен Галчян тази карта показва света под формата на кръг, разположен в „солени води“, в който има 7 острова. В тази част на картата, наречена Bit Jakinu, вероятно е в блатата на съвременен Ирак. От планините на Армения река Ефрат тече през Вавилон и блатата и достига Персийския залив.