Ето цитатите от „Оръжията и човекът“ на Бърнард Шоу, които обиждат българите

Поставянето на пиесата „Оръжията и човекът“ на Бърнард Шоу в Народния театър „Иван Вазов“ предизвика огромен скандал, а снощната премиера бе бойкотирана от активисти на ВМРО, начело с лидера Красимир Каракачанов и бившия евродепутат Ангел Джамбазки. Те негодуваха, че в сърцето на София, в народния ни театър ще се играе пиеса, която обижда българите и  славната ни българска армия.

Както за всичко останало, и по този въпрос мненията са полярни. Хората с либерални възгледи обявиха, че това е комплекс за малоценност на простия Ганя, че трябва да забраним и Алеко Константинов, който също е осмивал недъзите ни, че е признак на тотална селяния да се обиждаме от пиеса, писана преди 100 години.

Консервативните българи пък защитават националната чест и достойнство и не са съгласни в центъра на столицата ни да идва чужденец, който да ни се подиграва.

Разбира се, 99% от спорещите не са чели пиесата и защитават тезата, която е по-близо до техните възгледи. Затова ще публикуваме откъси от нея, които засягат хигиенните навици на българина и храбростта на армията ни.

Действието се развива в края на ноември 1885 г. в малко градче край Драгоманския проход. Българите са удържали славна победа над сърбите край Сливница, заслуга за което има и Сергиус Саранов, офицер от българската армия. Тази новина предизвиква буйна радост в дома на Катерина, нейния съпруг Петков и дъщеря им Райна. Майор Сергиус Саранов е годеник на Райна.

В хода на пиесата Катерина и съпругът ѝ Петков водят закачлив разговор у дома си, който става дума за хигиенните навици на българите – употребата на сапуна и водата. Катерина се оплаква, че има възпаление на гърлото. Петков отвръща, че това е, защото всеки ден си миела врата и допълва:

„Не са на добро тези нови обичаи. Всичко това миене не може да е добре за здравето, не е нормално. Имаше един англичанин в Пловдив, който се миеше със студена вода всяка сутрин, след като стане. Отвратително! Всичко това идва от англичаните – климатът им ги мърси толкова много, че постоянно се мият. Виж баща ми! Цял живот не се е къпал и живя до 98 – най-здравият човек в България. Не ми е дерт да се умия веднъж седмично за пред хората, но всеки ден си е неправо смешно.“

Неочаквано в къщата нахлува швейцарецът Блънтчли – професионален войник, воювал на страната на сърбите, защото първи тях среща на път от Швейцария. В хода на разговорите Блънтчли се изказва снизходително за българската армия:

„Каква армия! Правят оръдия от черешови дървета, а офицерите изпращат жените си да всяват дисциплина!“. /а същата тази армия е разгромила сърбите при Сливница/.

Бърнард Шоу описва българите от това време като доста изостанали. Семейството на Катерина е заможно и тяхната къща е единствената, която има два ката, прозорци и вътрешни стълби. /Авторът явно не е ходил нито в Копривщица, нито в Жеравна или някой друг от възрожденските ни градове и смята, че обикновените българи живеят в землянки/. Шоу никъде не е казал, че българите са неграмотни и изостанали балкански субекти, но това се подразбира - Катерина и съпруга й притежават единствената библиотека в България и един невиждан за страната ни „символ“ на прогреса – електрически звънец, за да извикат прислугата.

Но има и положителни неща - макар че семейството живее в дълбоката провинция, се стреми да бъде сред „цивилизованите хора“. Всяка година ходят в Букурещ за оперния сезон и прекарват по цял месец във Виена.

Както е известно, на 11 юни 1921 г. пиесата на Шоу под заглавие „Героите“ е играна на немски в Шьонбрун в постановка на виенския Бургтеатър. Българските студенти буйно протестират и настояват да не се играе. Към тях се присъединява и управляващият българската легация Панчо Дорев. В резултат на това пиесата е свалена от репертоара на театъра, но с успех се играе в Париж и Берлин.

Шоу не се вълнува много от тия реакции. Може би и ние не трябва да се вълнуваме толкова от неговото творчество.