Защо Сърбия се въоражава

През последните години Белград провежда амбициозна програма за въоръжаване на армията си. Сърбия купи френски изтребители „Рафал“, но и руски бойни хеликоптери, които президентът Александър Вучич определи като „летящи танкове“. Успоредно с това Белград купи китайски системи за противовъздушна отбрана малко след руската инвазия в Украйна през 2022 г. Според информации освен това Сърбия се е снабдила с хиляди ирански безпилотни летателни апарати, пише в коментар на "Дойче веле", цитиран от БТА.

Още през 2021 г. „Економист“ писа, че „масовото купуване на оръжия“ от Сърбия предизвиква страх в съседните ѝ страни. Една година по-късно шведският Институт за изследване на мира (SIPRI) съобщи, че бюджетът за отбрана на Белград в размер от 1,3 млрд. евро е десет пъти по-висок от този на Косово.

Белград разполага с 250 танка, Германия с 295.

Военното превъзходство на Сърбия се демонстрира и от големия брой танкове, с които тя разполага. С около 250 танка Белград днес има повече, отколкото всички други бивши югославски републики заедно. Заслужава да се спомене, че германската федерална армия разполага в момента с 295 танка. Хърватия е на второ място (сред бившите югославски републики - б.ред.) със 75 танка, Босна е на трето с 45, следвана от Северна Македония с 31 танка. Черна гора и Косово нямат нито един.

Затова логично възниква въпросът защо през последните години Белград е създал един боеспособен арсенал, без да е заплашван от съседни страни. Сръбското ръководство пропагандира проекта за един „сръбски свят“ – един проект с ограничен мащаб, подобен на този за „Велика Сърбия“ на бившия президент Слободан Милошевич, който среща положителен отклик от сърбите както в Косово, така и в Босна.

Колко вероятна е една нова война?

В началото на юни 2024 г. Александър Вучич председателства един „общосръбски събор“ в Белград с представители на сърби от всички части на бивша Югославия. По същество това беше една стратегическа среща, която формулира в своята Общосръбска декларация плана за „сръбски свят“. Косово е определено като сръбска провинция, а Република Сръбска, т.е. сръбската част на Босна и Херцеговина, като „национален интерес на Сърбия“. В реакцията си представител на германското Министерство на външните работи в Белград осъди плановете на Белград по необичайно остър начин: германското правителство смята „Общосръбската декларация за много обезпокояваща и вредна за Босна и Херцеговина, Сърбия и всички страни от Западните Балкани“.

През последните години особено безпокойство предизвика многократното разполагане на сръбски военни сили на границите с Косово, но и нападението на сръбска паравоенна група срещу силите за сигурност на Косово. Тези инциденти е възможно да са тестове на Сърбия на място. Реакцията на САЩ и на НАТО обаче беше незабавна и строга, което принуди Сърбия да отстъпи. През август 2024 г. Вашингтон отново се намеси. Този път като изпрати директора на ЦРУ Уилям Бърнс в Босна и Херцеговина, за да спре автономистките действия на лидера на босненските сърби Милорад Додик, който беше предприел серия от стъпки за обявяването на независимостта на Република Сръбска, като въоръжи хиляди нередовни бойци. Политици в столицата Сараево се подготвят за възможността за отцепване на Република Сръбска.

На фона на тези действия не може да се изключи нов конфликт на Балканите. С победата на Доналд Тръмп на президентските избори вече въпросът как САЩ ще посрещнат такава ситуация е напълно отворен. Трябва да се отбележи, че кандидат за поста на държавен секретар е бившият посланик на САЩ в Германия ( и бивш пратеник на Белия дом за диалога между Белград и Прищина – б.ред.) Ричард Гренел. Заедно със зетя на Тръмп Джаред Къшнър той има огромни бизнес интереси в Сърбия.