Тръмп ще контролира всичко без Давос

Часове след края на изборния ден в САЩ, и преди още да са оповестени окончателните резултати, медиите – особено консервативните, - са пълни с изчисления как точно ще се материализира победата на Доналд Тръмп. Най-важен момент в тях е мнозинството, с което на протеклите паралелно междинни избори Републиканската партия се сдобива в Сената. Контролът върху горната камара на американския парламент е вероятно най- солидната добавка, за която всеки президент на САЩ би могъл да мечтае.

Чрез нея той може да прокарва всички цели на външната си политика, защото Сенатът има монопол върху международните договори. Но това ще му е в огромна помощ и за вътрешната. Сенатът е в състояние да отменя практически всичко, което е гласувала долната камара.

Разбира се, и инициативите за импийчмънт на президента. С този контрол е сигурно и че в следващите години Върховният съд на Америка ще бъде почти нацяло изчистен от либерал-глобалистки настроени магистрати.

Тръмп ще може да вкара в него до 4 нови съдии, които Сенатът безпроблемно ще одобри. Това значи, че в близките почти 15 години либерал- глобалистите няма да имат никакъв контрол върху най-важната част от федералната съдебна система. А след 15 години самата либерал-глобалистка идеология вече може да я няма.

За всичко останало новият стар президент би следвало да разчита на себе си и своя екип. В редица интервюта от последните месеци Доналд Тръмп призна, че кадровата политика е била огромната му грешка в първия мандат. Тогава той се доверяваше на хора според тяхната експертност и биография, и поставяше на втори план лоялността им към правителството и водената политика. Нерядко Тръмп назначаваше около себе си републиканци от кариерата, които първи след това го предадоха.

Благодарение на всичко това в Белия дом бе възможно да се появи човек като д-р Антъни Фаучи, който бе видимият изпълнител на всичко случило се около коронавирусната пандемия. Ковид се пръкна в най-удобния момент, за да се попречи на Тръмп да изпълнява обещанията си. Това, което д-р Фаучи прокарваше като мерки в Америка, веднага бе налагано след това и на Европа, Австралия и Нова Зеландия. Затваряне на бизнеси и цели градове, принудителна ваксинация с препарати, които не бяха минали дори една година сериозни научни изследвания за странични ефекти, отстраняване от работа при отказ от имунизация…

Първи сигнали за изборни измами в САЩ (Видео)

А когато изтекоха писмата от електронната поща на д-р Фаучи и се видя, че с негов подпис са били финансирани коронавирусните експерименти в биолабораторията в Ухан ( градът, в който ковид се пръкна), ръководена от фамозната докторка Ши Шън-ли с прякор Жената Прилеп, вече бе късно да се предприеме каквото и да е. Всичко, което можеше да бъде направено, за да се провали мандатът на Тръмп, бе вече сторено.

Този път – вижда се и от избора му за вицепрезидент, - той е решил да залага само на лоялни хора, дори при вероятността да не са най-добрите експерти. През 2016 негов вицепрезидент стана Майк Пенс, който по никакъв начин не показа, че е част от екип.

Както бе самостоятелен републикански играч преди това, такъв си остана Пенс и в Белия дом. А още повече, когато Тръмп изпадна от играта, а либерал-глобалистките съдии, получили постовете си със съдействието и парите на старците от Давос, го погнаха по безкрайни дела за всичко, за което може да се сети човек. Джей Ди Ванс – сегашният му избор за заместник, не блести с никакви качества, освен едно – ще му е верен, защото дължи цялата си кариера лично на Тръмп, не на Републиканската партия. Няма причини да не се очаква, че именно такъв човек Тръмп ще назначи и за шеф на правосъдното министерство, който едновременно изпълнява ролята и на главен прокурор.

"Танцът на победата" на Тръмп стана хит

Единствено лоялен нему министър би прекратил всички федерални обвинения, по които бившият нов президент бе мотан години наред по съдилищата. Логично е, че резултатите от изборите за Белия дом вълнуват и цялото земно кълбо. САЩ все още формално са в ролята си на световен полицай, макар след хаотичното бягство от Афганистан да са показали, че им е все по-трудно да я изпълняват. Няма конфликт по света, при който замесените участници и страничните наблюдатели да не продължават да включват в сметките и Америка. Затова днес навсякъде текат догадки как точно Тръмп ще се намеси тук или там, за да реши това или онова. Русофилите вече доволно потриват ръце – той ще приключи набързо с омразната им Украйна, която искат да видят смачкана, капитулирала и молеща за милост, и ще сключи сделка с Русия. Израелците отдъхват с облекчение, че най-сетне проблемите им с Иран и неговите проксита са напът да се решат.

Либерал-глобалистите, които имат трайни симпатии към арабите, си отиват. На тяхно място идва човек, който с един замах ще отсече аятоласите от управлението на Иран и в региона ще настане вечен мир. В Китай гледат с ужас, че перспективите да нападнат този „непослушен“ Тайван, който не иска доброволно да се присъедини към комунистическата империя, стават все по- мрачни. При Тръмп островът ще получава много оръжия, а може би дори американска жива военна сила, докато Пекин – още и още мита и санкции.

Главните лица в Европейския съюз побързаха да поздравят победителя във Вашингтон, а същевременно са изпаднали в ужас от онова, което той им е замислил. ЕС е в ръцете на либерал-глобалистите, които Тръмп не може да понася.

Логично е бъдещият американски президент да им залага мини, а да подаде ръка на онези, от които днешен Брюксел се гнуси. Като Виктор Орбан например. Дори в България, която за Америка е нищо на световната карта, има хора, които вече си мечтаят за власт, подпомогната от победата на Тръмп. Един такъв политик често повтаря, че ще дойде ден, когато „националните предатели“ ще се катерят по излитащите от София самолети, а във въздуха ще падат от фюзелажите, по подобие на онези афганистанци, обслужвали американците, които с ужас бягаха от прииждащите талибани.

Но всички – и медиите с изчисленията им, и празнуващите привърженици на републиканците, и политиците по света, и отделните държави, може би само с изключение на самия Тръмп – пропускат в тези сметки един важен играч: Давос. Швейцарският курорт всяка година приема именити 80-90-годишни старци милиардери, които шушумушат свои визии за света. Дълги години Световният икономически форум (СИФ), под чиито знамена се събират, пазеше в тайна истинските си цели и занимания. В разгара на коронавирусната пандемия обаче, когато изглеждаше, че светът ще се взриви от граждански войни срещу медицинската диктатура, която властите прокарваха, се появи изненадващо книгата „Великото зануляване“. Тя бе написана от Клаус Шваб, собственикът на СИФ, самообявил се за съвременен идеолог на либерал- глобализма. Той я пусна само три месеца след началото на пандемията – твърде кратък срок за написването на подобен труд.

Претърпя катарзис? Кирил Петков сред първите поздравили Тръмп за удара срещу демократите

Затова и съмненията, че е бил готов много преди това си остават и до днес. В текста Шваб описва как ще изглежда дивният нов свят, до който ковид трябва да доведе земното кълбо. Това ще е планета без национални държави и отделни правителства. С единно диктаторско управление начело, което няма да се съобразява с никого, дори с медицинските експерти. От което пък следва изводът, че държавният строй ще е някаква безкрайна медицинска диктатура. Книгата никога не се появи на български, а по света бе коментирана само в консервативните издания и кръгове. Но дори техните опасения, базиращи се на прочетеното, либералните медии и политици наричаха „теория на конспирацията“. Впрочем така са били приемани в миналото и „Моята борба“ на Хитлер и статиите на Ленин. Първият е обещавал световна война и смърт за евреите, вторият – убийства безкрай на несъгласните. В крайна сметка и двамата са сътворили именно това, когато са се сдобили с властта.

Различното е, че според книгата този дивен свят трябва да се появи не насилствено, а по волята на хората. Все пак историята е научила Шваб и компания, че насилието не води до трайни резултати. Затова авторът пише, че когато планетата бъде доведена до световна касапница, и пред хората вече няма дори малка светлинка в тунела, те ще се предложат нещо като харта за закриване на националните държави като единствен източник на всички световни беди. Така ще се установи единното диктаторско правителство. Тези старци милиардери никъде не са се дянали. За времето от излизането на книгата до днес почина само един от тях – Хенри Кисинджър. И то когато бе вече на прага да навърши 101 г. Пред него хора като Шваб със своите 86 изглеждат младежи, пред които са се ширнали житата. Да се очаква, че са се отказали от онова, което са написали преди само 4 години, би било наивно. След изборите Тръмп получи властта в Белия дом, но милиардерите продължават да е на власт в Давос. Техните офиси обаче са в Америка, която винаги са възприемали като територия, не като държава. Можем само да си представим мащабите на онова, което с парите си са способни да сътворят в момент, когато в Белия дом се появява най-омразната им фигура. Ако ковид ни се струва най-глобалното зло, което сме виждали в рамките на съзнателния си живот, а войните в Украйна и Близкия Изток – най-кървавото, и те не са било в състояние да доведат човечеството до онова отчаяние, при което сам о̀ да поиска закриване на националните държави, то какво ли още ни предстои да видим? Америка и без това е достигнала предела, в който е в състояние да се развива една империя. Историята учи, че щом тя спре да се разширява, за да изхвърля вътрешните си противоречия навън, те я прояждат отвътре и унищожават. САЩ са изправени пред втората си системна криза след Гражданската война. Обществото е разделено между две непримирими идеологии. Те няма как да сключат мир без едната да унищожи другата. А в такъв момент световният полицай не може да е в силата и кондицията да управлява всичко. Как изглежда град без полиция? А държава? Имаме такъв пример – Сомалия. От 35 години там е нестихващ хаос, мародерства, взривове и убийства. Можем само да си представим какво има да се случва на планетата ни, когато и най-дребният бандит по душа осъзнае, че тя е останала без своя надзирател. Едва ли ще има е иден спящ конфликт, който да не бъде разбуден. И именно тази драма може би ни предстои да видим в следващите години. Тя няма нищо общо с блясъка и радостта от изборната нощ в Америка. Но се родее с написаното от Клаус Шваб в именитата му книга.