Започва ли златна ера за Америка?

 И така, на един от най-важните въпроси за 2024г., а и въобще за следващите 4 години, беше даден отговор. Доналд Тръмп вероятно е новият президент на САЩ, след като според резултатите до момента той печели 286 електорални гласа срещу 226 за Камала Харис. Но защо вероятно и защо не можем напълно категорично още сега да заключим кой ще застане начело на Щатите?

Изборният процес

е доста по-различен от познатия ни, поради възможността да се гласува по различни начини – в избирателните секции в деня, обявен за официалния на изборите, предсрочно гласуване, по пощата или неприсъствено (absentee ballots). Преди големия ден на изборите, над 40 милиона американци вече бяха гласували в избирателни секции, а около 34 милиона - по пощата. Съответно, както винаги е било, първите данни се появиха само за щатите, където предимството на единия или друг кандидат беше категорично.

Тепърва предстоят още няколко съществени процеса, за да можем окончателно да заявим – той е! След преброяването резултатите следва те да бъдат признати от щатските органи на всеки щат, което може да се проточи до няколко седмици, особено ако се наложи и повторно преброяване, което не е прецедент там.

После следва гласуването на Избирателната колегия. В нея всеки от 50-те щата и федералният окръг Колумбия разполагат с определен брой гласове в зависимост от населението си. Въз основа на гласовете, които са дали гражданите на всеки щат, реално комисията избира президент и вицепрезидент. Тоест, избирателите гласуват за електори, които пък осъществяват същинския избор. Общият брой на електорите за цялата страна е 538. Това означава, че за победа са необходими гласовете на 270 електори. Всеки щат има толкова електори, колкото представители в двете камари на Конгреса, а всеки електор има един глас в Избирателната колегия.

Интересен момент е, че традиционно електорите от повечето щати гласуват за кандидата, получил най-много гласове в техния щат. Тоест ако Тръмп е получил в някой щат 52%, а Харис 48% всичките електори ще гласуват за него. После резултатите се изпращат на Конгреса на САЩ и едва в началото на януари Конгресът преброява електоралните гласове, като вече съвсем официално потвърждава победителя.

И макар още в първите часове след вота медиите (там нямат комисия, подобна на нашата ЦИК) да обявят предварителните резултати, това ще са по-скоро предположения, въз основа на гласуването, но едва когато през декември Избирателната комисия се събере, електорите ще изберат президента, като по принцип има възможност това да не е обявения в първите дни.

Претендентите

Камала Харис – тя е първата жена главен прокурор на щата Калифорния, сенатор от индийско-американски произход, първата цветнокожа жена - вицепрезидент на САЩ, както и първата цветнокожа жена кандидат за президент на една от двете национални партии. Това, според някои, както и двурасовите и корени, и даваше огромно предимство на изборите в страна като Щатите и въобще на фона на днешния популярен наратив сред управляващите елити.

Леви нагласи по отношение на гей браковете, смъртното наказание, имиграцията – достатъчно за голяма част за избирателите да я припознаят като техния избор. Но слабо формулиране на посланията и целите, често неадекватно поведение и като цяло – слабо вицепрезидентство.

Каквото и да се каже за Доналд Тръмп ще е малко – често описван като егоцентричен и самовлюбен, той пише история в момента. Успя като феникс да възкръсне от пепелта и въпреки делата срещу него, срещу покушенията срещу него, срещу масовата медийна кампания, която от години се води срещу него, се завърна – по-силен и решителен отвсякога. Той е против абортите, против миграцията, не е застъпник на ЛГБТИ политиките, следва консервативната линия.

А за останалия свят, съществено значение кой ще е следващият американски президент, има най-вече по отношение на това, че от САЩ тръгва всичко – и както именно там беше поставено началото на пагубните неолиберални глобалистични политики, наложени от естаблишмънта, от тях се очаква да дойде и промяната. Освен това, друг ключов въпрос, важен за целия свят е.

Външната политика

Войната в Украйна е крайно важен въпрос. Вероятно, за разлика от демократите, а и както нееднократно е декларирал Тръмп, той няма да се впусне в безрезервна подкрепа на Украйна – нито ще предостави още военна помощ, нито ще пръска още милиони. Тръмп нееднократно заяви и че може да спре войната за 24 часа, ако бъде избран, като даде сигнал, че ще насърчи преговорите между двете страни. По какъв начин се очаква да направи това, може би, съвсем скоро ще разберем.

Харис е на доста по-категорични позиции, като също нееднократно е заявявала, че ще подкрепя Украйна колкото е нужно, което обаче породи критики включително и сред някои от подкрепящите я демократи.

Конфликтът между Израел и Иран, респективно между Израел и палестинците, е не по-малко взривоопасна тема. И Тръмп, и Харис декларират подкрепа за Израел, особено категорично срещу  „Хамас“ и „Хизбула“, макар че в последните месеци Харис е обвинявана, че с някои от изказванията си и критиките си към действията на Израел, е против политиката им.

Тръмп, за разлика от нея, е много популярен и харесван в Израел. Още през първия си мандат той официално призна Йерусалим за столица на Израел и призна, съвсем официално, че Голанските възвишения се намират под суверенитета на еврейската държава. Зад него стои и силно еврейско лоби, поради което се счита, че с избирането му за президент, ще последва още по-категорична подкрепа за правителството на Бенямин Нетаняху, който вече го поздрави с победата.

Доста по-различни ще са реакциите в Иран, които могат да са пряко засеганти от решенията на Тръмп, касаещи Израел. За Харис пък се счита, че ще продължи политиката на Джо Байдън, който се противопостави на Нетаняху за извършването на атаки срещу ирански ядрени обекти.

Спрямо Китай пък Тръмп предупреди, че ще следва политиката си от първия мандат, когато наложи огромни мита върху вноса на техни стоки, обеща и да ги повиши, ако бъде избран отново. За разлика от него, Харис се противопостави на тези идеи.

По отношение на Европа също има важни въпроси – ще се наложи ли континентът да отделя повече разходи за отбрана, след като Тръмп, както и републиканците са на мнение, че САЩ трябва да остави Европа да играе по-голяма роля като партньор в НАТО. Нека не забравяме, че европейската икономика е и нетен износител на стоки за американския пазар, а Доналд Тръмп нееднократно говори за по-високи мита. Но нека не забравяме, той има ангажимент към неговите избиратели и към всички американци, не е обещал да направи Европа велика отново.

Колебаещите се щати

Поради вече обяснената специфика на американските избори, почти сигурно вотът ще бъде решен в т.нар. колебаещи се щати. За разлика от останалите, в които традиционно избирателите подкрепят или републиканците,или демократите, в други до последно резултатите са близки. На тези избори тези щати са:

Аризона, Джорджия, Мичиган, Невада, Пенсилвания, Северна Каролина, Уисконсин. От изброените, Пенсилвания е най-голяма тежест, като от него ще бъдат излъчени 19 електори. Към 9:30 часа в Аризона, при 52% преброени гласове, Доналд Тръмп получава 962,109 гласа – или 50,3%. Камала Харис 48,9% - 934,325 гласа; в Уисконсин при 91% преброени гласове Тръмп има 51,3% - или 1,579,251 гласа, Харис – 47,3%, или 1,456,686 гласа; в Мичиган при 75% преброени гласове Тръмп има 52,5% - или 2,317,288, а Камала Харис – 45,8%, или 2,022,749 гласа; Невада при 80% преброени гласове Тръмп има 51,6% - или 564,712 гласа, Харис – 46,7%, или 511,021 гласа; при 92% преброени гласове в Джорджия той има 50,8%, или 2,648,261, Харис – 48,5%, или 2,529,081 гласа.

А в най-важния от въпросните щати - Пенсилвания - при 96% преброени гласове Доналд Тръмп има 51,0%, или 3,393,383 гласа, а Камала Харис – 48,1%, или 3,203,028 гласа, които резултати най-вероятно ще решат и победата в изборите.

Към този момент вече – 12:00 часа българско време, Тръмп печели и седемте колебаещи се щати, както и необходимите му електорални гласове.