Доналд Тръмп и Камала Харис скараха бургаски пенсионери

В пенсионерски клуб „Приятели“ в бургаския квартал "Меден рудник" животът течеше с ритъма на бавно пиринско хоро. Старците идваха сутринта, но не твърде рано. Жените плетяха, решаваха кръстословици, судоку и пееха стари градски песни. Мъжете играеха белот, шах и табла. Председателят на клуба приготвяше кафе и чай, като при нужда от барман се превръщаше в сервитьор.

Днес прага на „Приятели“ прекрачи нов член – младият пенсионер Минко. Той си поръча едно дълго кафе и седна в ъгъла, близо до двамата табладжии Ваньо и Ахмед, които настървено търкаляха заровете. По някое време той се заслуша в течащия между тях разговор. Минко с учудване установи, че той няма нищо общо с играта.

– Да ти кажа, Ахмедчо – започна Ваньо с изражение на човек, който знае точно как стоят нещата в световната политика, – ако Тръмп пак стане президент, България ще дръпне нагоре! Само гледай! "Америка първа" значи, че и ние ще вървим нагоре заедно с него!

– Ти си луд, бе! – подигра му се Ахмед, хвърляйки заровете и премествайки един пул доста напред. – Тоя Доналд Трън, дето е като трън в задника на половината свят, ще оправи България? Смешко си ти! Камала Харис е истинският избор. Ако тя стане президент, поне ще знаем, че ще гледат и на нас като на хора!

Ваньо тропна нервно с една ръка по масата, докато с другата подреждаше в купчинка четирите пула, които извади наведнъж, след като хвърли две шестици.

– Камала Харис?! – повиши глас той. – Такава Камила на нас не ни трябва! Само ще прекара България през пясъците на някоя пустиня, без вода и без надежда!

Ахмед закачливо, но решително му отвърна:

– Слушай ме, Ваньо, Камила е сто пъти по-добра от твоя Доналд Трън! Поне с нея има шанс за повече социални грижи. А твоят Трън мисли само за бизнеса и за себе си! България има нужда от подкрепа, не от тръне!

Те продължиха да спорят още по-разгорещено, като най-странното беше, че това изобщо не им пречеше да изчисляват наум и да местят пуловете по дъската. Минко гледаше като на тенис мач ту към Ваньо, ту към Ахмед и не вярваше на ушите си. Кой би предположил, че двама дядовци от „Меден рудник“ могат да се вкопчат в такъв ожесточен спор за съдбините на Америка и как това ще повлияе на България?

Малко по малко политическата разпра премина в лични обиди.

– За мен ти си затворена страница, Ахмед! – извика Ваньо, тропвайки по масата. – Повече не искам да те виждам! Изкуфял дъртак такъв!
– Да ми се махаш от главата! – отвърна Ахмед. – Гледай си тръните и оттук-нататък не ме търси ни за приказка, ни за табла!

Както бяха седнали от двете страни на дъската, те се надигнаха едновременно и поеха с куцукане в различни посоки, всеки мърморейки си под носа нещо за другия.

– Бай Тодоре – обърна се втрещеният Минко към човека зад бара, който редеше чаши за кафе и чай – всеки ден ли е така при вас?

Председателят на клуба се усмихна като човек, който е виждал всичко.

– Не се притеснявай, Минко – махна с ръка той, – тук е спокойно и весело. Неслучайно клубът се казва „Приятели“. А тия двамата? Утре пак ще дойдат и ще наредят таблата, ни лук яли, ни лук мирисали. Само преди важни избори се карат така. Миналата година беше същото. Като стана време за президентските избори в Китай и Турция, направо щяха да се изядат. Но и тогава на другия ден дойдоха и играха табла, все едно нищо не е било.

Минко се отпусна, допи си кафето и тихичко се посмя. Явно животът в пенсионерския клуб бе като шекспирова комедия – една дъска за табла, две късметлийски зарчета и приятелство, което нито тръни, нито камили можеха да развалят.

ОЩЕ ОТ АВТОРА:

Първият македонец в космоса

Първият работен ден на равноотдалечения премиер

На оня свят