Стотици почетоха будители с шествие в Бургас, а в Ямбол редят венци пред паметника на учител

Стотици бургаски ученици се включиха в ежегодното факелно шествие по повод Деня на народните будители снощи, съобщава БНР. 

Те преминаха по главната улица в Бургас. Инициативата е на Търговската гимназия.

Ямбол пък ще отбележи днешният Ден на будителите с празнично шествие до паметника на учителя, информира бТВ.

Монументът е единствен в страната, а първообразът на учителя будител е на възрожденеца Ради Колесов.

Той е сподвижник на Раковски, преподава с Добри Чинтулов, създава първото читалище и църковно училище и умира едва на 25.

Автор на паметника е скулпторът Петко Йорданов. Монументът е в най-стария квартал Каргона, люлка на просветители и културни дейци.

Творецът разказва, че докато обмислял проекта, виждал образът на Ради Колесов - революционер, будител, книжовник, учител, поет и преводач.

Така с паметника Ради Колесов става първообраз на учителя, който води момиченце с буквар в ръка.

Чествания на Денят на народните будители се провеждат в цялата страна, съобщава БНТ.

По повод празника пред сградата на президентството ще се проведе тържествена церемония по издигане на националния флаг. Държавният глава ще приеме строя на Националната гвардейска част. След церемонията в Гербовата зала на „Дондуков" 2 държавният глава ще отправи приветствие за Деня на народните будители.

На церемонията ще присъстват представители на културни и научни институции, на университети и училища, творчески съюзи. Поканени са и представители на държавните институции.

Денят на народните будители е официален празник, посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал - Паисий Хилендарски, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание. За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася предложение за отбелязване на 1 ноември като празник на народните будители, прието от 19-то Обикновено народно събрание на 13 декември 1922 г. със Закон за допълнение на Закона за празниците. С указ 23 от 3 февруари 1923 г. на цар Борис Трети 1 ноември е определен за празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. денят е забранен. Честването му се възстановява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен за официален празник Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.