Първият работен ден на равноотдалечения премиер

В една студена февруарска сутрин в центъра на София цареше необичайно оживление. В луксозен черен джип със затъмнени бронирани стъкла, придружаван от няколко коли с гардове на НСО, седеше новият премиер на Република България – бай Течо от Луковит. След продължителни и ожесточени преговори, ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС се бяха обединили около фигурата му като "равноотдалечен". Те гласуваха доверие на представител на народа, който не беше нито "модерно мислещ", нито прекалено "традиционно закостенял". Беше просто… бай Течо.

Пътуването към Министерския съвет беше вълнуващо. Новият премиер не бе свикнал с луксозни возила и през целия път нервно оглеждаше всичките бутони на джипа, който отвътре приличаше на космически кораб. Той се чудеше дали с някой от тях не може да свали прозореца, за да изстреля навън една сочна храчка, тъй като тютюнджийската болест го мъчеше още от сутринта. Искаше му се и да си направи вътре в джипа едно ухилено селфи, което да изпрати на завистливия си съсед в Луковит, за да го подразни. Но придружителите му изглеждаха много сериозни и го досрамя. Неудобно му беше и да изяде закуската, приготвена от неговата горда съпруга Цонка – парче македонска наденица, половин хляб и около триста грама сирене. Затова пакетът с храната стоя през цялото време неотворен върху коленете му.

Когато пристигнаха на жълтите павета пред Министерския съвет, гардовете отвориха вратата и любезно му подадоха ръка. Бай Течо отказа помощта им, измъкна се навън, намигна и с дружелюбен жест им подаде закуската на Цонка.

- Да не стоите гладни, момчета! – рече той.

Гардовете го изгледаха смаяно, а той ги потупа по раменете и подхвърли:

- Браво, юнаци! Я виж как са се опънали като млади каракачанки!

Влязъл в сградата на Министерския съвет, бай Течо заразглежда всеки детайл с интерес. Коридорите му напомняха на читалището в Луковит, само дето липсваха ароматът на туршия и старата печка на дърва. Една чиновничка от администрацията се приближи и предложи да го заведе до кабинета му.

- Кабинет ли? Ааа, значи имам канцелария като на учителя по география в училището! – ухили се бай Течо.

Когато влезе в просторния кабинет, първата му реакция бе да се приближи до огромното кожено кресло.

- Я, фотьойлче като за стар човек! – засмя се той и седна тежко. Опита да се завърти, за да огледа помещението по-подробно, но усети как креслото не му позволява. Той се врътна рязко още веднъж и почти падна на земята.

- Е, като са толкова богати тия хора тук, що не купят по-удобни столове, а?, промърмори той, докато събираше документите от пода.

След няколко минути се появи смесена делегация, водена от знакови фигури на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. Честитиха му тази най-висока в държавата длъжност и седнаха да обсъдят първите точки от новата управленска програма. Решили сме да направим това и това, взеха да изброяват лидерите на двете най-подкрепяни политически формации, изхабили много нерви, докато се разберат каква да е общата им формула за управление. Внезапно бай Течо издаде шеговит звук с уста, наподобяващ излизането на излишните газове от човешкото тяло, ухили се като ряпа и каза:

- Я изчакайте малко с ваште предложения. Не съм си зарязал гумаджийницата в Луковит, дето толкова години ми храни семейството, за да си губя тук времето с празни приказки. Аз съм го измислил вече как ще оправим държавата. Така че слушайте вие!

И бай Течо заизброява революционните си идеи, като ги четеше от един поизмачкан и зацапан лист от тетрадка, който измъкна от джоба си:

- Първо – данъчен облекчителен турнир по белот. Който иска да има данъчни облекчения, ще участва в годишния турнир по белот, организиран от Министерството на финансите. Победителите не само, че няма да плащат данъци за година напред, ами и ще получават кошница с луканки за Нова година! – тук той смигна към Асен Василев, за когото беше подразбрал, че ще е негов финансов министър.

– Второ – мераклийски патент за всеки домашен производител. Няма нужда да внасяме маркови продукти! Всеки, който прави вино, ракия, туршия или сирене у дома, ще получи патент и ще продава легално. Хем хората ще са доволни, хем ще стимулираме едновременно производството и вътрешното потребление!

Трето – ще учредим национална награда „Златна лопата” за най-трудолюбивата община. Вместо да се чудим как да изравним регионите, предлагам всяка година да има поощрение за общината, която свърши най-много работа с най-малко пари! Какво ще се харчим да правим стратегии и анализи? Нека народът гласува и който спечели, ще получи златна лопата и нов асфалт за 5 улици!

Четвърто – ще създадем Министерство на бартерите. Ще спестим пари, ако си правим бартери с други държави! Например, ние им пращаме домати, те ни връщат трактори. Защо ще си играем с тия валути? Така ще намалим вноса и ще увеличим експорта!

Пето – правим държавна лотария за идеи. Народът ни е умен, ама няма кой да го чуе! Затова предлагам всяка седмица хората да пускат идеи за развитие на държавата, а ние теглим една лотария и печелившата идея се приема и изпълнява от правителството със закон!

Шесто – пенсионерите ще получат по един велосипед и всеки месец ще имат маршрут, който да изминат за бонус към пенсията. Така хем ще са активни и здрави, хем ще харчат по-малко и ще сме по-зелени!

Излагането на идеите на бай Течо продължи още дълго. През това време политиците разменяха все по-слисани погледи. Дали не сбъркахме… за пореден път, мислеха си те.