Руският патриарх Кирил нарече момичетата от Pussy Riot посланици на дявола
Ключови думи:
Pussy Riot, богохулство в храма
Момичетата от пънк-групата със скандалното име „Pussy Riot“ бяха обявени за посланици на дявола в съботната реч на руския патриарх Кирил. На 21 февруари девойките пристигнали в храма „Христос Спасител“ в Москва с маски, нахлули в амвона, чийто вход е забранен за външни лица, приближили до олтара, включили звукова апаратура и изпели няколко песни с богохулно съдържание. Подобна акция по-късно те направили и на Московския богоявленски събор.
Постъпката им получи широк отглас в Русия и много православни християни настояха за сурово наказание на момичетата, избрали женски полов орган за част от името на групата си. Имаше обаче и техни защитници, сред които и мениджъра на детска програма „Вера“ Лида Мониава. Самият патриарх нарече акцията подигравка със Святостта, а опитите за оправдание на кощунствените прояви като недопустими. „Дяволът се присмя над всички нас“, каза патриархът.
Полицията в Москва вече е арестувала три от момичетата, а прокуратурата им е повдигнала обвинения за хулиганство, което може да им струва 7 години затвор. Въпреки всичко църквата обещала да се застъпи за момичетата, ако присъдите им са прекалено сурови.
1
Коментара по темата
1.
Freelancer
19.04.2012 12:28:13
Рussy Riot: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО КЪМ СРЕДНОВЕКОВИЕТО
Алексей Широпаев
Три девойки, с плетени маски на лицата и къси поли в ярки цветове, се хвърлят пред олтара, "колежките" им пък танцуват. След което охраната ги прогонва. Действието се развива във възстановения московски катедрален храма на "Христос Спасител". "Майко Богородице, изгони Путин" - това са първите строфи от песента, с която пънкарките от групата "Pussy Riot" озвучиха видеото, документиращо "щурма" на катедралата. Момичетата от "Pussy Riot" осъществиха тази си акция на 21 февруари. Както самите те разказват, протестът им е бил насочен не само срещу Путин, но и срещу официалната православна църква - заради обвързаността й с кагебесната власт и заради средновековно-архаичните структури.
Не зная кое е подсказало на участниците от групата Рussy Riot идеята за тяхната акция в Храма на Христос Спасител. Най-вероятно безпогрешната артистична интуиция, а не просто анализ. Както и да е, акцията се получи не само смела, по право заслуживаща да се нарече граждански героизъм, но и имаща огромен смисъл.
Антипутинският пънк-молебен в Храма на Христос Спасител – това е, не се страхувам да кажа, направо гениално. Това е предизвикателство не само към Путин и системата на неговата власт. Това е предизвикателство и към официозната църква, сраснала се с тази власт, с тази държава. Храма на Христос Спасител е видимо въплъщение на тържествуващата държавна църква, стремително и органично запълнила идеологическия вакуум, възникнал след изчезването на КПСС.
Именно Руската Православна Църква помогна на значителна част от постсъветского население да преодолее кризата на идентичността: съветските хора без особена драма станаха православни. Главното е, че при това те запазиха вътрешния си комфорт и възможност да получат прости отговори на сложни въпроси, доколкото смисловата матрица на тяхното съзнание не се измени: Западът си остава враг, а Русия, както и по-рано, върви по свой собствен особен път. Освен това традиционната враждебност на руското православие към Запада придоби нова, метаисторическа и метафизическа дълбочина, също както и руската „изключителност”: митологемата за противопоставяне на „света на капитала” се обнови смислово с противостояние и на „царството на антихриста”. Православността за мнозина стана легитимация на тяхната различност – разбира се по отношение към Запада, неговите ценности и целия негов начин на живот.
С помощта на РПЦ съветското сякаш се превърна в „российско”, от което е било и породено. В резултат „росийското” стано по-злокачествено и гротескно. Вторичен концентрат, историческа изостаналост, в които причудливо са смесени и Московското царство, и романовската империя, и СССР – ето това е путинска Русия. Ролята на РПЦ в нейното формиране е огромна – тя е съпоставима само с аналогичната роля на КГБ, с която църквата е свързана най-тясно още от 20-те години.
За това директно казват Рussy Riot, когато пеят за „черните раса със златни пагони”, поставяйки едно до друго имената на Путин и патриарха Кирил Гундяев. Но работа не е само в това, че Путин и Гундяев, са така да се каже колеги по служба от Лубянка.
Работата е в това че днешният съюз на чекистската държава и чекистската църква е по същество руски византизъм с неговата т.н. „симфония на властите”: светска и духовна, за което с възторг пише „православният експерт” Кирил Фролов.
На времето Николай Бердяев проницателно отбелязва: „Русия никога не е излизала от средните векове”. Не излезе и през съветския период, доколкото болшевизмът, както пише Александър Янов, „разруши формата на руската политическа система за да запази нейната полувизантийска средновековна същност”. Да я спаси от от Февруарската буржуазно-демократическата модернизация.
Това става особено явно в периода на сталинското благоволение към РПЦ, когато съветските празници са вписани в Православния календар заедно с Църковните.
Мнозина – и охранители, и либерали – виждат в късния сталинизъм изпълнение на пророчеството на византиста Константин Леонтиев за „православен цар начело на социалистическото движение”. Но Сталин все-пак не стоя със свещичка в главния тогава Елоховски събор – на пълната „симфония” пречеше партийният билет...
Путинизмът стана поредният откат към средневековна политическа система след още една неуспешна буржоазно-демократична революция - от Август 1991 г. Единственото, което действително исчезна след Август-91 – е официозният марксизъм-ленинизъм, и без това вече отдавна мъртъв. Но руското средновековие остана практически неприкосновено. Нещо повече, то се оголи, доколкото сега престана да се нуждае от реторическо съобразяване с диамата. Остана само едно с което да се съобразява – Конституцията, декларираща светския характер на държавата. Обаче всъщност на практика РПЦ отдавна има неофициалното положение на държавна църква, постоянно потвърждавана от недвусмислените жестове на властта.
Тук е същата история, както и с федерализма – макар и провъзгласен в Конституцията, но на практика го няма, на практика имаме империя. Така е и с президентската институция, която всъщност е осъвременена форма на царско самодържавие.
Днешната Русия като цяло напълно съответства на онзи базисен модел, заложен още от Иван Грозни: монархия, осветена от църквата. РПЦ – е една от най-важните държавни интитуции, призвани да укрепят лоялността на обществото към съществуващата власт и да придадат исторически смисли на Русия, изтодни на Кремъл.
Самият патриотизъм, разбиран като политическа технология по обслужване на интересите на властта, се транслира днес преди всичко от РПЦ. Верноподаникът К. Фролов пише за това светло и благо: «Путин се заема да възстанови икономическия и геополитически потенциал на Русия, нейното обединение. Светейшият от своя страна възражда духовния потенциал на Историческата Рус, „оцърквява” "Великата Страна", със своето убедително слово разкрива опасността от чуждестранна интервенция в Русия, просвещава и народа, и Путин в духовните, църковни въпроси…».
Ето на ВСИЧКО ТОВА и посмя да вдигне ръка групата Рussy Riot – оттук и толкова острата и сурова, полицейско-наказателна реакция на нейното действие в Храма на Христос Спасител.
Да, в няколко европейски страни има официални религии, но там те меко и надежно са опаковани в демократичните традиции, в правната култура, в гражданското общество, в особения манталитет, свободен от фанатизъм и обскурантизъм. Реакцията към Рussy Riot – и на държавата, и на значителна част от обществото – показва, колко далече е Русия от изброените фактори на цивилизован живот. Девойките са хвърлени в затвора само за „неканоническата им молитва” за избавяне на Русия от властта на Путин и кагебесните попове. При това, ще отбележа, че масов вестник с благочестивото название «Комсомолска правда» сериозно разсъждава за богохулство, при това като за углавно наказуемо деяние – и това в светска държава! Делото на Рussy Riot поставя Русия в един ред с такива забележителни страни като Иран, Пакистан и Саудитска Арабия. Напомням: в Иран наказват със смърт за «богоотстъпничество», в Пакистане – за прословутото «богохулство», а в Саудитска Арабия - за «магьосничество». И когато отечествен черносотнически сайт с удоволствие цитира православно-скандалния израилтянин И. Шамир, който смята, че нашите богохулнички „би трябвало да бъдат изгорени живи на брега на река Москва, пепелта им да се пусне по течението, а мястото на огъня да се посипе със сол ... „- осъзнаваш целия реализъм на епизода от знаменитата антиутопия на Владимир Сорокин, където някой си блажен Амоня предсказал, че « втория аборт на Господарката ще се случи заради урочасване от стрелецка вдовица. С тази вдовица тогава народът лошо се отнесъл – завлекли я по Василевското надолнище към Москва-река и с куки я избутали и удавили под леда» («Захарният Кремъл»). Здравей, 16-ти век!
За какво държат в затвора момичетата? За това, че са се опълчили на Путин? Но това е тяхно конституционно право. Молили се по неподобаващ според каноните на РПЦ начин? Но тогава това е чисто вътрешно църковно дело, и какво общо има с това затворът и съдът, ако църквата е отделена от държавата? Или, получава се, не е отделена? Твърдят, че момичетата оскърбили чувствата на вярващите. Това, меко казано, е крайно дискусионно обвинение. Те са се молили на Богородица така, както са сметнали за нужно. Необикновената, авангардна форма на молитвата им говори съвсем не за намерение да оскърбят някого, а, по-скоро, за юродство. Повторям, всичко това е предмет исключително на вътре-църковно разбирателство, но съвсем не и на углавно преследване, което показва само това, че ние живеем още в изостанала несъвременна страна, в която религията е неотделима от държавата, а агресивни фанатици бълнуват за разправа с еретиците.
Групата Рussy Riot хвърли предизвикателство на деспотичната, архаична държава и контролираната от нея църква, на лъжата, лицемерието и конформизма, на полицейщината, цинизма и безправието, слепнали се в една огромна, мръсна и воняща буца. Акцията на Рussy Riot – това е весела манифестация на здравия смисъл и достойнството в самия эпицентър на мрачната и безисходна фантасмагория на руския живот. Отстоявайки свободата на девойките, ние отстояваме своя разум (и разума по принцип) пред лицето на древното клерикално-полицейско мракобесие. Своето право да живеем в съвременния свят, а не в перманентните средни векове, където властват монархът, феодалите и поповете.
Превод от руски език: Момчил Дойчев
Алексей Широпаев
Три девойки, с плетени маски на лицата и къси поли в ярки цветове, се хвърлят пред олтара, "колежките" им пък танцуват. След което охраната ги прогонва. Действието се развива във възстановения московски катедрален храма на "Христос Спасител". "Майко Богородице, изгони Путин" - това са първите строфи от песента, с която пънкарките от групата "Pussy Riot" озвучиха видеото, документиращо "щурма" на катедралата. Момичетата от "Pussy Riot" осъществиха тази си акция на 21 февруари. Както самите те разказват, протестът им е бил насочен не само срещу Путин, но и срещу официалната православна църква - заради обвързаността й с кагебесната власт и заради средновековно-архаичните структури.
Не зная кое е подсказало на участниците от групата Рussy Riot идеята за тяхната акция в Храма на Христос Спасител. Най-вероятно безпогрешната артистична интуиция, а не просто анализ. Както и да е, акцията се получи не само смела, по право заслуживаща да се нарече граждански героизъм, но и имаща огромен смисъл.
Антипутинският пънк-молебен в Храма на Христос Спасител – това е, не се страхувам да кажа, направо гениално. Това е предизвикателство не само към Путин и системата на неговата власт. Това е предизвикателство и към официозната църква, сраснала се с тази власт, с тази държава. Храма на Христос Спасител е видимо въплъщение на тържествуващата държавна църква, стремително и органично запълнила идеологическия вакуум, възникнал след изчезването на КПСС.
Именно Руската Православна Църква помогна на значителна част от постсъветского население да преодолее кризата на идентичността: съветските хора без особена драма станаха православни. Главното е, че при това те запазиха вътрешния си комфорт и възможност да получат прости отговори на сложни въпроси, доколкото смисловата матрица на тяхното съзнание не се измени: Западът си остава враг, а Русия, както и по-рано, върви по свой собствен особен път. Освен това традиционната враждебност на руското православие към Запада придоби нова, метаисторическа и метафизическа дълбочина, също както и руската „изключителност”: митологемата за противопоставяне на „света на капитала” се обнови смислово с противостояние и на „царството на антихриста”. Православността за мнозина стана легитимация на тяхната различност – разбира се по отношение към Запада, неговите ценности и целия негов начин на живот.
С помощта на РПЦ съветското сякаш се превърна в „российско”, от което е било и породено. В резултат „росийското” стано по-злокачествено и гротескно. Вторичен концентрат, историческа изостаналост, в които причудливо са смесени и Московското царство, и романовската империя, и СССР – ето това е путинска Русия. Ролята на РПЦ в нейното формиране е огромна – тя е съпоставима само с аналогичната роля на КГБ, с която църквата е свързана най-тясно още от 20-те години.
За това директно казват Рussy Riot, когато пеят за „черните раса със златни пагони”, поставяйки едно до друго имената на Путин и патриарха Кирил Гундяев. Но работа не е само в това, че Путин и Гундяев, са така да се каже колеги по служба от Лубянка.
Работата е в това че днешният съюз на чекистската държава и чекистската църква е по същество руски византизъм с неговата т.н. „симфония на властите”: светска и духовна, за което с възторг пише „православният експерт” Кирил Фролов.
На времето Николай Бердяев проницателно отбелязва: „Русия никога не е излизала от средните векове”. Не излезе и през съветския период, доколкото болшевизмът, както пише Александър Янов, „разруши формата на руската политическа система за да запази нейната полувизантийска средновековна същност”. Да я спаси от от Февруарската буржуазно-демократическата модернизация.
Това става особено явно в периода на сталинското благоволение към РПЦ, когато съветските празници са вписани в Православния календар заедно с Църковните.
Мнозина – и охранители, и либерали – виждат в късния сталинизъм изпълнение на пророчеството на византиста Константин Леонтиев за „православен цар начело на социалистическото движение”. Но Сталин все-пак не стоя със свещичка в главния тогава Елоховски събор – на пълната „симфония” пречеше партийният билет...
Путинизмът стана поредният откат към средневековна политическа система след още една неуспешна буржоазно-демократична революция - от Август 1991 г. Единственото, което действително исчезна след Август-91 – е официозният марксизъм-ленинизъм, и без това вече отдавна мъртъв. Но руското средновековие остана практически неприкосновено. Нещо повече, то се оголи, доколкото сега престана да се нуждае от реторическо съобразяване с диамата. Остана само едно с което да се съобразява – Конституцията, декларираща светския характер на държавата. Обаче всъщност на практика РПЦ отдавна има неофициалното положение на държавна църква, постоянно потвърждавана от недвусмислените жестове на властта.
Тук е същата история, както и с федерализма – макар и провъзгласен в Конституцията, но на практика го няма, на практика имаме империя. Така е и с президентската институция, която всъщност е осъвременена форма на царско самодържавие.
Днешната Русия като цяло напълно съответства на онзи базисен модел, заложен още от Иван Грозни: монархия, осветена от църквата. РПЦ – е една от най-важните държавни интитуции, призвани да укрепят лоялността на обществото към съществуващата власт и да придадат исторически смисли на Русия, изтодни на Кремъл.
Самият патриотизъм, разбиран като политическа технология по обслужване на интересите на властта, се транслира днес преди всичко от РПЦ. Верноподаникът К. Фролов пише за това светло и благо: «Путин се заема да възстанови икономическия и геополитически потенциал на Русия, нейното обединение. Светейшият от своя страна възражда духовния потенциал на Историческата Рус, „оцърквява” "Великата Страна", със своето убедително слово разкрива опасността от чуждестранна интервенция в Русия, просвещава и народа, и Путин в духовните, църковни въпроси…».
Ето на ВСИЧКО ТОВА и посмя да вдигне ръка групата Рussy Riot – оттук и толкова острата и сурова, полицейско-наказателна реакция на нейното действие в Храма на Христос Спасител.
Да, в няколко европейски страни има официални религии, но там те меко и надежно са опаковани в демократичните традиции, в правната култура, в гражданското общество, в особения манталитет, свободен от фанатизъм и обскурантизъм. Реакцията към Рussy Riot – и на държавата, и на значителна част от обществото – показва, колко далече е Русия от изброените фактори на цивилизован живот. Девойките са хвърлени в затвора само за „неканоническата им молитва” за избавяне на Русия от властта на Путин и кагебесните попове. При това, ще отбележа, че масов вестник с благочестивото название «Комсомолска правда» сериозно разсъждава за богохулство, при това като за углавно наказуемо деяние – и това в светска държава! Делото на Рussy Riot поставя Русия в един ред с такива забележителни страни като Иран, Пакистан и Саудитска Арабия. Напомням: в Иран наказват със смърт за «богоотстъпничество», в Пакистане – за прословутото «богохулство», а в Саудитска Арабия - за «магьосничество». И когато отечествен черносотнически сайт с удоволствие цитира православно-скандалния израилтянин И. Шамир, който смята, че нашите богохулнички „би трябвало да бъдат изгорени живи на брега на река Москва, пепелта им да се пусне по течението, а мястото на огъня да се посипе със сол ... „- осъзнаваш целия реализъм на епизода от знаменитата антиутопия на Владимир Сорокин, където някой си блажен Амоня предсказал, че « втория аборт на Господарката ще се случи заради урочасване от стрелецка вдовица. С тази вдовица тогава народът лошо се отнесъл – завлекли я по Василевското надолнище към Москва-река и с куки я избутали и удавили под леда» («Захарният Кремъл»). Здравей, 16-ти век!
За какво държат в затвора момичетата? За това, че са се опълчили на Путин? Но това е тяхно конституционно право. Молили се по неподобаващ според каноните на РПЦ начин? Но тогава това е чисто вътрешно църковно дело, и какво общо има с това затворът и съдът, ако църквата е отделена от държавата? Или, получава се, не е отделена? Твърдят, че момичетата оскърбили чувствата на вярващите. Това, меко казано, е крайно дискусионно обвинение. Те са се молили на Богородица така, както са сметнали за нужно. Необикновената, авангардна форма на молитвата им говори съвсем не за намерение да оскърбят някого, а, по-скоро, за юродство. Повторям, всичко това е предмет исключително на вътре-църковно разбирателство, но съвсем не и на углавно преследване, което показва само това, че ние живеем още в изостанала несъвременна страна, в която религията е неотделима от държавата, а агресивни фанатици бълнуват за разправа с еретиците.
Групата Рussy Riot хвърли предизвикателство на деспотичната, архаична държава и контролираната от нея църква, на лъжата, лицемерието и конформизма, на полицейщината, цинизма и безправието, слепнали се в една огромна, мръсна и воняща буца. Акцията на Рussy Riot – това е весела манифестация на здравия смисъл и достойнството в самия эпицентър на мрачната и безисходна фантасмагория на руския живот. Отстоявайки свободата на девойките, ние отстояваме своя разум (и разума по принцип) пред лицето на древното клерикално-полицейско мракобесие. Своето право да живеем в съвременния свят, а не в перманентните средни векове, където властват монархът, феодалите и поповете.
Превод от руски език: Момчил Дойчев