Инж. Петър Кънев има уменията и опита да бъде чудесен министър-председател

Отдавна съм спрял да подкрепям цветовете в политиката. Важни са читавите хора, а те са кът, каза проф. Иво Христов пред Флагман

Ключови думи: иво христов, бургас, инж. петър кънев, подкрепа, българия, политика

- Проф. Христов, сериозна е ситуацията в света от последните месеци и това има своя ефект върху България. Как виждате вие геополитическата карта?

- Това, което се случва, е че има едно прекалибриране на центровете на силата - икономическа, демографска мощ в света. В този смисъл това са най-интересните и най-вълнуващи, но и най-опасни времена. Ние имаме щастието или нещастието да живеем вече в Окото на бурята. Аз не мисля, че това, което е било до този момент, е върха на кризата. Според мен тя тепърва предстои. Големият проблем е, че когато се извършва такова прекалибриране на силите, целият исторически опит е показал, че това се случва чрез война.

За добро или лошо човечеството не е измислило други способи, чрез които едните хегемони слизат от сцената, за да бъдат заместени от други. В случая имаме хвърлено предизвикателство към доминацията на САЩ и тяхната клиентела, към която и България има честта да принадлежи като най-периферна територия. Намираме се на много опасно място. Докато давам това интервю, се провежда срещата на BRICS в Казан, където едни от най-големите в демографско, икономическо и военно отношение сили формират нов блок. Това, което в момента наблюдаваме е че старият хегемон още не е слязал от сцената, но никой не е казал, че ще слезе.

Проф. Иво Христов и акад. Иван Гранитски напълниха залата на ДТ "Адриана Будевска"

Говорим, разбира се, за САЩ. Няма такъв прецедент в историята, но не го изключвам - може да се случи така, че най-плашещата хипотеза е, че свличащият се хегемон може да повлече със себе си целия свят. Той няма ресурса и възможностите да контролира така света, както го правеше преди, но може да го свлече със себе си и това е твърде опасно.

- Как се отразява всичко това на нашето малко село „България”? На нашата държава?

- Имате твърде богато въображение, тъй като виждате държава там, където аз не я виждам. Но вероятно аз имам проблеми със зрението и сетивата. Имаше такъв анектод преди години от късната Перестройка. Един човек отишъл на лекар и казал „Докторе, лекувай ме! Много съм зле!”. Докторът го попитал какво му е и получил отговор: „Ами, това, което го виждам, не го чувам. И това, което чувам, не го виждам”. Та на самия въпрос. За добро или за лошо ние живеем на много важно геополитическо място. Повтарял съм го много пъти, но пак ще го кажа - българите, като народ и България, като държава - нямат никакво значение. Мястото е от значение. Ние, разбира се, нямаме никакъв принос към това, макар някои да се бият в гърдите колко ни била красива страната. Не, ние по-скоро имаме принос за нейното унищожаване.

Проф. Иво Христов: България е умираща страна! Да си оптимист означава да си глупак или демагог

България се намира на кръстопът между Изтока и Запада, между Севера и Юга. Това са два от основните входове на Европа - От Евразия и от Африка. И в този смисъл България е на важно място. Никой няма да остави това място безпризорно, нито някой ще остави хората тук да имат някакво собствено мнение - било то вътрешно, външно или геополитическо. В този смисъл това, което нашият провинциален начин на мислене или отсъствието на такова, се опитва да разбере - нищо от това, което се случва в България, не се определя от вътрешни фактори. И кризите и седмите избори, и осмите избори, които предполагам следват - всичко това е следствие.

То е последица от сблъсъка на външните геополитически фактори и винаги е било така. Самата съвременна българска държава е възникнала в резултат на геополитически сблъсък и той не е между Руската и Османската империя, а между Руската и Великобританската империя. Част от т.нар. „Голяма игра”, която е започнала от Манджурия и е стигнала до Западните Балкани, до Босна. Ние сме една от контактните точки, в които двете геополитически плочи са се сблъскали челно. Когато общата логика на системата е ясна, можете да разберете и съдбата на елементите в нея, а не обратното. Защото голямата логика определя малката.

Акад. Гранитски и проф. Христов от Бургас: Кого наказваме и какво плащаме, когато не гласуваме?

- А кои са ключовите елементи на системата в политически аспект в България и ще има ли правителство в крайна сметка?

- А защо изобщо смятате, че е важно да има правителство? Сериозно ли мислите, че съдбата на България зависи от това дали ще има правителство, какъв ще е неговият състав и т.н.? България е периферна територия със затихващи функции. Част от Западния проект, в който бяхме вкарани без никой да ни пита преди 30 години. Както пък предишните 45 години бяхме вкарани в Съветската общност. За добро или за лошо, в рамките на тази Съветска политическа и икономическа орбита ние станахме 27-ата индустриална сила в света. В резултат на вкарването ни в геополитическата орбита на Западните сили, в момента сме някъде след 70-о място. За 30-и-няколко години България от 9 милиона стана 5.5 млн. човека. Страната е деиндустриализирана. Половината население или е отишло в по-добрия свят - нагоре, или в другия свят - на запад да търси шансове за развитие. Деградирали сме във всяко едно отношение. Най-важното от тях обаче е културно-психологическото. Това е варваризирана страна във всяко едно отношение. Слезте на улицата - всеки в най-добрия случай ви говори на „ти”. Преди 30 години в Социалистическа България това не беше възможно. Това е въпрос на елементарно уважение, каквото отсъства. Каквото вече 4-5 генерации в рамките на т.нар. преход все повече деградират. Те раждат и възпитават, ако можем така да го наречем, все по-деградиращи генерации. Това мога да ви го кажа като преподавател и нещата са трагични.

- Как да обърнем този процес?

- Разбирам въпроса ви от чисто човешка гледна точка, но ще отговоря не като човек, а като социален учен. За разлика от битовата кухненска логика, не всеки проблем в реалността има решение. Сред населението е широкоразпространено желанието да има рецепта за оправянето ни и тя да е проста, безболезнена и те да не участват в нея. Ако могат просто да седят на дивана и всичко само да се реши. Не, това няма да се случи и нещата няма сами да се оправят. Бих бил щастлив, ако нито една от моите прогнози не се осъществи. Но трябва да се има предвид, че прогнозите в социалните науки не са въпрос на гледане на шарен боб. Разглеждат се тенденции и се прави опит данните да се анализират. Разбира се, има елемент на случайност, но като цяло това е логиката. Ние ще продължаваме да деградираме във всяко едно отношение. В това нямам никакви съмнения. Минимизирал съм своите очаквания от живота и това какво ще се случи с нашата страна. Вече сме я докарали до там, че просто да се молим да не бъдем вкарани директно във военен конфликт.

- Има ли все пак нотка оптимизъм?

- Не обичам този въпрос и няма да Ви отговоря.

-Бяхте народен представител доста години - в три парламента, а пък звучите като аполитичен. Какъв е контекстът на вашата подкрепа за инж. Петър Кънев, който е кандидат за депутат от „БСП-Обединена Левица” сега?

- Бях в политиката и излязох, защото си дадох проста сметка, че нищо от това, което бих желал да се промени, не може да се промени в сегашна България със сегашния инструментариум. Разбира се, че ще подкрепям читави хора като инж. Петър Кънев. Той ми е приятел и за мен това е важно. Приятел се познава не тогава, когато е лесно, а тогава, когато е трудно. На второ място обаче ще кажа, че г-н Кънев е един от малкото смислени хора в българската политика - технократ, човек с потресаващи способности, подготовка и опит, когото нашата страна за съжаление не ползва.

- Инж.Кънев се спряга и като евентуален министър на икономиката. Не за първи път.

- Би могъл да бъде и чудесен министър-председател на тая страна. Той има разума. Надпартиен е. Изключително уравновесен човек е и знае какво е възможно и невъзможно тук и сега, в тази ситуация. Той е консенсусен - опитва се да изгражда мостове, вместо да създава конфликти там, където не е необходимо. В този смисъл затова съм в Бургас. Отдавна съм спрял да подкрепям в политиката боичките с цветове. Те нямат никакво значение в българския контекст. Това, което подкрепям са хора. Читави хора. Защото те са кът. В Древна Гърция Диоген е ходел по улиците със запален фенер през деня и хората го питали: „Какво правиш, философе?”, той отговарял: „Търся хора в тълпата!”. Та така и аз. Като съм намерил един-двама човеци, гледам да ги подкрепя със скромните си сили, доколкото това е възможно. Нямам никакви илюзии, че ще обърна земното притегляне, но е хубаво все пак двама-трима смислени хора да получат тази подкрепа, защото иначе всичко става безсмислено.

- На каква тема говорихте вчера в Бургас пред хората в Театър „Адриана Будевска”?

- С колегата Гранитски се опитахме да обясним на хората да не взимат много навътре една ситуация, която не могат да променят. Но от друга страна ситуацията може да се промени, дори и да изглежда зловещо необратима. Това може да стане, ако хората започнат да използват главите си по предназначение, да активизират мозъка и да започнат да мислят. Да осмислят живота си, а не да се превръщат във функция само на дебелото си черво. Българите най-сетне трябва да разберат нещо много просто на думи и сложно на дело - спасението на всекиго минава през спасението на всички, а не обратното.

- Има ли някаква роля индивидът в евентуалния процес по обръщане на лошите тенденции?

- Огромна. Както е казал Буда: „Можете да победите хиляди врагове в бой, но най-голямата победа е тази над себе си”. На собствените си страх, мързел, липса на воля, на дисциплина. Преди време питах едни мои студенти какъв проект имат за живота и те не ми разбраха въпроса. Разбирате за какво става дума.