Седем или осем партии прескачат бариерата, а доверието към парламента е ужасно ниско

Седем партии влизат в 51-ото Народно събрание. Това сочат данните от национално проучване, финансирано и реализирано съвместно от bTV и „Маркет ЛИНКС“, проведено сред 1014 лица над 18 г. в страната в периода 15-20 октомври по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета. В студиото на „Тази сутрин“ обаче социологът Добромир Живков, който представи данните, каза, че голям шанс да прескочи 4-процентната бариера за влизане в парламента има и „Величие“ с 3,6% подкрепа. Под чертата остават и „Синя България“ с 2,8%, както и МЕЧ с 1,6%.

ГЕРБ-СДС са първа политическа сила с 24%, следвани от ПП-ДБ с 14,1% подкрепа. „Възраждане“ са трети с 13,1%, а четвърта политическа сила е Алианс за права и свободи на Ахмед Доган с 8,3%. Следват „ДПС - Ново начало“ на Делян Пеевски със 7,2% подкрепа, „БСП - Обединена левица“ със 7% и „Има такъв народ“ с 4,6%.

„Не подкрепям никого“ са посочили 2,1%, а „Не съм решил“ – 9,7%.

„Второто място не е решено въпреки този процент разлика между ПП-ДБ и „Възраждане“. В последния момент „Възраждане“ успяват да уловят едни неособено сигурни в това да гласуват и за кого избиратели. Търсейки протестен вот, те се насочват именно към „Възраждане“, коментира социологът Добромир Живков.

„Алианс за права и свободи и „ДПС – Ново начало“ са с много близки резултати, а разликата между тях намалява. Тази тенденция може да продължи да се разгръща през следващите дни“, допълни той.

„Очакванията за висок дял на купения вот никак не са за подценяване. Общата картина не изглежда особено добра. Това, което чуваме по места, е, че цели села казват, че изцяло ще гласуват. Това подсказва, че там ще има мотивация и мобилизация, която може би няма да се базира на класическите методи на политическата работа на терен“, коментира Добромир Живков.

Той не се ангажира с прогноза

дали ще има редовен кабинет след тези избори

 Според него има надежда, колкото и да не се виждат сигнали на хоризонта.
 
37% са посочили, че ще гласуват на предстоящите избори на 27 октомври. По думите на социолога заявената готовност за гласуване при проучване обикновено е по-ниска от реалната и това е обичаен феномен.

Според Добромир Живков може да се очаква избирателната активност да е подобна на тази през месец юни.

„Има резерв за това да се влезе в изборите с една по-нормална избирателна активност“, допълни той.

Около избори

удовлетворението от посоката на развитието на страната

достига критични стойности, коментира Добромир Живков.

Около 70-80% са неудовлетворените, а удовлетворените са много малко – около 10%.

„Този кабинет определено не провокира ентусиазъм у нас. Доста по-висок беше рейтингът на кабинета на Гълъб Донев, докато откакто е кабинетът на Димитър Главчев ситуацията стои по-скоро в ниските тонове“, посочи Живков.

Недоверието в кабинета „Главчев“ е 52%, а доверието – 17%.

Недоверието в Народното събрание също е голямо - 74%, а доверието е едва 6%.

Това е рекордно ниско ниво на доверието в българския парламент, коментира Добромир Живков. По думите му това е устойчив тренд на ниски стойности.
 
„Финалът на парламента и последните заседания имат пряко влияние върху това, защото се видяха неприятни сцени. Видя се, че политическите сили не могат да се обединят около каузи“, каза още социологът.

Служебното правителство трябва да продължи да управлява

С това мнение са съгласни 19%, докато 66% не са съгласни. Неутрални остават 15%.

„Българското общество не просто иска изпълнителна власт, а политическа отговорност за бъдещето на страната, защото това безвремие не действа добре и не можем да се организираме като държава, за да продължим напред. Това може да изиграе положителен ефект върху мобилизацията на българските граждани на предстоящия вот“, каза още Живков.