Кого подкрепя Кремъл на изборите в Молдова

Макар че списъкът с кандидати за президентските избори в Молдова през октомври е дълъг, сегашният президент Мая Санду няма сериозни конкуренти. Повечето опоненти на Санду са свързани с Русия по един или друг начин, макар че би било неточно да ги наречем „поддръжници на Русия“. На фона на войната в Украйна много от тях смекчиха реториката си и се опитват да скрият контактите си с Москва, предава dnes.bg.

Изглежда, че Кремъл не е избрал фаворит, но е възможно руски официални лица да окажат подкрепа след изборите на кандидат, който се представи добре. Днес в Молдова предстоят парламентарни избори, които са критични за определяне на бъдещето на страната.

Въпреки войната в съседна Украйна и отслабващата подкрепа за Русия в Молдова, същността на предстоящите президентски избори остава свързана с геополитиката: тези, които искат по-тесни връзки с Европейския съюз, срещу онези, които желаят добри отношения с Москва.

От всички кандидати само тези, подкрепяни от олигарха в изгнание Илан Шор, са открито проруски настроени. Въпреки че на Шор е забранено да участва в изборите заради финансови нарушения, лоялните към него фигури водят усилена кампания, опитвайки се да убедят молдовците, че присъединяването към ЕС е първата стъпка към членство в НАТО, което в крайна сметка "ще доведе до изпращането на молдовци да се бият във войните на Алианса". Шор е тясно свързан с Москва. По данни на молдовската полиция само през септември от Русия са преведени около 15 млн. долара, които след това са "раздадени" на около 130 000 молдовци.

Шор, осъден за кражба на над 1 млрд. долара държавни пари, не печели веднага доверието на Москва. След пълномащабното нахлуване в Украйна обаче той се оказа способен да организира опозиционни протести в Молдова и дори да спечели някои регионални избори за проруски кандидати. В резултат на това Кремъл изглежда е приел олигарха.

Самият Шор не може да се кандидатира на президентските избори поради наказателната си присъда, репутацията на измамник и непопулярността си. Съответно се очакваше Москва да подкрепи бившия президент Игор Додон, лидер на Партията на социалистите, срещу Санду. Но вместо това партията на Додон реши да издигне кандидатурата на по-умерения и по-малко проруски настроения Александър Стояногло.

За руските официални лица Стояногло е неизвестен. Той беше назначен за главен прокурор през 2019 г. само за да бъде отстранен по обвинения в корупция, след като Санду дойде на власт. Стояногло отнесе делото си до Европейския съд по правата на човека, който постанови, че правото му на справедлив процес е било нарушено. Оттогава той се ползва с репутацията на честен служител, който е пострадал несправедливо от ръцете на проевропейското правителство на Молдова.

Трудно е да се разбере каква е ролята на Кремъл за решението на социалистите да номинират Стояногло вместо Додон. Стояногло никога не е бил възприеман като открито проруска фигура и той подкрепя интеграцията на Молдова в ЕС. През последните месеци политикът осъди войната в Украйна и каза, че Крим и източноукраинските региони Луганск и Донецк са под руска окупация. От друга страна, Стояногло подчертава, че добрите отношения с Русия са важни и признава, че Молдова е зависима от руския енергиен износ.

За момента Кремъл очевидно предпочита да се отдръпне и да обмисли възможностите си. Изглежда наблюдава Стояногло, както и всички други кандидати, които призовават за нормализиране на отношенията с Русия.

Един от тези кандидати е Ирина Влах, бивш ръководител на автономния южен регион на Молдова - Гагаузия. Влах се кандидатира като независим кандидат, но традиционно е проруски настроена и е посещавала Москва много пъти. Сега обаче Влах твърди, че не е против интеграцията в ЕС. Нейната предизборна кампания беше фокусирана върху критиките на Санду, когото тя обвинява, че е "въвлякла" Молдова във войната в Украйна. Влах обеща да бъде "президент на мира" и да организира референдум за неутралитет.

Източниците на финансиране на предизборната кампания на Влах са неясни. Неофициално тя каза, че е частично подкрепена от Турция, която традиционно е съюзник на гагаузите, тюркска етническа група. И все пак Анкара има добри отношения със сегашното молдовско държавно ръководство и изглежда малко вероятно тя да финансира опонентите на Санду. Показателно е, че Влах е посещавала Москва няколко пъти от началото на боевете в Украйна (дори публикува снимка с портрет на руския президент Владимир Путин). Появиха се и снимки на нейна среща с представители на Шор, които очевидно са обещали да ѝ помогнат в събирането на достатъчно подписи, за да се регистрира като кандидат-президент.

Въпреки усилията си, Влах не събира повече от 6%, което означава, че има малък шанс да стигне до втори тур. Подобен резултат обаче би бил достатъчен, за да се използва като стартова площадка за парламентарни избори.

Кандидатът за президент от партията Бъдещето на Молдова Василе Тарлев също се кандидатира на платформа за приятелство с Русия. В началото на 2000-те Тарлев беше министър-председател при комунистическия президент Владимир Воронин и оттогава ръководи група, наречена „Приятели на Русия в Молдова“.

В настоящата кампания Тарлев се смята за протеже на Шор. Олигархът фактически пое контрола върху малко известната партия „Възраждане“, основана от Тарлев през 2012 г. След като формацията на Шор беше забранена, много от нейните членове се присъединиха към „Възраждане“. Самият Тарлев посещава редовно Москва, забелязван е сред приближени на Шор. Въпреки това шансовете му да получи приличен резултат са минимални: в момента той събира под 2%.

Други кандидати за президент включват ръководителя на Нашата партия, Ренато Усати (6,8% според анкетата); бившият премиер Йон Кику, който е номиниран от Партията за развитие и консолидация на Молдова (3%); и журналистката Наталия Морари (под 1%). В миналото всички те са имали контакти с руския елит, но няма доказателства, че този път са пряко подпомагани от Кремъл.

Дори изборите да стигнат до втори тур, пак се очаква Санду да спечели. В момента тя се радва на подкрепата на около 40% от молдовците, което е повече от всички нейни опоненти взети заедно. Изборната битка обаче няма да приключи с президентския вот. Парламентарните избори през 2025 г. са с още по-голямо дългосрочно политическо значение. Характерът на връзките на Молдова с Русия вероятно също ще бъде в центъра на този вот.

Дори онези политически партии, които получават около 6% на парламентарните избори, могат да сформират свои собствени фракции в законодателния орган и ако проруските сили успеят да увеличат представителството си в парламента, за Санду ще бъде много по-трудно да състави ново правителство, ангажирано с напредъка в интеграцията в ЕС. Най-големите предизвикателства за проевропейските политици на Молдова тепърва предстоят.