Доган искал да ликвидира Пеевски? – списък на убитите BG политици от Освобождението до днес

Депутат от Догановата фракция на ДПС бе задържан със 100 000 лева в белязани банкноти. Неговото име е Джейхан Ибрямов. Няколко дни след това се разбра кой е основният свидетел срещу него. Той се казва Мирослав Тодоров и твърди, че почетният председател Ахмед Доган иска съпредседателя Делян Пеевски да замлъкне завинаги след изборите. Разбрал го от обвиняемия Джейхан Ибрямов в разговор на четири очи.

В момента не знаем дали в тази история има добри и лоши, витаят съмнения дали Доган действително е казал такова нещо, дали задържането на Ибрямов не е поръчано и организирано от Пеевски, дали свидетелят не е фалшив… Всички чакаме компетентните органи да си свършат работата и да кажат кой е крив, кой прав и кое от всичко е истина.

Но, докато това се случи, можем да обърнем поглед към миналото, за да проверим носи ли кариерата на политик в България риск за живота. Краткият отговор е да. За щастие, единственото знаково убийство в този спектър от последните години на посткомунистическия преход е това на Андрей Луканов. Но върнем ли лентата още стотина години назад, ще напълним един внушителен списък. И сред имената личат такива на депутати, политически лидери, висши военни, дори на министър-председатели. Ето кои са те, като не претендирам списъкът да е напълно изчерпателен:

Стефан Стамболов (1854–1895)

• Пост: Министър-председател (1887–1894)
• Дата на смъртта: 6 юли 1895 г.
• Причина: Убит от политически противници.

Христо Белчев (1857–1891)

• Пост: Министър на финансите (1887–1891)
• Дата на смъртта: 15 март 1891 г.
• Причина: Убит по погрешка при опит за покушение срещу Стефан Стамболов.

Димитър Петков (1858–1907)

• Пост: Министър-председател (1906–1907)
• Дата на смъртта: 11 март 1907 г.
• Причина: Убит от политически противник.

Борис Сарафов (1872–1907)

• Пост: Водач на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), политическа и военна фигура.
• Дата на смъртта: 28 ноември 1907 г.
• Причина: Убит от друг член на ВМОРО, Иван Гарванов, поради вътрешни конфликти и разделения в организацията.

Иван Гарванов (1869–1907)

• Пост: Един от лидерите на ВМОРО.
• Дата на смъртта: 28 ноември 1907 г.
• Причина: Убит по време на вътрешни разправии в организацията.

Александър Димитров (Александров) (1879–1924)

• Пост: Водач на ВМРО.
• Дата на смъртта: 31 август 1924 г.
• Причина: Убит от противници в организацията по време на вътрешни борби за контрол над ВМРО.

Александър Димитров (1871–1922)

• Пост: Министър на земеделието и държавните имоти (1918–1919)
• Дата на смъртта: 23 септември 1922 г.
• Причина: Убит от привърженици на Александър Стамболийски.

Александър Стамболийски (1879–1923)

• Пост: Министър-председател (1919–1923)
• Дата на смъртта: 14 юни 1923 г.
• Причина: Жестоко убит след Деветоюнския преврат от ВМРО.

Райко Даскалов (1886–1923)

• Пост: Министър на земеделието в правителството на Александър Стамболийски, лидер на БЗНС.
• Дата на смъртта: 26 август 1923 г.
• Причина: Убит от емигрант в Прага след Деветоюнския преврат. Райко Даскалов се е намирал в изгнание, но е бил преследван заради политическата си дейност.

Никола Генадиев (1868–1923)

• Пост: Министър на външните работи (1903–1906)
• Дата на смъртта: 30 октомври 1923 г.
• Причина: Убит по време на политическите насилия след преврата.

* Атентат в църквата „Света Неделя“ – 16 април 1925 г.
При атентата загиват множество видни български политици и военни. Ето основните имена сред тях:

Александър Греков (1879–1925)

• Пост: Министър на вътрешните работи (1923–1924)
• Дата на смъртта: 16 април 1925 г.

Михаил Такев (1864–1925)

• Пост: Бивш министър на вътрешните работи
• Дата на смъртта: 16 април 1925 г.

Цанко Церковски (1869–1925)

• Пост: Народен представител, министър в правителството на Стамболийски
• Дата на смъртта: 16 април 1925 г.

Иван Милев

• Пост: Народен представител
• Дата на смъртта: 16 април 1925 г.

Константин Кесяков

• Пост: Народен представител
• Дата на смъртта: 16 април 1925 г.

Генерал Иван Попов

• Пост: Генерал, депутат
• Дата на смъртта: 16 април 1925 г.

Генерал Стефан Нерезов

• Пост: Главнокомандващ българската армия по време на Първата световна война
• Дата на смъртта: 16 април 1925 г.

Генерал Калин Найденов

• Пост: Военен министър (1911–1913)
• Дата на смъртта: 16 април 1925 г.

Генерал Христо Луков

• Пост: Генерал, общественик
• Дата на смъртта: 16 април 1925 г.

Генерал Атанас Иванов

• Пост: Военен
• Дата на смъртта: 16 април 1925 г.

***

Коста Янков (1896–1944)

• Пост: Водач на въоръжените сили на Българската комунистическа партия, деец в съпротивата в годините на Втората световна война.
• Дата на смъртта: 23 юли 1944 г.
• Причина: Загива при сражение с правителствени войски.

Атанас Манолов (1884–1944)

• Пост: Политически деец на БЗНС, кмет на София (1932–1934).
• Дата на смъртта: 26 септември 1944 г.
• Причина: Убит от Народния съд след установяването на комунистическата власт.

Георги Димитров Задгорски (1897–1944)

• Пост: Политически деец на Българската работническа партия.
• Дата на смъртта: 9 септември 1944 г.
• Причина: Убит от властите малко преди успешния преврат на 9 септември 1944 г.

Димитър Нешев (1888–1944)

• Пост: Политик и член на БЗНС.
• Дата на смъртта: 12 септември 1944 г.
• Причина: Убит в София от новоустановената власт на комунистите.

* След 9 септември 1944 г. комунистическата власт в България извършва мащабни репресии срещу политическия елит от предишния режим, както и срещу опозиционни фигури. Членовете на Регентския съвет, както и много министри, лидери на опозиционни партии и общественици, са осъдени на смърт или подложени на дългогодишни репресии:

Принц Кирил Преславски (1895–1945)

• Пост: Регент на малолетния цар Симеон II.
• Дата на смъртта: 1 февруари 1945 г.
• Причина: Осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран. Принц Кирил е регент на България след абдикацията на цар Борис III и е считан за една от основните фигури на предвоенния и военния режим.

Богдан Филов (1883–1945)

• Пост: Регент и бивш министър-председател (1940–1943).
• Дата на смъртта: 1 февруари 1945 г.
• Причина: Осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран. Филов е регент след смъртта на цар Борис III и се свързва с политиката на съюз с Нацистка Германия.

Генерал Никола Михов (1891–1945)

• Пост: Регент и министър на войната в различни правителства.
• Дата на смъртта: 1 февруари 1945 г.
• Причина: Осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран. Генерал Михов е бил част от военния елит и като регент е свързан с политиката на цар Борис III.

Никола Петков (1893–1947)

• Пост: Лидер на Българския земеделски народен съюз (БЗНС), опозиционен политик.
• Дата на смъртта: 23 септември 1947 г.
• Причина: Обесен след показен процес, организиран от комунистическата власт. Никола Петков е един от основните лидери на опозицията и се противопоставя на установяването на комунистическия режим.

Константин Муравиев (1893–1965)

• Пост: Министър-председател на последното правителство преди 9 септември 1944 г., виден член на БЗНС.
• Дата на смъртта: 31 януари 1965 г. (умира в затвора).
• Причина: Осъден от Народния съд на дългогодишен затвор и подложен на репресии, въпреки че избягва смъртна присъда. Макар да не е убит директно, животът му приключва в резултат на репресиите на комунистическата власт.

Петко Стайнов (1890–1972)

• Пост: Министър на правосъдието и външните работи, член на Демократическата партия.
• Дата на смъртта: 13 август 1972 г. (умира след дългогодишни репресии).
• Причина: Осъден от Народния съд и подложен на дългогодишни репресии.

Атанас Буров (1875–1954)

• Пост: Министър на външните работи, банкер, политик и лидер на Народната партия.
• Дата на смъртта: 15 май 1954 г.
• Причина: Умира в затвора, където е изпратен след осъждането му от комунистическия режим.

Кръстьо Пастухов (1874–1949)

• Пост: Лидер на Социалдемократическата партия и министър на вътрешните работи.
• Дата на смъртта: 25 август 1949 г.
• Причина: Убит в затвора след опит за съпротива срещу комунистическата власт. Той е дългогодишен опозиционер и критик на комунистическия режим.

Иван Багрянов (1891–1945)

• Пост: Министър-председател на България (юни – септември 1944 г.).
• Дата на смъртта: 1 февруари 1945 г.
• Причина: Осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран. Багрянов е ръководител на правителството в последните месеци преди комунистическия преврат и се опитва да изведе България от Втората световна война.

Димитър Пешев (1894–1973)

• Пост: Заместник-председател на Народното събрание, известен с ролята си в спасяването на българските евреи.
• Дата на смъртта: 1973 г. (след репресии).
• Причина: След 9 септември е арестуван и осъден от Народния съд на лишаване от свобода. Въпреки че не е убит директно, той е репресиран от комунистическата власт до края на живота си.

Трайчо Костов (1897–1949)

• Пост: Зам.-председател на Министерския съвет
• Дата на смъртта: 16 декември 1949 г.
• Причина: Осъден и обесен след показен процес, вътрешнопартийна чистка в БКП.

Георги Димитров Бакалов (1896–1941)

• Пост: Министър на просветата
• Дата на смъртта: 15 май 1941 г.
• Причина: Убит в съпротивително движение.

Никола Мушанов (1872–1951)

• Пост: Министър-председател (1931–1934), министър на правосъдието, деец на Демократическата партия.
• Дата на смъртта: Умира в затвора през 1951 г. Макар да не е убит директно, загива по време на комунистическите репресии.

Георги Марков (1929–1978)

• Пост: Писател, дисидент и депутат (почетен)
• Дата на смъртта: 11 септември 1978 г.
• Причина: Убит в Лондон чрез инжектиране на отрова (с прословутия „български чадър“). Твърди се, че поръчката идва от българските тайни служби.

***

* След 1989 г. у нас е извършено само едно убийство на виден политик. И да се надяваме, че няма да се случи друго. Че онези времена са останали безвъзвратно зад гърба ни…

Андрей Луканов (1938–1996)

• Пост: Министър-председател (1990), водеща фигура в Българската комунистическа партия (БКП) и Българската социалистическа партия (БСП).
• Дата на смъртта: 2 октомври 1996 г.
• Причина: Убит пред дома си в София с огнестрелно оръжие. Убийството остава неразкрито, въпреки различни хипотези за мотивите – икономически или политически. Това остава и най-знаковото политическо убийство на посткомунистическия преход у нас.