В София да се опомнят – хората от малките общини са на ръба
- Г-н Бонев, дойдохте до Бургас да защитите Българския ветеринарен съюз в протеста му срещу промените в закона за ветеринарното дело. Защо толкова много сте ядосан?
- Защото съм кмет от много години и съм наясно какви ще са последствията за община, която е типично селскостопански район като нашата. Да не говорим какви са последствията от тези всичките реформи върху нашето земеделие и какво остана като брой животни. Ако аз трябва да описвам животните, да плащам транспорт до държавния екарисаж, като преди това организирам трупоизвозване, това е ненормално. Друг е въпросът, че големите ферми ги няма вече – като тези с по 4500 дойни крави, каквито имахме в община Камено. Има една фермичка с около 300 кравички, които един човечец буквално измъчва от немотия. За по-малките стопани да не говорим какво ще им струва това, което досега бе задължение на държавата.
- Още не е късно – говорете с депутатите ни, може да ви чуят?
- Нашите депутати не си сверяват часовниците с общините. Защото години наред говорим за децентрализация, а реално децентрализация няма по жизнено важни въпроси. Прехвърлят ни всякакви задължения, които би трябвало да са на държавата. Ето ви пример - с превозването на учениците - цената стана двойна на нафтата, а парите, които получаваме си стоят едни и същи, но ние возим децата, общините покриват разликите, за да няма разочаровани родители. Докога може така?! Навремето бяхме няколко общини, които бяхме на вноска, сега държавата ни даде делегирани дейности, подава средства дотолкова, доколкото, когато не стигнат средствата, общините са задължени да дофинансират. Така ще стане и с грижата за животните, ако го приемат. Въпросът не е в парите, въпросът е във възможностите на една община да се справи с това задължение да се извозят тези животни до съответния екарисаж. Ще се справяме толкова колкото и с безстопанствените кучета – никак! Ние не можем да обърнем внимание на българските граждани. Хората са в страшен колапс. Социалната дейност стана дейност на държавата. И един кмет на община и на населено място няма възможност да се занимава с такава дейност и въпреки всичко ние го правим, защото в тази криза, ако не го правим това нещо, тези хора няма да оцелеят. Българските общини са брашнян чувал, държавата ни изтупва по всякакъв начин.
- Нали си имате Национално сдружение на общините, което преговаря с МС?
- За съжаление НСОРБ, на което аз съм член и един от учредителите, не може да ни защити достатъчно добре. Има диалог с МС, има приказка, но реални действия няма. Истината за децентрализацията е много важна, защото ние сме страна членка на ЕС. В ЕС ни водят Европа на регионите. Аз смятам, че в България ние по места по-добре виждаме проблемите, отколкото ги виждат от София или откъдето и да е. Затуй трябва да имат повече доверие на местната власт и в един нормален диалог с централната власт да решаваме проблемите.
- Каква част от приходите на община Камено отиват към държавата? Какво ви връщат обратно?
- Какво да даваме, те просто си го взеха като промениха законите. Вие си получавате заплатата и внасяте данък общ доход. Защо трябва данък общ доход да отива в София, а да не остава тук в Бургас, в Камено...? А беше така до 1992-ра година - ДОД беше сто процента общински данък. След 1992-ра година Иван Костов беше финансов министър - 30% отидоха в министерство на финансите, 70% останаха за общините. Пак беше сравнително добре за общините. На следващата година Стоян Александров стана финансов министър и вдигна 50 на 50 – пак успявахме да свържем двата края. Обаче след 2002 г. , по времето на правителството на Сакскобургготски 100 % заминаха за София. В обединена Европа средно 30% от данъците са местни. Няма едни пари да са тука, ни е да ги пратим там и после да ни ги пускат с капкомер.
- Да, но вашата община е привилегирована, все пак Нефтохим е на вашата територия?
- Вярно, дава по нещичко от данък сгради, единствен той остана местен. Ама знаете ли какво даваше навремето?! Несравнимо е. Държавата по никакъв начин не стимулира общините да развиват икономика, която например не е производство на шоколадови бонбони, а е тежка индустрия. Тя има своите последствия, има замърсяване. Какъв ще е стимулът един кмет, един ОбС да вземе решение затова, като освен, че се създадат работни места и се плати данък сгради, всичко останало отива в държавата? Аз разбирам, че е криза, но когато е централизирана, икономиката най-лесно се управлява. Ако ние в общините съумяваме да даваме по-добри публични услуги, да даваме по-добра инфраструктура, това ще е добре за всички. Но как да стане?!
- Днешният премиер казва, че не дели общините на герберови и всички останали, справедлив е. Защо се оплаквате?
- А на вас известно ли ви е, че понеже учениците по селата са социално слаби, те вече ще учат до 10 клас на място. Извинявайте, ама това е глупост. Напр. в Трояново ще останат трима ученици, които няма да отидат да учат в Бургас, Камено или някъде другаде, а ще останат в самото основно училище в селото. Само че като са го записали това нещо, помислили са как ще стане? Кой ще ги учи, те ще са трима? Какъв ще бъде този клас? Защо тези три наши деца от Трояново да не се качат в автобуса, който общината плаща и да не отидат в Камено в СОУ-то и да си завършат качествено 10-и клас. Това е само един пример, социалната дейност в момента е на много ниско равнище, казвам го защото всеки ден съм сред хора, те са на ръба на оцеляването. А, вярвайте ми, аз доста време съм в управлението, никога не е било толкова тежко. И за бизнеса е така.