Нужни ли са днес "Рейгъномика" и "Тачъризъм"?

Роналд Рейгън и Маргарет Тачър са личности и политици, уважавани и в днешно време, макар вече да не са сред живите. Причината се корени в значителното им влияние върху икономическите и политическите промени в САЩ и Великобритания през 80-те години на миналия век, както и върху глобалния ред. Те са символи на неоконсерватизма и често са асоциирани с възраждането на дясната политика след периода на следвоенния кейнсиански консенсус.

В следващите редове ще се постарая да опиша безпристрастно стила им на управление, икономическите програми, както и отношението на всеки един от тях към темата за имиграцията, която е била на дневен ред и тогава. Няма да бъдат спестени и най-честите критики към Рейгън и Тачър.

Нека после всеки читател реши сам за себе си възможно и нужно ли е днес да се управлява по същия начин.

* Идеологическа твърдост и лидерски стил

И Рейгън, и Тачър се отличават с категорични идеологически позиции, силно лидерство и решителност. Те се изправят срещу мощни опоненти – както в страните си, така и в международен план – и налагат сериозни промени в държавното управление, икономическите политики и международните отношения. За много техни поддръжници това символизира силно и решително лидерство, което е способно да преодолява предизвикателства и да води към устойчиви промени.

* Роля в края на Студената война

И двамата лидери играят ключова роля в противопоставянето на Съветския съюз. Рейгън допринася за натиск върху СССР със своята твърда риторика, олицетворявана с израза "Империя на злото", и увеличаването на военните разходи, което в крайна сметка повлиява за края на Студената война. Тачър също е силен противник на комунизма и съюзник на Рейгън, като подкрепя НАТО и трансатлантическото партньорство. Тази антикомунистическа позиция е основен елемент в историческата им значимост.

* Икономически реформи

Рейгън и Тачър са известни с провеждането на радикални реформи, насочени към дерегулация на икономиката, намаляване на влиянието на държавата и стимулиране на пазарните сили. Това е основен елемент на техния неоконсерватизъм, който се характеризира със:

• Силна вяра в свободния пазар: И Рейгън, и Тачър вярват, че свободният пазар, а не държавната намеса, е двигател на просперитета. Това включва намаляване на правителствените регулации, приватизация на държавни компании и стимулиране на конкуренцията.
• Намаляване на данъците: Рейгън провежда политики за намаляване на данъците, особено върху високодоходните групи и корпорациите, вярвайки, че това ще стимулира инвестициите и икономическия растеж. На острова Тачър също намалява данъчната тежест върху бизнеса и високите доходи.
• Съкращаване на социалните програми: И двамата лидери се стремят да намалят държавните разходи за социални програми, вярвайки, че прекомерната зависимост от държавата демотивира хората и вреди на икономиката.
• Твърдост срещу синдикатите: Тачър влиза в конфронтация със синдикатите, особено с миньорските стачки, като ограничава тяхното влияние и укрепва позицията на правителството по отношение на икономическите реформи.
• Дерегулация: Това включва намаляване на контрола върху финансовите пазари, което позволява по-голяма гъвкавост и мобилност на капитала. Този процес е известен с термина "Big Bang" от времето на финансовите реформи в Лондон през 1986 г.

* Икономическа политика:

Икономическите политики на Рейгън и Тачър са известни като "Рейгъномика" (Reaganomics) и "Тачъризъм" (Thatcherism). Общите им принципи включват:

• Монетаризъм: Тачър и Рейгън отхвърлят кейнсианството, основна икономическа доктрина до този момент. Вместо това приемат монетаризма – контрол на инфлацията чрез ограничаване на паричното предлагане и високите лихви.
• Приватизация: Тачър приватизира множество държавни предприятия, сред които British Telecom, British Gas, British Airways и други. Това намалява размера на държавния сектор и дава по-голяма роля на частния сектор.
• Намаляване на регулациите: И в САЩ, и във Великобритания се прилагат политики за намаляване на регулациите на бизнеса, което се смята за основен катализатор на растежа.
• Дефицити и дълг: Въпреки политиката за намаляване на разходите, дефицитите в САЩ нарастват по време на управлението на Рейгън. Причината е увеличението на военните разходи и намалението на данъците. Това води до натрупване на държавен дълг.
• Намаляване на социалните програми: Рейгън съкращава финансирането на социални програми, като помощ за бедните и здравни грижи, докато Тачър премахва редица субсидии и ограничения в социалните политики, като увеличава индивидуалната отговорност.

* Критики и дългосрочни последици:

Важно е да се отбележи, че много от политиките на Рейгън и Тачър не се радват на всеобща любов. Напротив, те са обект на яростни критики, тъй като са довели до засилване на социалното неравенство. Намаляването на данъците за богатите и корпорациите често е съпътствано с намаляване на социалните разходи за бедните и работническата класа. Освен това днес дерегулацията във финансовите сектори от 80-те години се смята за една от причините, довели до глобалната финансова криза през 2008 г.
Въпреки това, за много хора реформите на Рейгън и Тачър довеждат до икономическа стабилизация след периоди на висока инфлация и стагнация през 70-те години на миналия век. Пазарите стават по-гъвкави, конкуренцията се засилва и икономическата ефективност се подобрява.

ОТНОШЕНИЕТО НА РЕЙГЪН И ТАЧЪР КЪМ ИМИГРАЦИЯТА

Въпреки че и двамата са се застъпвали за строг контрол върху имиграцията, те не са се противопоставяли на нея изцяло, а по-скоро са търсели балансиран подход, който да съответства на националните интереси.

Роналд Рейгън и миграцията в САЩ

* В политиката на Рейгън към мигрантите има известни парадокси. Макар и консерватор, през 1986 г. той прокарва една от най-важните имиграционни реформи в историята на САЩ. Тя има две основни цели:

• Амнистия за нелегалните имигранти: Законът предоставя възможност за легализиране на статута на около 3 милиона нелегални имигранти, които са влезли в страната преди 1982 г. Те получават път към гражданство, което се смята за голям хуманитарен жест и стъпка към интеграция.
• Засилване на граничния контрол и санкции за работодателите: Заедно с амнистията, законът въвежда и по-строги мерки за контролиране на бъдещата нелегална имиграция, включително глоби за работодатели, които наемат нелегални имигранти. Това е опит да се спре притокът на нелегални мигранти.

* Общото му отношение към имиграцията

• Въпреки че Рейгън е поддръжник на легалната имиграция и амнистията, той е категоричен за нуждата от контрол на границите и спазване на законите. Неговото виждане е било, че САЩ трябва да остане страна на отворени възможности, но същевременно трябва да защитава своята национална сигурност и икономически интереси. Той вярва в американската мечта и често говори за имиграцията като част от основната идентичност на САЩ.
• В същото време политиките му за намаляване на социалните програми и либерализацията на икономиката засягат най-неблагоприятно именно бедните имигрантски общности.

Маргарет Тачър и миграцията във Великобритания

Политиката на Тачър към мигрантите също се отличава с баланс между строг контрол и икономически прагматизъм.

* Имиграция и национална идентичност

Маргарет Тачър има по-критичен подход към имиграцията, в сравнение с Рейгън. През 1979 г., по време на тогавашната предизборна кампания, тя коментира въпроса с фразата, че британците се чувстват "заплашени от наводнение". Тази фраза предизвиква силни реакции, тъй като сигнализира за необходимостта от ограничаване на миграцията, за да се защити културната и национална идентичност на Великобритания.

* Имиграционни ограничения

По време на управлението на Тачър правителството въвежда по-строги имиграционни ограничения, особено по отношение на имиграцията от бившите британски колонии. Това е в отговор на нарастващото напрежение около мултикултурализма и съществуващото безпокойство за интеграцията на новите общности.
Тя също така се противопоставя на предложенията за увеличаване на броя на бежанците и настоява, че приемът трябва да бъде строго контролиран, като всяка имиграция следва да бъде съобразена с нуждите на страната.

* Европейската общност и имиграцията

Една от големите разлики между Тачър и Рейгън по отношение на имиграцията е свързана с европейската интеграция. Тачър е критична към нарастващото влияние на Европейската общност (предшественик на ЕС) и се противопоставя на политиките, които биха довели до увеличаване на миграционните потоци от Европа към Великобритания. Това е ранен сигнал за конфликта между Великобритания и ЕС, който по-късно ще доведе до Брекзит.

* Мултикултурализъм

Тачър е скептична към концепцията за мултикултурализъм. Тя вярва, че имигрантите, които идват във Великобритания, трябва да се интегрират в британската култура и ценности, а не да се създават паралелни общности с различни идентичности. В този смисъл тя е по-строга от Рейгън по отношение на културната интеграция на мигрантите.

Общи елементи в политиките на Рейгън и Тачър към миграцията

• Контрол и законност: И двамата лидери поддържат виждането, че е необходим строг контрол върху границите и спазването на имиграционните закони.
• Икономически прагматизъм: Те признават икономическата роля на мигрантите и допринасящата им сила за икономическия растеж, особено в сектори, където местната работна сила не е достатъчна.
• Интеграция и идентичност: Въпреки че Рейгън е по-позитивно настроен към мултикултурализма и американската идентичност като "нация на имигранти", Тачър настоява за по-строга интеграция на мигрантите в доминиращата култура на Великобритания.